Решение № 12215 от 11.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2018 г.

Решение № 12215 от 11.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Елнадзор" ООД против решение № 778/13.10.2017 година, постановено от Административния съд София-област (АССО) по адм. д. № 254/2017 година. От "Елнадзор" ООД е подадена и частна жалба против определение № 1590 от 5.12.2017 г., постановено по същото дело на АССО. С обжалваното решение, АССО е отхвърлил исковата молба на "Елнадзор" ООД, гр. София срещу Община Правец, с която се претендират имуществени вреди в размер на 32 667,82 лева, произтичащи от отменено решение на ОбС Правец, от нищожно решение на кмета на община Правец и от бездействието на Общински съвет- Правец, както и лихвите върху тази сума от датата на постановяване на решение № 7551 от 4.06.2014 г. на ВАС на РБ до датата на предявяване на исковата молба в размер на 9 292, 66 лева, както и лихвите върху посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на обезщетението, като неоснователна. Със същото решение е отхвърлена исковата молба на "Елнадзор" ООД, гр. София срещу Община Правец, с която се претендират неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, както и лихвите върху тази сума от датата на постановяване на решение № 7551 от 4.06.2014 г. на ВАС на РБ до датата на предявяване на исковата молба в размер на 5689, 15 лв., както и лихвите върху посочените суми от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на обезщетението, като неоснователна. С обжалваното определение, е оставена без разглеждане молба с вх. № 3968 от 13.11.2017 г. на "Елнадзор" ООД, за допълване на постановеното по делото решение № 778 от 13.10.2017 г. на Административен съд – София област. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. Наведените касационни основания са противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са за неправилност на изводите на административния съд, че за ответника няма задължение да предприеме действия по изготвяне на пазарна оценка за финализиране на процедурата по учредяване на отстъпеното право на строеж, че действията по възлагане, изготвяне, внасяне за одобрение на оценка за цената на отстъпено право на строеж или за продажба на имот общинска собственост, не са фактически действия, насочени към издаване на краен акт, че не била налице причинна връзка между отмяната на незаконосъобразните актове на общинския съвет и кмета на Община Правец и претендираните вреди, както и за недоказаност на иска за неимуществени вреди. Касаторът сочи също така, че в случай, че се приеме, че АССО се е произнесъл и по иска, предявен на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, то в решението липсват мотиви. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение поради противоречието му с материалния закон, допуснато съществено противоречие на процесуалните правила и необоснованост. Конкретното оплакване на частния жалбоподател е, че съдът неправилно е оставил молбата му за допълване на съдебното решение, без разглеждане, тъй като след като я е преценил като допустима, е следва да се произнесе по съществото на искането, формулирано в нея като или я уважи, или я отхвърли. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът в касационното производство – Община Правец, оспорва, както касационната жалба, така и частната жалба по съображения, подробно изложени в отговор на касационна жалба, постъпил по делото на 4.12.2017 г. и в отговор на частна жалба, постъпил по делото на 5.02.2018 година. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационната жалба. Според прокурора жалбата е основателна по отношение на иска за обезщетяване на имуществените вреди и частично основателна по иска за неимуществените вреди. Становището на прокурора е за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според него, в случая са налице незаконосъобразни актове и бездействие на ответника, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите имуществени вреди на касатора. Прокурорът сочи, че първоинстанционният съд не е анализирал обстойно доказателствата по делото. По отношение на иска за неимуществени вреди, становището на прокурора е, че той е доказан по основание. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че ВАС следва да отмени решението, а вместо това постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалби като допустими. Те са подадени от страна по съдебния спор, за която обжалваните съдебни актове са неблагоприятни и в сроковете по чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 230 АПК. По основателността им, Върховният административен съд приема следното: По касационната жалба на "Елнадзор" ООД: Административният съде е приел, че ищецът претендира имуществени вреди в размер на 32 667, 82 лв., произтичащи от отменено решение на ОбС - Правец, от нищожно решение на кмета на община Правец и от бездействието на Общински съвет – Правец, както и лихвите върху тази сума от датата на постановяване на решение № 7551 от 4.06.2014 г. на ВАС на РБ до датата на предявяване на исковата молба в размер на 9 292, 66 лв, а така същи и неимуществени вреди в размер на 20 000 лв, както и лихвите върху тази сума от датата на постановяване на решение № 7551 от 4.06.2014 г. на ВАС на РБ до датата на предявяване на исковата молба в размер на 5 689, 15 лв., както и законната лихва върху претендираните обезщетения от датата на предявяване на исковете до окончателното им плащане. От фактическа страна съдът е приел, че ищецът е регистрирано търговско дружество с предмет на дейност - извършване на независим строителен надзор, консултации, посредничество и всички други търговски сделки незабранени със закон, който е решил да инвестира в изграждането на мини водноелектрическа централа/МВЕЦ/ в землището на с. Видраре, община Правец. върху поземлен имот с идентификатор № 164007 по КВС с площ 5100 лв. Административният съд подробно е посочил в решението си твърденията на ищеца в исковата молба, а именно, че след уведомяване на община Правец за инвестиционното му намерение, е получил разрешение за изработване на ПУП-ПЗ и ПУП- парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура от кмета на общината на основание чл. 124 от ЗУТ; че във връзка с разрешението е започнал проектна разработка, съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, включваща инженерогеоложко проучване, геодезично заснемане, геодезия и архитектура, ПУП-ПЗ, ПУП-ПП, пътнотранспортна комуникационна схема и организация на движението, Електрическа–Еднополюсна схема; че за реализиране на намерението си и във връзка с предвижданията на ПУП-ПП, е подал до общинския съвет Правец молба с вх. № 69-00-385 от 18.06.2010 г. за учредяване на право на прокарване и сервитут в негова полза за кабелна линия през имоти стопанисвани от общината; че след получено одобрение от ОЕСУТ при общината, е внесъл за одобрение проект на ПУП-ПЗ и ПУП- ПП за кабелна линия; че с решение № 118 от 8.09.2010 г. ОбС е дал съгласие по принцип да се учреди право на прокарване и сервитут в негова полза кабелна линия, съгласно приложения проект за ПУП-парцеларен план и план за застрояване; че с молба от 15.11.2010 г. до ОбС, е поискал разрешение за учредяване на право на строеж в негова полза върху общински имот за изграждане на изравнител към МВЕЦ, на която с решение № 27 от 18.02.2011 ОбС е дал принципно съгласие да се учреди право на строеж в негова полза в общински имот № 066002, землище на с. Видраре за изграждане на изравнител към МВЕЦ "Видраре", съгласно чл. 180 от ЗУТ; че с решение № 42 от 23.12.2011 г. ОбС е одобрил ПУП-ПЗ и ПУП –Парцеларен план, а с решение № 73 от 24.02.2012 г. ОбС е допълнил Програмата на общината за управление и разпореждане с имоти общинска собственост през 2012 г., като в т. 27 е добавено Учредяване право на строеж в имот 066002 по КВС от землището на с. Видраре., а в т. 28 Учредяване право на прокарване в полза на ищеца за кабелна линия от МВЕЦ-Видраре; че след решенията на ОбС от 23.12.2011 г. и 24.02.2012 г. със заповед № 159 от 21.03.2012 г. кметът на общината е назначил комисия, която да изготви оценка и да определи размера на обезщетението по пазарни цени на правото на прокарване на кабелна линия, което е определено въз основа на решение на комисията с решение № 114 от 30.03.2012 г. ОбС и е дал съгласие за учредяване право на прокарване на кабелна линия, и е възложил на кмета да издаде заповед за учредяване на правото на прокарване на кабелна линия през четири имота, собственост на общината; че със заповед № З-266 от 8.05.2012 г. кметът на общината е учредил правото на прокарване на кабелната линия в полза на ищеца, а определената пазарна цена на ползването е преведена по сметка на общината; че ОбС се е произнесъл и по отношение на искането за учредяването на право на строеж върху общинския имот за изравнител и техническа инфраструктура като с решение № 200 от 11.05.2012 г., е дал съгласие за учредяване на безсрочно право на строеж върху имота и е приел цена от 120015 лв., а въз основа на решението на общинския съвет със заповед № 3-355 от 8.06.2012 г. кметът на общината е учредил право на строеж и е определил срок за заплащане на определената цена; че ищецът е обжалвал по съдебен ред решение № 200 от 11.05.2012 г. на Общински съвет, което с влязло в сила решение № 927 от 27.11.2012 г. на АССО е отменено, а преписката е върната на административния орган за издаване на нова заповед; че е обжалвал и заповед № 3-355 от 8.06.2012 г. на кмета на общината, която с влязло в сила решение № 1099 от 8.11.2013 г. на АССО е обявена за нищожна; че въпреки съдебното решение и към настоящия момент общинският съвет бездейства; че е подал молба до общински съвет –Правец за ново произнасяне в изпълнение на решението на АССО, в отговор на която, общинския съвет го е уведомил, че задължение на кмета е да възложи изготвянето на нова оценка, след което да я внесе за одобряване от общинския съвет; че след като е направил сериозни инвестиции в проекта за изграждане на МВЕЦ "Видраре", но той е спрян от общинския съвет - Правец и от кмета на община Правец, е продал поземлен имот № 164007. Административният съд е изброил подробно в решението си приетите от него доказателства с определение № 717 от 1.06.2017 г. и с определение от 17.07.2017 година. Съдът е посочил в решението си, че по делото са приложени като доказателства - влязлото в сила решение № 927 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 536/2012 г., с което е отменено решение № 200 от 11.05.2012 г. на Общински съвет - Правец и е върната административната преписка на ОбС – Правец за ново произнасяне и съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, и влязлото в сила решение № 1099 от 8.11.2013 г. по адм. дело № 644 от 2012 г. на АССО, с което е обявена за нищожна заповед № 3-355/8.06.2012 г. на кмета на община Правец. Съдът е посочил подробно в решението си задачата на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, посочвайки, че от заключението по нея се установявало, че направените разходи, за които по делото са приложени разходооправдателни документи са свързани с осъществяване на проекта за изграждане на МВЕЦ "Видраре", както и че според вещото направените разходи по проекта, за които има представени документи по делото са на стойност 29346. 64 лева, от които 27362. 27 лева са осчетоводени в счетоводството на дружеството ищец, а след извършените справки вещото лице дало заключение, че представената фактура № 10526 от 21.03.2012 г. за платена нотариална такса в размер на 220. 87 лева не е осчетоводена в счетоводството на дружеството, съобразно посоченото от вещото лице в т. 4 от заключението му, претендираната сума от 19434. 87 лева изплатена на Т. Грозданова била осчетоводена като разход в дружеството, както и сумата за придобиване на поземлен имот № 164007 под отдел "Г" по картата на възстановената собственост на землището на с. Видраре, а имотът е заприходен ДМА на дружеството. Съдът е посочил, че изчислената от вещото лице лихва върху сумата на осчетоводените разходи на дружеството- 27362. 27 лева от датата на постановяване на решение № 7551 от 4.06.2014 г. на ВАС на РБ до датата на подаване на исковата молба, е в размер на 7793. 41 лв., изчислената лихва върху сумата от 20 хиляди лева от датата на постановяване на решението на ВАС до датата на подаване на исковата молба, е в размер на 5696. 47 лева. Съдът е дал вяра на заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. В обжалваното решение, съдът е посочил също така, че е изготвено и заключение по назначена съдебно-лингвистична експертиза, както и задачата й. От направения превод на нареждането за презграничен превод се установявало, че "Тотел Инвест" ЕООД е превело 6 хиляди евро на "Цинк Хидро Енерджи" на основание проформа фактура поръчка № 0388-1211, а от преведена проформа фактура било видно, че "Тотел Инвест" ЕООД е закупил пълно автоматично оборудване за изграждане на малки водни електрически централи ВЕЦ "Видраре" до извършване на първо авансово плащане от 5 хиляди евро. Съдът е посочил, че вещото лице е извършило превод и на договор за продажба и покупка сключен на 11.05.2012 г. между "Цинк Хидро Енерджи" като продавач и "Тотел Инвест" ЕООД като купувач с предмет на договора план за инсталиране и пълно автоматично оборудване за изграждане на малки водни електрически централи с цена и стойност на договора 36 хиляди евро. Съдът е дал вяра на заключението по извършената съдебно-лингвистична експертиза. Административният съд подробно е посочил в решението си показанията на разпитания по делото свидетел Гаврилов, които се свеждат до това, че свидетелят познава ищцовото дружество и управителя му, тъй като заедно били създали фирма, която обаче не постигнала успех. Фирмата се казвала "Тотел Инвест" съвместна фирма с "Eлнадзор" и управител И. Грозданов, че според свидетеля проектът "Видраре" е бил проект само на "Eлнадзор", както и че неосъществяването на проекта "Видраре" със сигурност не е подобрил имиджа на "Елнадзор", а така също, че ищцовото дружество дължи пари, както на него така и на други фирми и провала на проекта на ищеца се е отразило на управителя, тъй като бил в конфликт с други фирми, на които дължи пари. Съдът е преценил показанията на разпитания свидетел за обективни и незаинтересовани. За установено от правна страна, първоинстанционният съде е приел следното: Налице са отменени по съдебен ред незаконосъобразни актове на общинския съвет Правец и на кмета на Община Правец, но не е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257 АПК на ОбС-Правец и за кмета на общината, да предприемат действия за изготвяне на пазарна оценка за финализиране на процедурата по учредяване право на строеж, тъй като не е налице законова разпоредба, от която да произтичат тези задължения за посочените органи. Съдът е приел също така, че действията по възлагане, изготвяне, внасяне за одобрение на оценка за цената на отстъпено право на строеж или за продажба на имот, общинска собственост не са фактически действия, а са правни такива, насочени към издаване на краен акт. Съдът е посочил, че на обезвреда подлежат само вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия или бездействия, а според практиката на ВАС, не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление за издаване на административен акт. Съдът е приел, че в конкретния случай не е налице бездействие. Съдът е стигнал също така до извода, за липсата на причинна връзка между отмяната на решението на ОбС в частта, относно определената цена на правото на строеж, прогласяване нищожността на заповедта на кмета за учредяване право на строеж и твърдяното бездействие на ОбС, от една страна и претендираните от ищеца вреди, представляващи извършените от ищцовото дружество разходи по реализиране на проект "МВЕЦ –Видраре", включващи разходи за придобиване на недвижими имоти, разходи направени за получаване на становища, скици и други документи от различни институции, разходи за работни проекти и разходи за работни заплати на служителя, ангажиран с осъществяване на проекта. Съдът е обосновал извода си с констатацията, че от представените към исковата молба счетоводни документи, се установявало, че всички разходи били извършени в периода 2010-2012 г., т. е. преди датата на постановяване на съдебните решения и преди твърдяното от ищцовото дружество бездействие на органите на общината да финализират процедурата по учредяване на правото на строеж. Съдът е заключил, че ищцовото дружество на свой риск е направило разходи за реализиране на проекта, без към датата на извършването им решенията на съда да са влезли в сила. Тези разходи били направени преждевременно. Съдът е преценил като неоснователно твърдението на ищеца, че след като е направил сериозни инвестиции в проекта за изграждане на МВЕЦ, той е безсрочно спрян от Общински съвет да реализира проекта си, в резултат на което продава имота на нов собственик. По този въпрос, съдът е посочил, че последното решение на съда относно спорните административни актове, било от дата 4.06.2014 г. а имотът, предмет на плана е прехвърлен на 1.07.2014 година. Според съда, ищецът се е дезинтересирал от проекта и от инвестиционното си намерение. Административният съд е приел като допустим предявения иск за неимуществени вреди, позовавайки се на практика на ЕСПЧ и СЕС, но го е преценил като неоснователен. Съдът е приел като недоказано твърдението на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди. Преценил е свидетелските показания, събрани по делото като твърде общи и косвени, посочил е и свързаността между ищеца и "Тотел Инвест" ЕООД включително и наличие на общ управител. Твърденията на ищеца, че дружеството е претърпяло неимуществени вреди, следствие на неизпълнение на задължения на ищеца по сключен между него и трети лица договори също са преценени като неоснователни. Съдът е посочил, че страните по въпросните договори са договорили, че плащането по същите е обвързано с едно бъдещо несигурно събитие – издаване на разрешение за строеж, поради което съконтрагентите на ищеца по тези договори изначално се били съгласили с тези условия. Фактът, че ищецът е поел определени задължения към тях било израз на принципа на свобода на договаряне и не можело да се приеме, че това е довело до уронване доброто име на дружеството или на управителните му органи. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно. Становището на касационния съдебен състав е, че то е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост, и неправилност на формираните изводи. От съдържанието на исковата молба стават ясни предявените четири обективно и субективно съединен иска, както следва – иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди и акцесорния нему иск за заплащане на мораторна лихва, иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и акцесорния нему иск за заплащане на мораторна лихва. В исковата молба, ищецът наред с чл. 1 ЗОДОВ навежда като фактическо основание за претендираното обезщетяване и нарушение на правото на Европейския съюз, с твърденията, че мерките на ответника са насочени де факто срещу инвестициите в сферата на възобновяемите източници на енергия, с което се нарушавало задължението за държавата, произтичащо от Директива 2009/28/ЕО и по-конкретно от чл. 3, § 1 във връзка със забележка 14 от нея, за създаване на сигурност за инвеститорите, ангажирани с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, с което се застрашавало постигането на целите на директивата /т. 12 от становище на ищеца, постъпило по делото на 29.05.2017 година/. В т. 9 от писмено уточнение/ лист161-164 от делото/, представено по делото в съдебно заседание, проведено на 18.05.2017 година, ищецът посочва, че в случай, че съдът приеме, че не са налице основания за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, моли иска да бъде квалифициран като такъв по чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция от съдържанието на исковата молба и посоченото уточнение не става ясно, какво е искането на ищеца във връзка с твърдението му за нарушение на правото на ЕС – самостоятелен иск ли е предявен на това фактическо основание (за което може да се направи извод и от молбата му за допълване на съдебното решение) или твърденията са, че наред със задължения, произтичащи от националното право, с поведението си ответникът е нарушил и задължения, произтичащи от правото на ЕС. В случай, че е предявен самостоятелен иск, не е посочено и уточнено, какъв е видът на вредите, за които се иска обезщетяване с него и в какъв размер е претендираното обезщетение, а така също при условията на евентуалност ли е предявен този иск по отношение на исковете с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ (данни за каквото предявяване има в уточнението, представено на 18.05.2017 г.). Уточняване на тези обстоятелства, съдът е следвало да изиска от ищеца, както за целите на точното и пълното му произнасяне, така и с оглед осигуряване на ефективната защита на ответника. Това не е направено от административния съд, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е довело до неуточняване в пълнота на предмета на съдебния спор. Другото допуснато от съда нарушение е, че той неправилно се е произнесъл поотделно за наличието на незаконосъобразните административни актове на органи на ответника и наличието на незаконосъобразно бездействие на Общинския съвет – Правец, както и не е изискал уточнение относно източниците на вредоноснтие последици за ищаца. В исковата молба, ищецът сочи като фактически основания на претенциите си, едновременно незаконосъобразното решение № 200 от 11.05.2012 г. на Общинския съвет Правец, нищожната заповед № 3-355/8.06.2012 г. на кмета на Община Правец и бездействието на Общинския съвет Правец след съдебната отмяна на решение № 200 от 11.05.2012 г и връщане на преписката от съда на ОбС за ново произнасяне. От посоченото става ясно, че твърденията на ищеца са за незаконосъобразна административна дейност на ответника с посоченото съдържание, като цяло, във връзка с молба на ищеца вх. № 69. 00-385/2 от 15.11.2010 г. за учредяване на право на строеж в негова полза върху общински имот с идентификатор № 066002, местност "Армянска поляна" за изграждане на изравнител към МВЕЦ "Видраре". Съдът е следвало да прецени и изложи съображения по наличието или не, на така твърдяната цялостна незаконосъобразна административна дейност на органите на ответника във връзка с тази молба, а не по отделните елементи от съдържанието й. От друга страна, в т. 14 от писменото уточнение на ищеца /лист 161 и сл. от делото/ се твърди, че в случая е налице бездействие да се осъществи предписана от закона административна дейност, приключваща с издаване на административен акт, а в съдебно заседание, проведено на 6.07.2017 г. процесуалният представител на ищеца конкретизира, че процедурата по учредяване на право на строеж представлява сложен фактически състав от административни действия и актове, които следва да се предприемат от страна на различни органи на съответната община и тя не може да бъде завършена, нито без предложение на кмета на община Правец, нито без решение на съответния общински съвет и поради това в случая били налице поредица от незаконосъобразни действия и бездействия в причинно следствена връзка с претендираните от ищеца вреди. Във връзка с тези уточнения, съдът е следва да изиска от ищеца да посочи, дали твърди и други бездействия /от други органи и с друго съдържание/ освен соченото в исковата молба, и какви са те, както и какви, и на кои органи са незаконосъобразните действия. Необоснован и неправилен е изводът на административния съд, че в конкретния случай не била налице законова разпоредба, от която да произтича задължение за органите на общината – за кмета и за ОбС да предприемат действия по изготвяне на пазарна оценка за финализиране на процедурата по учредяване на отстъпеното право на строеж. Не се спори между страните, че във връзка с молба на ищеца, Общинският съвет–Правец е приел решение № 200 от 11.05.2012 г. да се учреди на ищеца възмездно право на строеж върху поземлен имот № 066002 с площ от 8001 кв. м., местност "Армянска поляна" в землището на с. Видраре, за изграждане на изравнител и техническа инфраструктура към МВЕЦ "Видраре", определил е начална цена от 120015 лв. без ДДС за учреденото право на строеж и е възложено на кмета на общината да сключи договор с ищцовото дружество. Не се спори също така, че това решение е оспорено от ищеца в частта му относно определената цена на правото на строеж и с влязло в сила съдебно решение то е отменено в оспорената част, а преписката е върната на ОбС-Правец за ново произнасяне по този въпрос, при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Задължението на ОбС-Правец за произнасяне по върната му преписка с нова оценка на правото на строеж произтича от разпоредбата на 173, ал. 2 АПК и то в най-кратко време, необходимо според конкретните обстоятелства по аргумент от принципа за бързина и процесуална икономия, установен в чл. 11 АПК. Задължението за ОбС-Правец за изпълнение на съдебното решение произтича и от разпоредбата на чл. 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Посочената разпоредба е многократно тълкувана в съдебната практика на ЕСПЧ, в която се приема (вкл. и по дела срещу РБългария), че правото на достъп до съд включва и своевременното изпълнение на съдебните решения. В конкретния случай, макар влязлото в сила съдебно решение № 927/27.11.2012 г., постановено от АССО по адм. д. № 536/2012 г. да не е изпълнителен титул, то създава задължение за административния орган за предприемане на активни действия, с които да се отговори на легитимните очаквания на ищеца за придобиване на притежание по смисъла, вложен в това понятие от ЕСПЧ при тълкуване на чл. 1 от Протокол 1 към конвенцията. В обжалваното решение липсват фактически установявания по релевантните за спора въпроси, свързани с приложението на горепосочинет правни норми - какви действия е следвало да предприеме ОбС- Правец след съдебното решение, предприети ли са те и в какъв срок. Следва да се посочи, че от данните в документите по делото се установява, че относимо доказателство по този въпрос е и писмо-уведомление с изх. № 08. 00-2/7.01.2014 г. на ОбС-Правец до кмета на община Правец, което АССО е посочил в представеното по делото разпореждане № 651/12.05.2014 г. по дело № 432/2014 година /лист 254 и сл. от делото/. Съдът е следвало да изиска представянето му от ответника. Съдът е приел по делото многобройни доказателства, които е посочил в решението си, но не е анализирал и обсъдил, и не е направил фактически установявания във връзка с тях, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не се е произнесъл по искане на ищеца за приемане като доказателства по делото на редица писмени документи. С определение № 717/1.06.2017 г., постановено по делото, съдът не е приел като доказателства редица приложения към исковата молба. В съдебно заседание, проведено на 6.07.2017 г., процесуалният представител по делото е поискал приемането от съда на част от тези приложения като е обосновал връзката им с делото. Съдът не се е произнесъл по искането на процесуалния представител на ищеца в същото съдебно заседание, а с протоколно определение от 28.09.2017 г. е приел като доказателства само част от приложенията към исковата молба-под номера 68, 69, 70 и 71, но не се е произнесъл по искането на адвокат Стефанова за приемане на приложения под номера 37, от 44 до 50, 41 към исковата молба. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила приемайки заключението на съдебно-икономическата експертиза, без да снеме самоличността на вещото лице и да го разпита. От съдържанието на протокол от проведено съдебно заседание на 28.09.2017 г. се установява, че съдът е приел заключението, изготвено по допуснатата съдебно-икономическа експертиза в отсъствието на вещото лице и въпреки депозираната от него молба/лист 395 от делото/ за определяне на друга дата за изслушването му. Съдът е нарушил разпоредбата на чл. 200 ГПК, която е императивна. При обсъждане на заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът е посочил, че от заключението се установявало, че направените разходи, за които по делото са приложени разходооправдателни документи са свързани с осъществяване на проекта за изграждане на МВЕЦ "Видраре". Съдът не е анализирал това заключени във връзка с писмените доказателства, представени по делото, част от които не е приел като доказателства, тъй като в тях ищецът не бил посочен, нито като платец, нито като задължено лице, нито като получател на услугите. Обстоятелството сочено от съда, че вещото лице е посочило, че разходите са осчетоводени в счетоводството на ищеца, не е достатъчно да се приеме, че те са правилно осчетоводени като такива, тази преценка е следвало да се направи от съда вкл. и чрез помощта на вещото лице, на което да се постави този въпрос. Не може да се сподели съображението на административния съд, че направените от ищеца разходи, чието обезщетяване се иска, не са във връзка с твърдяното незаконосъобразно бездействие, само заради това, че са направени преди съдебните решения, постановени във връзка с оспорванията от страна на ищеца и преди твърдяното бездействие на органите на общината. От значение за преценката относно наличието на причинна връзка между разходите на ищеца и незаконосъобразните актове и бездействие на ответника, е анализа доколко извършването им е била необходимо, за да се предприеме процедурата по отстъпване на вещното право на строеж върху общинския имот. Анализ по този въпрос в съдебното решение няма. Относим въпрос към размера на имуществената вреда ( ако евентуално съдът стигне до извод за наличие на такава) е и въпросът, дали с осчетоводените разходи, ищецът е намалил облагаемата си печалба за съответните години или не, и ако те са повлияли на размера й, с колко. Съдът е следвало да постави задача в този смисъл на вещото лице-счетоводител. Административният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и с необсъждането на редица относими към спора доводи, наведени от страните и направени от тях възражения. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява като неправилно решението, в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на имуществени вреди. Решението в тази част следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на АССО за ново разглеждане. По иска за присъждане на неимуществени вреди; Правилно административният съд е приел този иск за допустим. В отговора на исковата молба, постъпил по делото на 24.04.2017 г., ответникът чрез процесуалните си представители прави възражение за недопустимост на този иск, тъй като претендирането на обезщетение за неимуществени вреди от търговец, нямоло основани в закона, а и съдебната практика отричала възможността юридическите лица да се обезщетяват за тези вреди. Административният съд, за да прецени допустимостта на този иск се е позовал на практиката на ЕСПЧ и на СЕС, без да цитира конкретни решения. Макар и да не е посочил конкретна съдебна практика на тези съдилища, ксационната инстанция приема, че изводът на административния съд по този въпрос е формиран въз основа на сочената канкратна такава практика от ищеца. В подкрепа на извода на административния съд за допустимост на тодзи иск следва да се посочи и опредление № 400 от 26.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6155/2013 г., II гр. о., ГК, в което съдът е посочил "Релевантният въпрос дали юридическо лице е процесуално легитимирано да претендира обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение, макар и да не е изрично формулиран от жалбоподателя в изложението му като праве въпрос, по който съдът се е произнесъл, може д бъде изведен и конкретизиран като такъв от изложените съображения... Отговорът му предполага тълкуване на закона относно процесуалноправната легитимация на юридическите лица при търсене на отговорност за вреди, в т. ч. неимуществени, от непозволено увреждане през призмата на практиката на Европейския съд по правата на човека..." По натам в мотивите си ВКС посочва "Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди от ЮЛ и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД чрез предявяването на иск за неимуществени вреди, което поставя въпросът и за осъвременяване на практиката ни в контекста на тази на ЕСПЧ в тази посока". Настоящият съдебен състав на ВАС споделя съображението на ВКС в посоченото определение, че наличието или не на твърдяното материално право на обезщетение за неимуществени вреди, всъщност касае съществото на предявения иск, но не и допустимостта му. Административният съд е следвало обаче, да изиска от ищеца да конкретизира иска си освен чрец цена и с период, през който се твърди, че са търпени неимуществените вреди, което не е направено от съда. По частната жалба на "Елнадзор": частната жалба е основателна, тъй като съдът е оставил без разглеждане молбата за допълване на решението, с мотиви по съществото на молбата за допълване, която е приел, че е неоснователна, тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на делото. Определението следва да се отмени, но настоящият съдебен състав на следва да се произнася по съществото на молбата на "Елнадзор" с оглед изхода на спора по касационната жалба. При новото разглеждане на делото, съдът следва първо да изясни исканията на ищеца във връзка с твърдението му за нарушаване на правото на ЕС и едва след това да се произнесе по тази част от исковата молба. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав,