Решение № 6916 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Радима 52 ЕООД, гр. Пловдив срещу решение 668/09.04.2020 г., постановено по адм. дело 216/2020 г. по описа на Административния съд Пловдив /АдмС Пловдив/. С решението си съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против решение 241 от 15.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително 02480020 от 20.08.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект за плаващо съоръжение в язовир Въча - несамоходна плаваща база Б-165 Модър. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че съдът е описал неправилни изводи, несъответстващи на материалния закон и на предвидените в Планът за управление на речните басейни /ПУРБ/ 2016-2021 г. мерки. В допълнение сочи, че твърденията на съда не са безспорно установени и не са доказани. Моли за отмяна на решението и претендира разноски. В съдебно заседание, чрез адв. Маркова поддържа касационната жалба и счита решението за неправилно. Ответникът Министърът на околната среда и водите, чрез юрк. Николова, чрез представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита съдебното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по жалба на Радима 52 ЕООД срещу Решение 241 от 15.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително 02480020 от 20.08.2009 г. за ползване на повърхностен воден обект за плаващо съоръжение в язовир Въча - несамоходна плаваща база Б-165 Модър. Административният съд е установил, че на дружеството е издадено разрешително за ползване на воден обект 02480020 от 20.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите. С решение 204 от 26.09.2013 г. на Министъра е продължен срокът на действие на разрешителното до 31.12.2015 г. Със заявление от 20.08.2015 г. дружеството е поискало ново продължаване на срока на действие на разрешителното. С решение 230 от 22.12.2015 г. на Министъра на околната среда и водите производството по издаване на ново решение е спряно до приемане на нов актуализиран ПУРБ за Източнобеломорски район. В последствие, с решение 1106 от 29.12.2016 г. на МС е приет Планът за управление на речните басейни /ПУРБ/ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 и националната програма за изпълнението му. С оспореното решение 241 от 15.11.2019 г., Министърът на околната среда и водите е приключил образуваното по заявлението от 20.08.2015 г. на Радима 52 ЕООД производство и е отказал продължаване на срока на действие на разрешително 02480020 от 20.08.2009 г., тъй като в ПУРБ 2016-2021г. язовир Въча е определен като самостоятелно силно модифицирано повърхностно водно тяло, с умерен екологичен потенциал и в добро химично състояние, включено в регистъра на зоните за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Съдът е възприел описаното в оспореното решение, че плаващите бази представляват потенциален източник на замърсяване на водите и че дейността им е несъвместима с ползването на язовира за питейно-битово водоснабдяване, а потенциалната опасност не подлежи на доказване, тъй като това е едно предположение, базирано на обективни и безспорно установени факти - ползването на несамоходна плаваща база Б-165 Модър за отдих и воден спорт, с достъп на много хора и генериране на голямо количество отпадъци и отпадни води. Посочил е също, че в случая е без правно значение за законосъобразността на оспореното решение обстоятелството, че административният орган не е доказал причинно-следствена връзка между поставянето на плаващата база във водите на язовир Въча и влошаването на качеството на водата в язовира, тъй като административният орган нямал това задължение, доколкото отказът е направен на формално основание - наличие на забрана, въведена в ПУРБ 2016-2021 г., поради което е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е неправилно, поради новонастъпили обстоятелства, които съдът не е могъл да обсъди, но касационната инстанция трябва да вземе предвид. Съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от ЗВ правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност, следва да бъде приоритет на държавната политика и на политиката, осъществяваната от органите на местно самоуправление. В тази връзка е и регламентираната в чл. 50, ал. 4 от ЗВ приоритетност при разпределянето на водните ресурси в процеса на управление на водите, осъществяван на национално ниво от министъра на околната среда и водите, съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗВ. С оглед на това, когато тези води може да се ползват за питейно-битово водоснабдяване всички усилия следва да бъдат насочени към опазването им от реални или потенциални заплахи. В този смисъл, правилно АдмС-Пловдив на фона на допуснатото по закон предварително изпълнение на ПУРБ 2016-2021 е отхвърлил жалбата на дружеството. С решение 9132 от 23.07.2024г. по адм.д. 2397/2022г. по описа на ВАС обаче, петчленен състав е отменил по жалба на няколко дружества, включително настоящия касатор ПУРБ 2016-2021г., в частта му за предвидените мерки по отношение на водно тяло Въча. С това, основната част от мотивите на обжалвания отказ за продължаване на разрешителното за водоползване, свързани с наличието на специални мерки по отношение на опазването на водата и послужили за материално правно основание за издаването на акта са отпаднали. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда, доколкото влияе върху цялостната преценка за законосъобразност на административното производство В допълнение, до даване на ход на устните състезания с решение 920 от 31.12.2024 г. на МС е приет актуализиран План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2022 - 2027 г. и национална програма за изпълнението му. В него мерките са идентични на тези по отменения, като е направена забележка, какво трябва да се отчита при прилагането им, съгласно указанията на ВАС, дадени в цитираното по-горе решение. Обект Водоснабдяване на град Пловдив от каскада Доспат-Въча е включен в средносрочна инвестиционна програма на приетия от Асоциация по ВиК Пловдив Генерален регионален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на ВиК ЕООД - град Пловдив. Този план е основен стратегически документ за планиране развитието на ВиК инфраструктурата на територията на област Пловдив, с програмен хоризонт за реализация и въвеждане на обекта в експлоатация 2020-2027 г. Настоящата инстанция намира, че с отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е редно да бъде отменен и издаденият отказ, като преписката се върне за ново разглеждане и се преценят заложените в новия ПУРБ 2016-2022г. мерки за поддържане на чистотата на водата. Видно от мотивите на оспорения пред АдмС-Пловдив административен акт, издателят се позовава основно на ПУРБ-ИБР 2016-2021г. Нормите на чл.149, ал.1 и чл.149,а, ал.1 от ЗВ са общи, препращат към плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти, като предвид отмяната на ПУРБ-ИБР и приемането на нов следва да бъдат съобразени при новото положение и разглеждане на искането. В допълнение следва да се посочи и че според чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ, органът по чл.52 от същия закон продължава действието на разрешителното, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, но в конкретния случай липсват изложени фактически основания в този смисъл. Нормата на чл.49 от ЗВ е била посочена бланкетно, а в чл.2, т.2 от същата са изброени четири хипотези, при които в резултат на водовземане или ползване се създава опасност и се нарушават обществени интереси. В случая трябва да се добави конкретика за несъответствие на дейността с нормативната забрана - нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект (физиологичен, биологичен или химичен), е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност точно се счита за нежелана, рискова и има потенциал за бъдещо неблагоприятно въздействие, поради което е несъвместима с новото предназначение на водата в язовир Въча. В оспорено решение на Министъра на околната среда и водите не са изложени доводи и/или констатации във връзка с чл.49, ал.1,т.3 и т.4 ЗВ, липсват и такива доказателства по административната преписка. Липсва обоснован анализ и преки доказателства, че плаващите бази са потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите съгласно нормативните изисквания на чл.116, ал.1, т.1 и 3 и чл.119, ал.2 и ал.4, т.1 от ЗВ. Съгласно цитираните разпоредби, опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. Дори да се приеме, че в оспорения акт има изложени доводи за отказ поради неизпълнение на предпоставките по чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ, свързани с нарушаване на обществени интереси, следва да се има предвид, че когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите трябва да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. Решението на АдмС-Пловдив по изложените мотиви е неправилно като краен резултат и следва да се отмени. Вместо това жалбата на касатора следва да бъде уважена, административният акт отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на направения разход в двете инстанции за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса общо 4020 лв., съгласно представения списък. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се уважи, доколкото делото има своята фактическа и правна сложност, а заплатеното възнаграждение не надхвърля с много обичайното заплащане по административни дела, видно от разпоредбата на чл.8, ал. 3 на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,