Решение № 7719 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2021 г.

Решение № 7719 от 28.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ, Агенцията) срещу Решение № 1560/12.11.2020 г. на Административен съд (АС) – Бургас постановено по адм. дело № 1286/2020 г. С обжалваното решение е отменен отказът на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, обективиран в писмо изх. № 94-00-3/10.01.2020 г., с което е оставено без уважение искане с вх. № 94-00-3/06.01.2020 г. на И. Ш. -Г. за заличаване на личните й данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на "ЛУКС РЕНТ 2019" ЕООД с [ЕИК], раздел "Актуален учредителен акт" в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, преписката е изпратена на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението и Агенцията по вписванията е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт и, че неправилно е приложен материалният закон от страна на АВ. В тази връзка излага подробни съображения за основанието, на което АВ обработва лични данни на физически лица и защо това е необходимо. Оспорва и извода на съда, че АВ неправилно и необосновано е приела, че заявената от жалбоподателката претенция за изтриване/заличаване на личните данни от обявения в търговския регистър (ТР) учредителен акт може да бъде удовлетворена по реда на регистърното производство. Твърди, че АВ няма право да извършва действия, извън дадените й по закон правомощия в рамките на регистърното производство. Заявителите следва да заличат, от актовете, подлежащи на обявяване в ТР, личните данни, освен тези които се изискват по закон. Обхватът на проверката на длъжностното лице по регистрацията, предвид чл. 21 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), не включвал проверка относно това, дали в подлежащия на обявяване акт са налице повече от изискуемите по закон лични данни. Твърди, че не съществува законово задължение или официално правомощие, което да задължава, респ. оправомощава АВ, в хода на регистърното производство, да извършва каквито и да е било действия по заличаване, изтриване или анонимизиране на данни и обстоятелства, съдържащи се в подлежащите на обявяване актове, в това число и информацията, която се определя като лични данни, съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД,). Твърди, че в случая жалбоподателката е поискала заличаване на всички данни отнасящи се до нея, съдържащи се в обявения по партидата на търговеца акт, без да прави разграничение между лични данни, които се изискват по закон и такива, които не се изискват по закон, което било в нарушение на чл. 115 от Търговския закон (ТЗ). Излага съображения, че първоинстанционният съд не е изследвал наличието на нито едно от изрично посочените в чл. 17, параграф 1 от ОРЗД условия, наличието на които е предпоставка, субектът на данни да упражни своето право на изтриване на отнасящи се до него лични данни. Такива не са посочени и от жалбоподателката, поради което счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не бил указал на жалбоподателката доказателствената тежест, която носи. Оспорва извода на съда, че АВ се била позовала единствено на разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Твърди, че не се е позовала на тази разпоредба, която противоречала на ОРЗД. Сочи и, че личните данни не са предоставени на АВ от субекта на данните, а от друго лице – адвокат с изрично пълномощно. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмени бележки. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. К. и юрк. Т. Ответникът по касация – И. Ш. -Г. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Поддържа направеното пред първоинстнационния съд искане да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) с въпросите поставен в молба вх. № 8575/07.10.2020 г. по описа на АС – Бургас. Претендира разноски. Представя Списък на разноските. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и счита, че ако такова се присъжда, то следва да е в минимален размер. Ответникът по касация се представлява от адв. Ц. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът, от фактическа страна, е установил следното: И. Ш. -Г. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството "ЛУКС РЕНТ 2019" ЕООД с [ЕИК]. Със Заявление вх. № 94-00-3/06.01.2020 г., Ш. -Г., като субект на данни, е сезирала Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), като е заявила упражняване на правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред АВ, ТРРЮЛНЦ, в качеството й на администратор на лични данни. Заявено е, че при справка в ТР по партидата на дружеството е установила, че в полето "Актуален учредителен акт" е публикуван учредителния акт на дружеството "ЛУКС РЕНТ 2019" ЕООД с всички данни на едноличния собственик, като: имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността й и постоянен адрес. Посочено е, че тези лични данни са публично достояние на неограничен кръг от хора, което създава безпокойство у нея. В заявлението се твърди, че не е налице законово основание, личните данни на физическото лице да бъдат обработвани от администратора, чрез публикуването/обявяването им до неограничен кръг от хора, тъй като този факт създава опасност за личната неприкосновеност. В тази връзка е заявено искане, личните й данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството, да бъдат изтрити/заличени, по начин по който да не бъде идентифицирана от трети лица. Заявено е също, че в случай, че бъде прието, че тя е предоставила личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то тя оттегля съгласието си личните й данни да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на "ЛУКС РЕНТ 2019" ЕООД, раздел "Актуален учредителен акт" до неограничен кръг от хора. Заявено е и искане да бъде изрично писмено информирана за изтриването/заличаването на личните й данни, на посочения в заявлението адрес за кореспонденция. По повод така депозираното заявление, с писмо изх. № 94-00-3/10.01.2020 г. изпълнителният директор на АВ е уведомил И. Ш. -Г. за следното: По повод подадено заявление с вх. рег. № 20190514110017 от 14.05.2019 г. в ТРРЮЛНЦ е вписано дружеството "ЛУКС РЕНТ 2019" ЕООД с [ЕИК], като към заявлението не е приложен препис от учредителния акт със заличени данни, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 20, т. 2, б. "б" от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1). Уточнено е, че във връзка с посочените разпоредби от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1, по електронното дело на търговеца е обявен представения при подаване на заявлението за регистрация учредителен акт от 9.05.2019 г., съдържащ лични данни на едноличния собственик на капитала и управителя на дружеството (вписване рег. № 20190515153338). Към подаденото заявление не е приложен препис от подлежащия на обявяване учредителен акт със заличени лични данни. Уточнено е, че от извършена проверка от страна на служители на Агенцията, заявлението за регистрация е подадено от адв. Д. Д. (с приложено пълномощно), като заявителят не е представил със заявлението за вписване и препис от учредителния акт със заличени данни. Заявено е, че само в случай, че към заявлението е представен препис на подлежащия на обявяване акт със заличени лични данни, в регистъра се обявява преписът, а не екземплярът, съдържащ посочените лични данни. В заключение, заявителката е информирана, че е налице възможност да се заяви последващо обявяване на такъв препис от учредителен акт със заявление по образец, съгласно приложение Г1 от Наредба № 1, като регистърно задължен е управителят на дружеството, какъвто се явява именно заявителката И. Ш. - Г. Указано е също, че за разглеждане на това заявление се заплаща държавна такса, съгласно Тарифата за държавни такси, събирани от АВ. При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е изложил съображения, че жалбата е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Посочил е, че с него, по същество е отказано да бъде уважено искането на жалбоподателката за изтриване/заличаване на личните й данни пред АВ, като по този начин безспорно се засягат нейни законни права и интереси. В тази връзка се е позовал и на съдебна практика по сходни случаи - Определение № 8572 от 01.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2020 г., V о. и Определение № 5917 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2479/2020 г., V о. Приел е, че оспореният отказ е постановен от компетентен административен орган – изпълнителният директор на АВ, съгласно правомощията му, регламентирани в чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция по вписванията. Приел е, че при постановяване на акта не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, които да обосновават незаконосъобразност на собствено основание. Приел е, че писмото с формулирания отказ за изтриване/заличаване на лични данни е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че искането на Ш. -Г. следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Агенцията по вписванията, при упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ действа в качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва. Посочил е, че неправилно и необосновано АВ е приела, че заявената претенция за изтриване/заличаване на личните данни от обявения в регистъра учредителен акт може да бъде удовлетворена единствено по реда на регистърното производство, уредено в ЗТРРЮЛНЦ, посредством представяне на нов екземпляр от подлежащия на обявяване акт, в който личните данни, които не се изискват по закон, са заличени. Посочил е, че са налице две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред, съответно установени в отделни нормативни актове и насочени към реализирането на различни правни последици, настъпващи в правната сфера на различни субекти: регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в чл. 15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 производства по реализиране на конкретни права от субектите на данни, част от които е и правото на изтриване по смисъла на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Заявлението с което е сезирана АВ, е подадено от И. Ш. -Г. не като едноличен собственик на капитала и управител на "ЛУКС РЕНТ 2019" ЕООД, а в лично качество на субект на данни. С процесното писмо административният орган на практика е отказал да разгледа искането за изтриване/заличаване на личните данни на лицето по партидата на дружеството. Изложил е и съображения, че въведената в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ законова презумпция противоречи на разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл. 6, т. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 Решението в частта, с която е отменен отказът за заличаване на лични данни на И. Ш. -Г. съдържащи се в публикувания учредителен акт по партидата на "ЛУКС РЕНТ 2019" ЕООД в ТРРЮЛНЦ е правилно и следва да се остави в сила по следните съображения. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. По тях страните не спорят. Противно на изложеното в касационната жалба съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото такова нарушение е само това, което би довело до различен правен резултат. Доказателствената тежест, която се носи от страните е разпределена коректно. В оспорвания административен акт няма позоваване на чл. 17, параграф 1 от ОРЗД и съдът е нямал задължение да изследва наличието на изрично посочените в чл. 17, параграф 1 от ОРЗД условия, при положение, че административният орган не е направил това, въпреки че е бил сезиран именно с искане по чл. 17 от ОРЗД. Независимо от това съдът е изложил съображения относно приложението на чл. 17, параграф 1, б. "г" и б. "б" от Регламент (ЕС) 2016/679. Правилно решаващият съд е приел, че оспореното писмо обективира отказ да бъде уважено искането на жалбоподателката (сега ответник по касация) за изтриване на личните й данни. Този отказ засяга правата и законните интереси на заявителя, поради което подлежи на съдебен контрол. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че писмото не съдържало отказ за уважаване на направеното искане, а уведомявало лицето за законовата процедура, която следва да спази, за да постигне желания резултат. Агенцията по вписванията, като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да бъдат заличени негови лични данни, обявени на сайта на ТР в поле "Актуален учредителен акт" по партидата на "ЛУКС РЕНТ 2019" ЕООД. Лицето е изложило твърдения, че негови лични данни, които не се изискват по закон са обявени, поради което се иска тяхното изтриване/заличаване. На така подаденото заявление е отговорено от изпълнителния директор на АВ, представляващ АВ, която поддържа ТРРЮЛНЦ и осъществява регистърното производство, с процесното писмо, с което се отказва заличаване, тъй като не е спазен предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ ред за това. Правилно решаващият съд е приел, че искането с което е сезирана АВ, следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и че регистърното производство и производството по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 са две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според ал. 2 на същия член обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Законът посочва подлежащите на вписване обстоятелства (чл. 4), подлежащите на обявяване актове (чл. 5), задължението за заявяване и представяне (чл. 6). В чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ е регламентиран реда за вписване, заличаване и обявяване. Законът не съдържа регламентация на случаите, в които физически лица поискат да упражнят правата си по чл. 17 от ОРЗД и това е логично, тъй като той съдържа уредбата на вписване, обявяване и заличаване на обстоятелства и актове за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Упражняване на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите в тази връзка, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в Регламент (ЕС) 2016/679. В оспореното писмо, обективиращо отказ за заличаване на лични данни на физическо лице, органът се е позовал на уредбата съдържаща се в ЗТРРЮЛНЦ, с каквото искане той не е бил сезиран. Администраторът на лични данни, каквато в случая, както правилно е приел решаващият съд е АВ, не е изпълнил задължението си по чл. 12 от ОРЗД да се произнесе по подаденото заявление. Всички доводи изложени в касационната жалба се базират на правомощията на АВ в регистърното производство. Но тя не е била сезирана със заявление по този ред, за да се позовава на него. Сезирана е с искане на субект на данни за изтриване на свързаните с него лични данни по реда на ОРЗД, като в случая е без значение, че това лице е едновременно едноличен собственик на капитала и управител на "ЛУКС РЕНТ 2019" ЕООД. Право да отправи такова искане има всеки субект на данни, като физическо лице. В случай, че АВ, като администратор на лични данни е считала, че заявлението, с което е била сезирана не е отговаряло на изискванията на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, каквито доводи са изложени в касационната жалба, е имала възможност по общите правила на АПК, да поиска уточнение от заявителя. В оспореното писмо липсват каквито и да е факти, относими към заявлението, с което е била сезирана АВ. Същото няма и необходимото съдържание на произнасяне на администратор на лични данни по реда на чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 по постъпилото до него заявление по чл. 17 от същия регламент. Решението в частта, с която преписката е изпратена на изпълнителния директор на АВ е неправилно, тъй като администратор на лични данни е АВ, а не изпълнителният директор. Искането по чл. 17 ОРЗД се отправя от субекта на данните до администратора на лични данни. Предвид чл. 173, ал. 2 АПК съдебното решение в тази му част следва да се отмени и вместо него се постанови изпращане на преписката на администратора на лични данни – АВ за ново произнасяне в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 съобразно указанията дадени от съда. Няма правна възможност за отправяне на поисканото от ответника по касация преюдициално запитване до СЕС поради неизяснеността на фактите по конкретното заявление за заличаване на лични данни – какви лични данни са обработени от АВ и са публикувани на сайта й и за кои тях са налице хипотезите по чл. 17 от ОРЗД, кои от тях се обработват на законово основание, кои от тях лицето иска да бъдат заличени, кои от тях не могат да бъдат заличени и за заличаването на кои е достатъчно липсата на съгласие за обработването им или оттеглянето на съгласието за обработването. Неизяснеността на фактите би довело и до недопустимост на евентуално преюдициално запитване направено при неизяснена фактическа обстановка. В този смисъл е и Решение № 7079/10.06.2021 г. на ВАС по дело № 1725/2021 г. С оглед изхода на спора, своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на разноски, ще следва да се уважи, в доказан по делото размер – 800 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие от 30.12.2020 г. и Списъка на разноските. Касационният жалбоподател не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение