Решение № 7759 от 12.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение 249/27.02.2023 г., постановено по адм. дело 2254/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт Р-03000321006384-091-001/07.06.2022 г. /РА/, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 148/22.08.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период 2020 г. в размер на 173 503,50 лева главница и 16 484,15 лева лихва. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и в депозирана писмена защита прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "Ремо 2013" ЕООД, в писмен отговор и в пледоарията по същество, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Развива подробни съображения за наличие на основания за отмяна на оспореното решение. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. За да отмени оспорения от "Ремо 2013" ЕООД ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са приели, че липсват доказателства посоченото дружество да е получило реално процесните стоки отпадъци от черни и цветни метали. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, като договори за покупкопродажба на отпадъци от черни и цветни метали, фактури за тях, сертификати за произход на металните отпадъци, товарителници, кантарни бележки, приемателно предавателни протоколи и др., е приел, че от тях се установява по категоричен начин реалността на спорните доставки. Именно въз основа на тези, съпътстващи процесните фактури, доказателства и приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, съдът е обосновал и правния си извод, че са налице документално обосновани документи за стопанските операции, поради което незаконосъобразно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на дружеството и е установен корпоративен данък за внасяне. Съдът позовавайки се на задължителната практика за Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дела С 80/11 и С 142/11, С 324/11, С 18/13 и на ВАС по адм. дела 13523/2019 г., 13523/2019 г., 2667/2020 г., 12271/2020 г., 8226/2021 г., е приел, че са налице реално осъществени доставки. Приел е, че при липса на изрична уговорка между страните относно мястото на предаване на родово определени вещи, е приложимо общото правило, че местоизпълнението на задължението е там, където се плаща цената. В този смисъл съдът е приел, че с осъществяването на дължимата престация настъпва и транслативния ефект на търговската продажба. Съдът се е позовал и на специалната нормативна уредба относно предмета на доставките отпадъци от черни и цветни метали Наредба за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, § 1, т. 19 от Закона за управление на отпадъците, чл. 163б, ал.1 ЗДДС и чл. 117 ЗДДС. При установяване реалността на доставките, съдът се е позовал и на свидетелски показания, които разясняват механизма на доставките на отпадъците от черни и цветни метали и с оглед констатациите на приходните органи за липса на безспорни доказателства, че дружествата-доставчици са разполагали с количества налична стока и от кое лице е доставена; счетоводното отразяване на стоката и отговаря ли по вид и количество на продадената стока на Ремо 2013 ЕООД; за наличие на назначени лица по трудови правоотношения, притежавани собствени МПС, обекти, от които ще осъществяват дейност. Приел е за неоснователно твърдението на касатора за липса на кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Съдът е обосновал акта си с извода, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В допълнение е посочил, че за да упражни правото на данъчен кредит и докаже реалността на доставката, получателят по доставка е длъжен да установи всички положителни факти, от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Така мотивиран и като е приел, че жалбоподателят (настоящ ответник) се е справил с отредената му доказателствена тежест съдът е отменил атакувания административен акт. Така постановеното решение е правилно и обосновано. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до правилни правни изводи довели до отмяната на обжалвания пред него административен акт. Нормата на чл. 26, т. 2 ЗКПО визира, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани. В чл. 10, ал.1 ЗКПО законодателят е дефинирал обоснованите документално счетоводни разходи, а това са тези, за които е издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява реално стопанска операция. По аргумент на противното тези, за които не е издаден такъв документ, са документално необосновани разходи и с тях се увеличава финансовия резултат съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО. В процесния се касае за доставки на черни и цветни метали, при които за целите на ЗДДС е налице самоначисляване, което означава, че данъкът се начислява не от доставчика, а от получателя по реда на чл. 117 ЗЗД, което няма спор по делото, че са налице издадени протоколи за самоначисляване. Предвид, че спорът е сведен само до установен с ревизионния акт корпоративен данък, а не на ДДС спорът следва да се разгледа само по отношение приложимостта или не на основанието по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал.1 и чл. 10, ал.1 ЗКПО. В процесния случай правилно и обосновано в съответствие със събраните по делото доказателства първостепенният съд е приел, че е доказана реалността на доставките по издадените от доставчиците, по които получател е "Ремо 2013" ЕООД. В обжалваното решение аргументирано решаващият съд е приел, че всички доставчици на спорните фактури с изключение на Крин метал ЕООД, Метал контрол 2018 ЕООД и Олга Корект 70 ЕООД, фигурират в регистъра на публичните търговци и брокери на отпадъци към МОСВ и това е факт, който не е оспорен по делото. Необосновано приходните органи са изследвали произхода на стоките, след като са налице неоспорени доказателства за преките доставки. Действително същите представляват частни документи, които правилно съдът е отбелязал, че се ползват само с формална, но не и с материална доказателствена сила, но обсъдени поотделно и в съвкупност, вкл. и със заключението на съдебносчетоводната експертиза, която е установила редовно водено счетоводство и осчетоводяване на процесните доставки от техния получател (ревизиран субект), което е релевантно при облагането по ЗКПО. Съдът е направил законосъобразен извод, че не е доказано, че са налице документално необосновани разходи. Водещо за облагането по ЗКПО е счетоводното отчитане при получателя. При счетоводство, което е организирано синтетично и аналитично, водено е хронологично, количествено и стойностно, каквото е счетоводството на ревизирания субект, е възможна проследимост на стоковите потоци. На база тях и писмените доказателства, събрани по делото относно реалността на спорните доставки, правилно съдът не е възприел като законосъобразни констатациите в ревизионния акт. Правилно съдът се е позовал на съдебна практика и на СЕС и на ВАС, според която при доказване реалност на доставки, не може за действията и/или бездействията на доставчика да отговаря получателя по фактурите. Материалната и кадрова обезпеченост също не е относима към реалността на спорните доставки. Освен фактури, по делото са представени договори между страните по доставките, товарителници, пътни листове, приемателно предавателни протоколи, сертификати за произход на металните отпадъци, кантарни бележки и протоколи по чл. 117 ЗДДС. Не е установено със съответните доказателства от приходната администрация за злоупотреба с права, респ. данъчна измама, поради което изложеното в касационната жалба не води до други изводи, освен тези, направени в обжалваното решение. С оглед горната установеност и при неоспорена съдебносчетоводна експертиза, която коректно е преценена и обсъдена от решаващия съд относно счетоводното отразяване на направените разходи, то правният резултат, че неправилно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16 и чл. 10, ал.1 ЗКПО и приетото от първостепенния съд изцяло се споделя от настоящия съдебен състав на ВАС, като на основание чл. 221, ал. 2 предл. последно АПК, настоящият състав не следва да преповтаря. Административен съд Варна е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. Предвид изхода на делото, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и при съобразяване възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се осъди ОДОП да заплати на "Ремо 2013" ЕООД направените по делото разноски в размер на 6 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които са под установения с Наредбата минимум. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,