Решение № 43 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6170/2015 г.

Решение № 43 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6170/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от от И. Й. Д. от [населено място], за отмяна на влязлото в законна сила решение от 13.02.2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-д въззивен с-в, постановено по гр. д. № 15854/2011 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № I-43-148/20.06.2011 г., поправено с решение № I-43-118/16.01.2014 г., постановено по гр. д. № 4726/1999 г. по описа Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени предявените от И. Й. Д. и С. Х. В. срещу Столична община, а като евентуален ответник и срещу Столична дирекция "Полиция", кумулативно обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: на И. Й. Д. -417 лв., а на С. Х. В. -250 лв., представляващи обезщетение за лишаването им от ползване на 5/12 ид. ч. за първия от тях (1/12 ид. ч. от които на собствено основание и 4/12 ид. ч. като правоприемник на починалите в хода на първоинстанционното производство първоначални ищци-Е. Д. Д. и Д. И. Д.) и на 3/12 ид. ч. за втората, от недвижим имот, представляващ партерен и първи надпартерен етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], за периода 07.07.1998-07.07.1999 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят заявява, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му и с които не е могъл да се снабди своевременно, защото спорът между страните обхваща един период от 1954 г. до 1999 г., засягащ правото на собственост на починалите му наследодатели. С молбата се уточнява, че"новите писмени доказателства" са приложените 33 броя нотариални актове от 15.07.1955 г., от 27.07.1955 г. и 20.08.1955 г. -всички за покупко-продажба на идеални части от дворното място, в което е построена сградата и останалите 33 физически лица съделители по договора за доброволната делба от 27.08.1955г, с които копия от нотариални актове молителят се снабдил на 04.05.2015 г. от Агенцията по вписванията. Излагат се доводи, че те не са могли да бъдат известни на молителя И. Й. Д., тъй като същият е конституиран като ищец по реда на чл. 120 ГПК/отм/, по реда на заместването на първоначалния ищец по на мястото на починалите в процеса на производството по делото-Д. Д. и Е. Д. Според молителя тези нови писмени доказателства имат значение по делото, тъй като от същите се установява, че наследодателите на ищеца са продали идеални части от поземления имот/дворно място/ на трети физически лица, които са участвали след това като съделители в доброволната делба от 27.08.1955 г. Ответникът по касационната жалба Столична Община, гр. С., счита че подадената молба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Изложени са доводи, че молителят е могъл да се снабди с така посочените"нови доказателства", съхранявани в Агенцията по вписванията, Обща архива на СГС, архив на СРС, като и Централен държавен архив, до които институции има публичен достъп, а също така че е невярно твърдението, че молителят е конституиран по-късно в исковото производство, а напротив същият участва в собствено качество като ищец още с подаването на исковата молба. Освен това, представените писмени доказателства-нотариални актове не са от значение, тъй като не биха променили изводите на съда относно нищожността на клаузата на т. 41 от договора за доброволна делба. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на която се позовава молителят, предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му, или с което не е могъл да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуална небрежност на страната. Когато страната се основава на нови обстоятелства, те се свързват с нови писмени доказателства, а представените такива като нови, когато съдържат обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му на страната. Видно от представените с молбата доказателства, същите са били съставени и издадени преди постановяване на влязлото в сила решение, намирали са се в институции, до които молителят има достъп и е могъл като участник от завеждането на исковата молба в производството по делото, продължило дълъг период от време, да положи необходимите усилия и да се снабди и ги представи по делото, преди окончателното разрешаване на спора. За да бъде допусната отмяна на соченото от молителя основание, а именно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, обаче е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи или да не е била в състояние да ги представи лично, въпреки знанието си за тях, а и незнанието и непредставянето им да не се дължат на процесуална небрежност при водене на делото. Очевидно в този продължителен период от време, в който се е развило производството по делото по реда на ГПК/отм/-исковата молба е била депозирана на -7.07.1999 г., молителят е могъл да събере тези доказателства, въпреки че част от тях-приложения с молбата договор за делба на съсобствен имот от 27.08.1955 г. е представен по делото, заедно с депозирането на исковата молба и е обсъждан и преценяван от съда като доказателство по делото. С представените с молбата доказателства всъщност се цели индиректно да се оборват изводи на съда по съществото на спора, приключил с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. С оглед гореизложеното, подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд