Решение № 11282 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от А. Г. В., от гр. София, чрез процесуалните му представители адвокатите Е. Недева и С. Христова, за отмяната на влязло в сила решение 8808/15.07.2024 г. постановено по адм. дело 11904/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е потвърдено решение 931/12.07.2023 г. постановено по адм. дело 428/2021 г. на Административен съд-София област. Искането е обосновано с твърдения за наличието на отменително основание по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като в хода на касационното производство е допуснато съществено нарушение на правото на защита на лицето, поради нередовното му призоваване за участие в проведеното по делото на тричленния състав на ВАС, открито съдебно заседание на 11.06.2024 г., в което е даден ход по съществото на спора пред втората инстанция. В открито заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалните представители на А. В., ведно с искане за присъждане на направените по делото разноски за защита от един адвокат, по представен списък. Ответникът - С. И. К., от гр. София, в молба от 26.09.2024 г., наред с искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, изразява становище за основателност на искането за отмяна. Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Манолов, в открито съдебно заседание и представени по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в отношение на евентуалност - заявява възражение за прекомерността на тези, претендирани от подателя на искането. Ответникът Индустриал Комерс Ко ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат В. Байчев, изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е предявено от легитимирано лице в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - основателно, по следните съображения: Претендира се отмяната на влязло в сила решение 8808/15.07.2024 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело 11904/2023 г., с което включително е потвърдено решение 931/12.07.2023 г. по адм. дело 428/2021 г. на Административен съд-София област, а С. И. К. и А. Г. В., двамата от гр. София, са осъдени да заплатят на Индустриал Комерс Ко ЕАД, направените за това производство разноски. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК, е допустимо при наличие на някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК, отменителни основания. В случая, в искането, по което е образувано настоящото производство е посочено основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато вследствие на нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от приложените доказателства, подателят на искането за отмяна А. В. в действителност е бил нередовно призован за заседанието, проведено на 11.06.2024 г. пред касационната инстанция по адм. дело 11904/2023 г. на ВАС, четвърто отделение, независимо, че е участвал лично в проведено преди това, открито съдебно заседание на 14.05.2024 г. В последното съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на Блимус ЕООД срещу решение 931/12.07.2023 г. по адм. дело 428/2021 г. на АССО, и е прекратил производството в частта му по тази жалба, отлагайки делото за друга дата с ново призоваване на страните, определена от председателя на четвърто отделение на ВАС след влизане в сила на прекратителното определение от 14.05.2024 г. Видно от приложената по делото, върната в цялост призовка, изпратена до А. В. на 29.05.2024 г. за насроченото на 11.06.2024 г. открито заседание, длъжностното лице по призоваването е посочило единствено, че адресът на лицето /в гр. София, [улица]/ е посетен на 30, 01.06.,03.06., 04.06., но страната /под 3 в списъка на лицата за призоваване/, не е открита на адреса. Предвид това и липсата на посочени от лицето електронен адрес, телефон, факс, или друг адрес, на които да е могло да бъде уведомено, респективно - на възможност за уведомяването му при условията на алинеи от 4 до 6 на чл. 18а АПК, в случая са били приложими ал. 7 до ал. 9 включително от този нормативен текст /съгласно чл. 137, ал. 5, във връзка с чл. 18а, ал. 8 АПК/, а не както се твърди в искането за отмяна редът по чл. 137, ал. 6 АПК, доколкото по делото има посочен негов адрес. Във връзка със съображенията, излагани от част от ответниците в настоящото производство, следва да се отбележи и липсата на данни за уведомяването на А. В. за заседанието на 11.06.2024 г., чрез процесуален представител, в т.ч. и адвоката, чрез който е приподписана касационната му жалба. По делото няма доказателства и че след направения опит за уведомяването му при условията на чл. 18а, ал. 8 АПК, при който на адреса, посочен в призовката, на който е вече призоваван в производството за проведеното на 14.05.2024 г. заседание, и също както тогава - не е намерен на адреса, нито е намерено друго лице, което да се съгласи да получи призовката, на вратата, пощенската кутия, входната врата или видно място около нея, е било залепено уведомление, а оттам - че е използван реда по ал. 9 на чл. 18а АПК /залепване уведомление, каквото е било поставено преди заседанието на 14.05.2024 г./ за призоваването му за заседанието на 11.06.2024 г., в рамките на което е даден ход по съществото на спора пред касационната инстанция, следователно е нередовно призован за него. Още повече, че дори да се приеме, че уведомление е залепено на последната дата, на която адресът на В. е посетен от длъжностното лице по призоваването 04.06.2024 г., до датата на проведеното заседание не са изминали седем дни, а оттам и призоваването е нередовно поради неспазване на изискването по субсидиарно приложимия текст на чл. 56, ал. 3 ГПК, налагащо уведомяване поне седем дни преди заседанието. Предвид изложеното решението на ВАС, четвърто отделение, чиято отмяна се претендира, се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в ограничаване на правото на защита на оспорващия и на свой ред обосновава извод за основателността на искането за отмяна, поради наличието на основание за това по реда на чл. 237 и сл. АПК, в хипотезата на чл. 239, т. 5, предложение първо АПК, според който текст, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Несъмнено в случая, един от касаторите в производството по дело 11904/2023 г. по описа на ВАС - А. В. е нередовно призован за откритото съдебно заседание по делото, проведено на 11.06.2024 г., а оттам и вследствие нарушаване на правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва в заседанието, в което е даден ход по съществото на спора пред касационната инстанция. Поради това и решението на Върховния административен съд, следва да бъде отменено и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, процесът пред който да се развие при редовно призоваване на всички страни по спора. С оглед изхода от спора, основателно е искането на А. В. за присъждане на разноски за настоящото производство, които съгласно представения списък за разноски възлизат общо в размер на 6 030лв, включващ изплатена за производството държавна такса от 30лв и 6 000лв, адвокатски хонорар, изплатен на адвокат Е. Недева видно от представени банкови документи. В тази връзка, предвид заявеното от КЗК възражение за прекомерност на заплатеното на адвоката възнаграждение и липсата на действителна фактическа и правна сложност на делото, образувано при условията на чл. 237 и сл. АПК, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до размера от 500лв, а оттам - че на А. В., на основание чл. 143 АПК, приложим в настоящото производство съобразно правилото на чл. 249 АПК, КЗК следва да бъде осъдена да заплати, направени за това производство разноски в намален от съда размер от общо 530лв, включващ изплатената държавна такса и намален от съда размер на възнаграждението за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав