Решение № 13069 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1475 от 07.03.2023 г. по административно дело 9442/2022 г., Административен съд София-град (АССГ) е: 1) отменил по жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД писмена покана на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Бургас РД-25-9876 от 29.08.2022 г., в частта за възстановяване на суми получени без правно основание по точки 2, 5 и 6 от поканата на стойност 2030,86 лв.; 2) отхвърлил жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД срещу писмена покана на директора на РЗОК - Бургас РД-25-9876 от 29.08.2022 г., в останалата й част като неоснователна; 3) осъдил Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД да заплати на РЗОК - Бургас сумата от 60 лв. юрисконсултско възнаграждение; 4) осъдил РЗОК Бургас да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД сумата от 420 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение в частта му, с която е отменена писмена покана РД-25-9876 от 29.08.2022 г. по точки 2, 5 и 6 и РЗОК Бургас е осъдена да заплати сумата от 420 лв. разноски по делото, е подадена касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Демирева. Касаторът моли решението на съда в обжалваната част да бъде отменено като неправилно поради наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда доводи за законосъобразност на писмената покана, като иска същата да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД, действащ чрез пълномощника адвокат Кукушева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. Възвежда и претенция за присъждане на сторените разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в оспорената му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) директорът на РЗОК Бургас е задължил Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък ЕАД в качеството му на собственик на лечебно заведение, находящо се в гр. Бургас, изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ, да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 4 977.15 лв. за оказана медицинска помощ през месец май 2022 г., заради неспазване от страна на лечебното заведение на изискванията на чл. 350 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 20202022 г. (НРДМД 20202022), предвиждащ, че НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една клинична пътека (КП) на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК Бургас проверка на лечебното заведение, констатациите от която са обективирани в протокол 922/12.08.2022 г. и протокол за неоснователно получени суми 923/12.08.2022 г. от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. В хода на проверката е прието за установено, че болницата през май 2022 г. е хоспитализирала седем здравноосигурени лица (ЗОЛ), но по две различни клинични пътеки, като пациентите е следвало да бъдат коректно диагностицирани, лекувани комплексно и отчетени по оперативната клинична пътека (втората), а не да се отчитат две клинични пътеки за периода на една хоспитализация. За да постанови подложеното на касация решение съдът е приел, че оспорената пред него от лечебното заведение покана е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, без допускане на нарушения на административнопроизводствените правила, но е частично материално незаконосъобразна (в отменената й част). Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства и компетентно изготвените заключения на назначените съдебно-медицински експертизи (които с основание са кредитирани) АССГ е приел за оборен извода на административния орган по отношение на лечението на ЗОЛ, описано в т. 2, 5 и 6 от поканата, че в процесния период изпълнителят на болнична медицинска помощ е допуснал в тези случаи дублирани хоспитализации, при които в кратки периода от време едни и същи пациенти са хоспитализирани два пъти по две различни КП, вместо да бъдат лекувани комплексно и отчетени по оперативната клинична пътека. Съдът се е позовал на установеното от вещите лица, че консервативното, а не оперативното лечение е било подходящо за тези пациенти при първата им хоспитализация. По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на писмената покана в частта й по точки 2, 5 и 6, поради което я е отменил в тази част, като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Постановеният съдебен акт е и правилен в атакуваните му части (в останалата си част не е оспорен и е влязъл в сила), като не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило отмяната му поради наличие на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а възраженията на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, същественото в случая е, че не са налице предпоставките по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО във връзка с чл. 350 от НРДМД 20202022, обусловили издаването на процесната писмена покана в обсъжданите й точки, поради което същата правилно е била отменена в тази й част. В хода на производството пред Административен съд София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Съдът е проверил фактическите констатации на контролните органи, като е назначил необходимите поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебни експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият състав на АССГ надлежно е обсъдил изложеното от вещите лица заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвените експертни заключения. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е преценил, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е частично незаконосъобразна (като издадена в противоречие с приложимия материален закон) относно исканото връщане на заплатените от касата суми за размера от 2030,86 лв., в която част констатациите на административния орган за неоснователно получени суми от изпълнителя на медицинска помощ са били опровергани в хода на съдебното производство, обусловило уважаването на първоначалната жалба в частта й по точки 2, 5 и 6 от поканата. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на АССГ. За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба следва изрично да се отбележи, че в обсъжданите случаи по т. 2, т. 5 и т. 6 не се касае за отчитане на две клинични пътеки за периода на една хоспитализация, а за две отделни хоспитализации при различни заболявания, което изключва хипотезата на чл. 350 от НРДМД 2020-2022, на която се е позовал административният орган, а в акта му липсват мотиви по отношение на това кое от двете заболявания административният орган приема за основно и кои са усложненията или придружаващите заболявания, които е следвало да се лекуват комплексно, за да се позове на тази разпоредба и да упражни правомощието си да изиска на основание чл. 350 от НРДМД 2020-2022 връщане на заплатените за лечението на пациентите в тези случаи суми. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на писмената покана и в отменената й от съда част, не може да бъде кредитирана. Деловодните разноски също са присъдени коректно, като първоинстанционният съд е съобразил изхода на спора по главните искания и заплатените суми за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити за назначените съдебни експертизи. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила в обжалваните му части. При установената неоснователност на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане в полза на РЗОК Бургас на направените деловодни разноски (заплатена държавна такса за касационното производство) и възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред ВАС от юрисконсулт, а на ответника по касация, въпреки че изходът на спора за него е позитивен, претендираните разноски за производството пред настоящата инстанция също не следва да бъдат присъдени, защото няма доказателства за извършването на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение