Решение № 8364 от 14.8.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 151/26.01.2023 г. постановено по адм. дело 2901/2022 г. на Административен съд (АС) Пловдив, с което по жалба на Ж. Георгиев е отменена негова заповед 765/31.10.2022 г., за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрисконсулт Момчилов обжалва решението, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че в оспорения акт отсъстват фактически и правни основания за неговото издаване. Твърди, че в правомощията на органа по назначаване е да прецени какви да са изискванията, на които да отговаря служителят, за да заеме дадената длъжност и тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът по касация Ж. Георгиев, чрез адв. Костадинов оспорва касационната жалба, като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че със заповед 765/31.10.2022 г., на изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Ж. Георгиев на длъжността началник на отдел с ранг V старши, в отдел Регионална разплащателна агенция РА на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Пловдив, длъжностно ниво Ръководно ниво 7А по Класификатора на длъжностите в администрацията, считано от 31.10.2022 г. Като причини за прекратяване на правоотношението е посочено следното: Наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения . Не притежава необходимата дигитална компетентност съгласно чл. 5 от раздел Необходими компетентности, необходими за ефективното изпълнение на длъжността. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при издаването ѝ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същата е издадена при липса на материалноправните основания на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл и при неспазване на целта на закона. В тази връзка е изложил съображения, че липсват кумулативните предпоставки, за да се приеме, че е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл: Посочил е, че въведените изисквания за дигитална компетентност не стоят извън волята на административния орган, а напротив това е въведено с изрично волеизявление, обективирано в длъжностната характеристика, утвърдена от изпълнителния директор на 01.04.2020 г. Съдът е изложил съображения, че са нарушени изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, като на Георгиев не е предоставена възможност да ангажира доказателства, че притежава документи, удостоверяващи съответната дигитална компетентност. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е отменил оспорената заповед, като незаконосъобразна. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган изпълнителния директор на ДФЗ, но в нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до материална незаконосъобразност. С разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е предоставено право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна неработоспособност. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини, които са извън волята на страните по правоотношението. Посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл промяната в длъжностната характеристика с въвеждане на нови изисквания за заемане на длъжността, не представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, защото зависи от субективната преценка на органа по назначаването, както правилно е приел и решаващият съд. Върховният административен съд многократно е постановявал в практиката си, че обективна невъзможност в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е налице, когато в резултат на възникнала нова фактическа обстановка, по причини, които са извън волята на страните по служебното правоотношение, служителят е поставен в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В случая такива обстоятелства не са установени. Изложените доводи в касационната жалба не налагат обратен извод. Правилен и законосъобразен е и извода на съда, че органът по назначаването не е установил всички факти и обстоятелства от значение за издаване на заповедта в за нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Видно от представената по делото административна преписка на Георгиев не е дадена възможност да представи документи удостоверяващи притежавана от него дигитална компетентност. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че правото на органа да определя необходимите изисквания за заемане на длъжността е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С оглед разпоредбата на чл. 169 АПК, съдът проверява дали органът е спазил изискването за законосъобразност на административния акт. Изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика могат да бъдат променяни по реда на чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики, но само при наличие на визираните в нормата условия, които са лимитативно изброени: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3.въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи. В случая липсват каквито и да е данни за наличие на едно или повече от посочените обстоятелства. Посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. Настъпилата промяна не се дължи на обективно настъпили обстоятелства извън волята на страните в правоотношението, а е последица от действия на административния орган по назначението. Предвид изложеното, съдът правилно е приел, че не е налице нова фактическа обстановка, по силата на която и извън волята на страните, служителят е поставен в обективна невъзможност да изпълнява служебните си функции и задачи и правилно е отменил обжалваната заповед, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, като материално незаконосъобразна. По изложените съображения решението, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.03.2023 г. Възражението за прекомерност направено от касатора не следва да се уважава. Липсват основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение