Решение № 392 от 6.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 396/2009 г.

Решение № 392 от 6.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 396/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения А. А. А. за възобновяване на НОХД № 125/2009 г., по описа на Районен съд-Нова Загора, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Депозираното саморъчно написано искане обективира фрагменти от санкционната част на диспозитива на обявената на 29.04.2009 г. присъдена Новозагорски РС и съдържа неясни твърдения за ограничена процесуална възможност за решаване на делото със споразумение, с произтичащата от това смекчена наказателна отговорност. Словесно изразената воля на осъденото лице индицира на допуснати нарушения на процесуалния закон и на недоволство от срока на наложеното наказание - лишаване от свобода. В съдебно заседание на 25.09.2009 г. пред ВКС А. А. участвува лично и със служебен защитник. В хода на съдебните прения процесуалният представител на осъденото лице аргументира явна несправедливост на определената наказателна санкция и пледира за упражняване на очертаните в чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 348, ал. 5, т. 1НПК, правомощия. Прокурор от ВКП мотивира заключение за неоснователност на искането на осъдения А. за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 224 от 29.04.2009 г., постановена по НОХД № 125/2009 г., след проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, РС - Нова Загора е признал А. А. А., за виновен в това че на 10.10.2008 г. в гр. Н., при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с А. Р. А. и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 184,48 лева, от владението на М. И. и Г. К. на "Зърнени храни България" АД София, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" НК ангажирал неговата наказателна отговорност и го осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата не е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила, на 15.05.2009 г., като по отношение на същата са приложими процесуално- правните норми на чл. 419 - 426, Глава тридесет и трета от НПК. При осъществения извънреден съдебен контрол в рамките на релевираните оплаквания за несъблюдаване на процесуалния закон и явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност, ВКС намира за неоснователно искането на осъдения А. А. за възобновяване на НОХД№ 125/2009 г. на Новозагорски РС. Контролираната в рамките на извънредния способ за съдебен контрол инстанция не е допуснала процесуални нарушения в съдебната фаза на наказателното производство. Волеизявленията на подсъдимите А. и А. в насроченото от първостепенния съд открито заседание на 29.04.2009 г. са създали процесуални предпоставки за правоприлагане на особените правила на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, и мотивирали органа по процесуално ръководство да вземе решение - израз на правомощието му по свой избор и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебната процедура, разглеждайки делото при установения нормативен регламент в Глава двадесет и седма на НПК. Районен съд-Нова Загора е съобразил, че признатите от А. А. и А. А. факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт са подкрепени от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване, удовлетворявайки принципното изискване на чл. 31, ал. 2 от Конституцията на РБългария, възпроизведено и в чл. 116, ал. 1 НПК, за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Диференцираното производство, последвало категоричните и безусловни декларации на подсъдимите лица и обоснованото от тях определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е реализирано при стриктно съблюдаване специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл. 371, т. 2 НПК алтернатива, и същото е финализирало със съдебен акт, с който в съответствие с нормативните предписания компетентният орган се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от неправомерното поведение санкционни последици - наложени при условията на чл. 55 НК наказания лишаване от свобода, поради избрания процесуален ред за решаване на делото. В контекста на изложените съображения декларативно поднесеното от А. А. оплакване за ограничени процесуални възможности за сключване на споразумение и налагане на по-леко наказание, сочи на некоректност и не кореспондира на словно материализираната в актуалната нормативна уредба законодателна воля. Приобщените по наказателното дело протоколи на проведените от РС-Нова Загора съдебни заседания не обективират заявено от осъдения желание в тази насока, като правните норми, очертаващи предпоставките, реда и последиците при съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, предопределят по-благоприятни санкции, от тези, предвидени в рамките на установената в Глава двадесет и девета диференцирана процедура - решаване на делото със споразумение. В пределите на възложената от закона и лимитирана от направеното искане за възобновяване извънредна съдебна проверка, ВКС разгледа и предявените фрагментарни възражения за прекомерна завишеност на наказателната санкция, като формира вътрешно убеждение за тяхната необоснованост. Правилно Новозагорски РС, базирайки се на приетите и доказателствено обезпечени фактически положения за инкриминираното деяние по делото, при съблюдаване тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на извършителя е диференцирал наказателната отговорност на А. А. Наложеното на осъдения, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" НК - две години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, настоящият съд намира за справедливо и съответно на изискванията на чл. 36 НК. При определяне параметрите на наказателните санкционни последици първоинстанционният съд е анализирал задълбочено неправомерното поведение на осъдения съобразно индивидуализиращите го обективни и субективни престъпносъставомерни характеристики, и в аспекта на неговата насоченост към охраняваните обществени отношения, свързани със собствеността. Внимателно е отчетена конкретиката на данните, сочещи на усложнена престъпна дейност с оглед участвуващите в нея лица и на кумулиране на квалифициращи признаци /предварителен сговор, разрушаване на предели, здраво направени за защита на имот и опасен рецидив/, с изискуемия се коментар на мотивите и подбудите за осъществяването на престъпното посегателство. Професионално е обсъдена и регистрираната в официалната статистика честота на визираните престъпления в региона, индицираща на степента на обществена опасност на инкриминираното престъпно деяние. Мотивиращи налагането на наказателната санкция са и фактите за личността на А. А. Проектирани в очертанията на престъплението-съзнателен акт, представляващ отражение на обществените и индивидуални качества на дееца, и съдържими се в приложените писмени доказателствени материали за социалния му статус, семейно положение, съдебно минало и процесуално поведение в хода на наказателния процес, те са преценени с оглед целите на специалната превенция, обуславящи адекватно на репресивната и поправително- възпитателна функции наказание. На плоскостта на изложеното Новозагорски РС е отдал нужното значение на множеството предходни осъждания на А. за престъпления против собствеността, извън релевантните за правната квалификация, на лошите му характеристични данни и на направеното от него самопризнание, последното от които предпоставящо провеждане на особената процедура по Глава двадесет и седма - съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по предвидената в чл. 371, т. 2 НПК алтернатива и прилагане разпоредбата на чл. 55 НК /сега чл. 58а НК/, но непредопределящо безнаказаност при лимитиране на санкционните последици. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдения А. за възобновяване на НОХД№ 125/2009 г. на РС-Нова Загора, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение