Решение № 5019 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2013 г.

Решение № 5019 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2013 г., V о., докладчик председателя Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Росица Йорданова Куюмджиева, жив. в гр. Русе, срещу решение № 341/14.01.2013 г. по адм. дело № 8955/2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата ? против заповед № 7760/27.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, в писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ приема за установено, че оспорената пред него заповед е издадена с правно основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С нея е прекратено служебното правоотношение на Росица Йорданова Куюмджиева - старши експерт в Агенция "Митници" - МП - гр. Русе, поради неявяване на служителя за заемане на предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Съдът е изложил мотиви, посочвайки, че за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност, не е достатъчно само и единствено отмяна на оспорвания акт, а е необходимо явяване на служителя в съответната администрация за заемане на длъжността в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразната заповед за уволнение. В процесния случай преклузивният срок е изтекъл на 16.07.2012 г. - понеделник, присъствен ден, и в рамките на посочения срок Куюмджиева не се е явила в съответната администрация за заемане на длъжността. Решението е правилно. Страните не оспорват установената от съда фактическа обстановка. Спорният въпрос е от кой момент тече двуседмичният срок за явяване на държавния служител в съответната администрация за заемане на длъжността - от момента на влизане в сила на съдебното решение или от момента на неговото узнаване? Неоснователни са твърденията на касатора, че за същия следва да счита узнаването за влизане на съдебното решение. По смисъла на чл. 223 от АПК касационното решение е окончателно. Следователно то има обвързваща сила за страните от момента на неговото обявяване, който съвпада с влизането му в сила. В конкретния случай касационното решение е обявено на 02.07.2012 г. - ден понеделник. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Предвид продължителността на срока, определена в седмици и изрично определения начален момент - влизането в сила на решението, срокът започва да тече от 02.07.2014 г. - понеделник. Освен, че узнаването е ирелевантно за този срок, следва да се има предвид, че при сроковете, чиято продължителност е в седмици, не се прилага правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК за началния момент на сроковете, определени в дни. Съобразно чл. 60, ал. 4 от ГПК двуседмичният срок изтича в същия ден от седмицата, на 16.07.2012 г. - понеделник, присъствен ден. По делото безспорно е установено, че молбата за заемане на предишната длъжност от касатора е подадена на 23.07.2012 г. Следователно същата правилно е преценена от съда като подадена след преклузивния срок. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да присъдят разноски.