Решение № 5180 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от У. Р. С., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез упълномощения адв. С. Киряков, срещу Решение 316 от 07.03.2025 г., постановено по адм. д. 1539 по описа на Административен съд София - област (АССО) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 11040 от 24.10.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Бланкетно се прави позоваване на нестабилната ситуация в Сирия, за да се оспори изводът на първоинстанционния съд да сподели установяванията на административния орган относно отсъствието на опасения за живота на молителя. По същество жалбоподателят твърди, че не е извършил противоправни деяния, нито е изопачил бежанската си история, а преживените от него опасности и лишения по пътя към България доказвали достоверността на опасенията му. Моли отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго решение по същество на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССО. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от адв. Киряков, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на спора моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът председател на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощения юрисконсулт Кръстева, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседания пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на касационен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в предвидената писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59 АПК, като съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Не констатирал допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като приел, че е налице надлежно изпълнение на задължението по чл. 35 АПК и на изискванията на чл. 73 ЗУБ и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. По отношение на материалната законосъобразност на спорния административен акт, въз основа на бежанската история и приобщените доказателства, съдът споделил извода на председателя на ДАБ при МС за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на С.. Приел, че конкретни действия на преследване срещу сирийския гражданин не съществували и не се установявало срещу него да са налице посегателства, чиято системност и мащабност да ги квалифицират като преследване. Отхвърлил доводите на кандидата за закрила във връзка с опасенията му, че ще бъде повикан в сирийската армия, позовавайки се на текстове от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец", издаден от службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), според които опасенията от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. Установил, че молителят не е членувал в партии, не бил арестуван, осъждан или съден, не бил изтезаван и срещу него нямало заплахи заради етническата му или религиозна принадлежност, както и не бил призоваван в армията. По тези съображения съдът направил извод, че правилно и законосъобразно административният орган отрекъл наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът отхвърлил и съществуването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ поради отсъствието на данни за реална опасност от предвидените в тези разпоредби тежки посегателства, както и по отношение на основанието по чл. 9, ал. 6 ЗУБ поради липса на твърдения от молителя за наличието на предвидените в разпоредбата правнорелевантни факти. Изключил приложението и на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, тъй като не констатирал в конкретния случай да са изложени други причини от хуманитарен характер, съобразно подробно анализираната в мотивите на решението дефиниция на понятието по аргумент от практиката на Върховния административен съд. По отношение предпоставките за наличието на хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, след изследване на приложимите разпоредби и решения на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът възприел фактическите установявания на администрацията, отразени в справка на Дирекция "Международна дейност" (Д МД) при ДАБ, че нямало данни в Сирия да е налице изключително ниво на безогледно насилие. Приел, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия и конкретно в населеното място, в което е живял и е роден в обл. Дейр Алзор, кандидатът за закрила не би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут, като в тази връзка съобразил, че в родното му място живеят майка му, четиримата му братя и пет сестри. По така изложените съображения съдът направил извод, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 75, ал. 2 ЗУБ. При така формираните правни съображения постановил решение, с което отхвърлил жалбата на С. срещу спорното административно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба твърдения, че С. не изопачил бежанската си история, не извършил противоправни деяния, както и че е преживял опасности и лишения по време на пътуването си до България, не представляват касационни основания. При това, те въобще са неотносими към съществото на спора относно наличието на предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на международна закрила. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на условията за предоставяне на статут на бежанец на С. - на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 ЗУБ и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АССО в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение в тази им част. Конкретни аргументи срещу тези заключения на съда изобщо не са формирани в касационната жалба. Неоснователен е релевираният в касационната жалба бланкетен довод за неправилна преценка от състава на АССО относно ситуацията в страната по произход на кандидата за закрила. Верен и обоснован на тази ситуация е изводът на съда по отношение на отсъствието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на установените по преписката данни и представената в хода на съдебното производство, информация съдът е формирал обосновано заключение, че ситуацията в Сирия не се характеризира със значителна степен на безогледно насилие срещу цивилното население, в това число конкретно в региона на родното място на С., където пребивават множество негови близки роднини и при които той сам е заявил, че може да отседне. От всички налични по делото информационни източници се установява, че макар в края на 2024 г. да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Б. А. е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. Показателни за затвърждаването на тази тенденция са и данните от приобщената справка МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Д МД към ДАБ при МС. В нея е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г. до 03.04.2025 г. 372550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. В този период ВКБООН и партньори предоставят жизненоважна помощ на разселените и завърналите се лица. Следователно, при правилно установената фактическа обстановка, обоснован е решаващият извод на АССО, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото решение по дело С-465/2007 г. По-конкретно - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с това, споделим е изводът на административния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва да бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение