Решение № 12137 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2019 г.

Решение № 12137 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7365/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Д. Попниколов е подал касационна жалба срещу решение № 1780/15.03.2019 г. по адм. дело № 11972/2018 г. по описа на Административния съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-691/11.10.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за прекратяване на административното производство по жалба № Е-11 Д-00-19/13.08.2018 г., подадена от него срещу "Овергаз Мрежи" АД със седалище и адрес на управление София. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, що се отнася до разпоредбите на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи на потребителските договори. Поискано е да се направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следния въпрос: "Подлежи ли на фактуриране и инкасиране на суми от лицензираните доставчици на обществени услуги, ако те не са извършили такава услуга. Има ли право държавният регулатор, в случая Комисията за енергийно и водно регулиране, да поставя в привилигировано положение даден частен субект, да му осигурява административно насочване на парични потоци в негова полза в ущърб на потребителите". Поискана е отмяната на решението на административния съд и постановяването на друго, с което да се отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране и се дадат указания за сторниране на плащанията по вече издадените фактури. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Овергаз Мрежи" АД със седалище и адрес на управление София е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че Д. Попниколов подал до Комисията за енергийно и водно регулиране жалба № Е-11 Д-00-19 от 13.08.2018 г. срещу "Овергаз Мрежи" АД със седалище и адрес на управление София с оплаквания за неправомерно начислена и фактурирана услуга за снабдяване с природен газ. В жалбата се твърди, че за месеците май, юни и юли 2018 г. "Овергаз мрежи" АД начислило и фактурирало услуга "снабдяване с природен газ" в размер на 3. 03 лева без ДДС. От приложените фактури било видно, че за периода няма отчетена консумация на природен газ. Жалбоподателят счита, че начислената и фактурирана услуга е без основание, тъй като по разходомер за месеците май, юни и юли 2018 г. няма консумация на природен газ. Поради това платените от него суми за три месеца без потребление, както и лихва в размер на 0. 02 лева, начислена по просрочено плащане на фактурата за месец юни, следва да му бъдат възстановени. С писмо № Е-11 Д-00-19/17.08.2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране поискала от "Овергаз Мрежи" АД да представи мотивирано становище. С писмо с № Е-11 Д-00-19 от 27.08.2018 г. дружеството представило становище, в което посочило, че цената за снабдяване с природен газ покрива разходите за фактуриране и инкасиране, които се извършват ежемесечно и не зависят от доставеното на клиента количество на основание решение № Ц-16 от 17.08.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Цената за снабдяване с природен газ за битови клиенти, какъвто е и жалбоподателят, се определяла в лева/клиент за месец и имала за цел да облекчи сметките на битовите клиенти през зимните месеци, когато потреблението е най-голямо. Доставчикът предлагал на клиентите, които не консумират природен газ за определен период от време, услугата "временно спиране на снабдяването". При подписване на споразумение клиентът не дължал цена за снабдяване за периода, в който нямало консумация на природен газ. След приключване на проверката по жалбата на Д. Попниколов, на основание чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката бил изготвен доклад с вх. № Е-Дк-782 от 18.09.2018 г. и проект на решение, в които били отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата. На закрито заседание, проведено на 11.10.2018 г., по точка 1 от протокол № 183 от 11.10.2018 г. комисията издала решение за прекратяване на производството по преписката, по съображения, че жалбата срещу "Овергаз Мрежи"АД е неоснователна. От правна страна административният съд приел, че решението изхожда от компетентен орган по чл. 22 ЗЕ във връзка с чл. 142 и сл. НЛДЕ и е взето в законен състав, при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. "Овергаз Мрежи" АД притежавало лицензия № Л-438-08/30.03.2015 г. за осъществяване на дейността "разпределение на природен газ" и лицензия № ЛI-438-12/30.03.2015 г. дейността "снабдяване с природен газ от краен снабдител" за територията на общините Бургас, Карнобат, Айтос, Поморие, Несебър, Созопол, Приморско, Царево, Ямбол, Тунджа, Нова Загора, Стара Загора, Нови пазар и Варна, с изключение на кметствата Владислав Варненчик, Младост и Аспарухово. Правата и задълженията на дружеството възниквали по силата на издадените му лицензии за осъществяване на съответната лицензионна дейност. Икономически обоснованите разходи на дружеството за осъществяване на дейността "снабдяване с природен газ от краен снабдител" съгласно т. 2.1.2 от решение № Ц-16 от 17.08.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране включвали условно-постоянни разходи, които не зависят пряко от количеството пренесен/продаден природен газ. Съгласно т. 5.6.1 и т. 5.3.1 от лицензията за дейността "снабдяване с природен газ" лицензиантът бил длъжен да назначи достатъчен брой квалифициран персонал и да поддържа необходимите материални и нематериални активи и човешки ресурси за извършване на дейността. Съгласно чл. 19, ал. 6 от Наредба № 2 от 19 март 2013 г. за регулиране на цените на природния газ цената за снабдяване с природен газ се определя в лева за 1000 куб м/МВтч или за клиент, а съгласно решение № Ц-16 от 17.08.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране цената за снабдяване с природен газ за битови клиенти на "Овергаз Мрежи" е определена в лева/клиент на месец. Административният съд счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че дружеството "Овергаз Мрежи" АД начислява възнаграждение без да има извършена дейност и че при празнота в нормативната уредба следва да се приложат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Според становището на "Овергаз Мрежи" АД цената за снабдяване покривала разходите за фактуриране и инкасиране, които се извършват ежемесечно и не зависят от доставеното на клиента количество природен газ съгласно решение № Ц-16 от 17.08.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Цената се заплащала всеки месец, като този начин на плащане трябвало да облекчат сметките на битовите клиенти през зимните месеци, когато потреблението е най-голямо. Клиентите можели да се ползват от услугата "временно спиране на снабдяването" и да подпишат споразумение, в който случай клиентът не дължи цена за снабдяване за периода, в който няма консумация на природен газ. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата на Д. Попниколов срещу решение № Ж-691/11.10.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед констатираното при касационната проверка отменително основание, което не предполага решаването на делото по същество, касационната инстанция не дължи преюдициално запитване до Съда на Европейския съд за тълкуване на разпоредби на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи на потребителските договори. Регулаторният орган, издател на обжалвания административен акт, и първоинстанционният съд, който се е произнесъл по жалбата на Д. Попниколов, не са се позовали на разпоредба от правото на Европейския съюз или на акт на органите на Европейския съюз, които да бъдат обсъдени и от горната инстанция в тази фаза на съдебното производство. Административният съд е изложил формални мотиви, които изцяло преповтарят мотивите на обжалваното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, респективно доводите на заинтересованото лице "Овергаз Мрежи" АД. В решението липсва обсъждане на обстоятелствата, които имат отношение към оплакванията на жалбоподателя, както и на направените от него доводи. Съдът не е отговорил на основния, поставен в жалбата на Д. Попниколов, въпрос за наличието на нормативно или договорно основание за заплащане на определени суми, начислени от снабдителя с природен газ за периода май-юли 2018 година, когато потребителят не е бил снабдяван с природен газ. Пред съда е представен договор за предоставяне на услуги № CNТ – 127821, сключен между "Овергаз Мрежи" АД и Д. Попниколов. Договорът има за предмет еднократна услуга – за присъединяване на обекта на потребителя към газоразпределителната мрежа. В член 8 от договора е посочено, че продажбата на природен газ се извършва съгласно Общи условия за разпределение и снабдяване с природен газ за битови нужди, валидни за ГРД "Овергаз Мрежи" АД, които потребителят приема с подписването на настоящия договор. В проведеното по делото съдебно заседание от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране са били представени Общи условия за продажба на природен газ на потребители за битови нужди, приети от Съвета на директорите на дружеството-продавач, които не са били анализирани от административният съд въпреки тяхната приложимост спрямо спорното правоотношение. Съгласно чл. 183а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи условия. Общите условия съдържат задължително: 1. условията за качество на снабдяването; 2. информация, която се предоставя от снабдителя; 3. срок на договора; 4. отговорността на енергийното предприятие за неизпълнение на общите условия. Крайният снабдител публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват природен газ от краен снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на природен газ заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на природен газ специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени споразумения. При положение, че административният съд не е предприел процесуални действия за изясняване на начина и сроковете на плащане на услугата "снабдяване с природен газ за битови нужди" от клиентите на "Овергаз Мрежи" АД и не е отговорил на доводите на подателя на жалбата, не би могло да се направи извод, че постановеното решение е правилно. То следва да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение