Решение № 6258 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16202/2011 г.

Решение № 6258 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16202/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - град София, срещу решение № 4639 от 27.10.2011 г. по адм. дело № 5377/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 18-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Антон Стоянов Владимиров, от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество неоснователна. С решение № 4639 от 27.10.2011 г. по адм. дело № 5377/2011 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 18-ти състав е отменил заповед № 138 от 17.05.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Красно село" - гр. София, потвърдена с Решение № РД 01-265 от 14.06.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил дали удостоверението за безплатно пътуване с ЖП транспорт е било изгубено или унищожено по вина на Владимиров или му е било отнето по независещи от него причини. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗСП, в случай че удостоверението бъде изгубено или унищожено, Дирекция "Социално подпомагане" издава дубликат, като правото за съответната година се анулира. Административният орган е приел, че лицето е загубило оригиналното удостоверение за безплатно пътуване по БДЖ, поради което е издал дубликат, като е анулирало правото за текущата 2011 г. Правилно съдът е кредитирал ангажираните по делото доказателства за извършена кражба в дома на Владимиров и въз основа на тях е направил извода, че притежаваното удостоверение за пътуване по БДЖ му е било отнето при кражбата. Обосновани, с оглед на диагнозата посочена в Експертно решение № 0265 от 12.03.1987 г. на ТЕЛК за психични заболявания, са и изводите относно здравословното състояние на Владимиров. Несъмнено при това здравословно състояние административният орган е следвало да положи допълнителна грижа за изясняване на въпроса по какви причини старото удостоверение за пътуване по БДЖ не се намира у правоимащото лице. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това задължение не е било изпълнено от органите по социално подпомагане. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което само по себе си е основание за отмяна на обжалвания административен акт. Наред с това, след като в съдебното производство е било установено, че удостоверението е отнето при извършената в дома на Владимиров кражба, съдът правилно е приложил материалния закон като е приел, че в случая не са налице предвидените в чл. 20, ал. 2 ППЗСП хипотези и в нарушение на материалния закон административният орган не е издал удостоверението и за период, включващ текущата 2011 г. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, на опитните правила и други подобни. Грешки от посоченото естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,