Решение № 12894 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 693/2009 г.

Решение № 12894 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 693/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Тасев Величков в качеството му на главен разследващ полицай на ОДМВР гр. Кюстендил, срещу решение № 292 от 26.11.2008 г., постановено по адм. дело № 324/2008 г. от Административен съд Кюстендил. В жалбата се обосновават твърдения за неправилност на решението, дължащи се на неправилно тълкуване на закона, като се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Прилага като доказателство заповед № Iз-1079 от 7.07.2006 г. Ответникът - Янита Асенова Тахтаджийска не взема становище. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е обявил (прогласил) за нищожна заповед рег. № 1231 от 29.04.2008 г. на гл. дознател на ОДП Кюстендил, с която на Янита Асенова е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В мотивите е посочил, че административният акт е издаден от орган, който не е материално компетентен, а именно - главен дознател на ОДП Кюстендил. Съдът счита че наказанията, предвидени в текста на чл. 226 от ЗМВР се налагат от органа посочен в чл. 228, ал. 1 от същия закон и това е министърът на вътрешните работи. Алтернативно е приел, че наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР по отношение на служители от категория "Г" могат да бъдат налагани от органите по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, но главният дознател не е и такъв орган. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за произнасяне по съществото на спора при следните съображения: Съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ЗМВР, който гласи: "Наказанията се налагат със заповеди от: 1. министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 226 за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ; 2. органите по чл. 186, ал. 1 - за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4 - 6; 3. служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3; 4. служители на длъжност "началник на група" и приравнените на нея - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2". Следователно министърът на вътрешните работи може да налага всички наказания по чл. 226 от ЗМВР на държавните служители от категории А, Б, В и Г, а дознателите съгласно Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № Iз-1077 от 7.07.2006 г. са държавни служители категория "Г" и минимална образователна степен "магистър". Но освен министърът наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 на държавните служители от категория "Г" могат да налагат и органа по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР ("Директорите на главните дирекции, на областните дирекции, на специализираната дирекция "Оперативни технически операции", на дирекция "Вътрешна сигурност", на специализираните административни дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР - в редакцията на текста отпреди изменението по ДВ, бр. 42/2009 г.), и служителите на длъжност "началник сектор, приравнените на нея и по-висока, както сочи текста на чл. 228, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМВР. Със заповед № Iз-1077 от 7.07.2006 г. министърът на вътрешните работи е утвърдил Класификатор на длъжностите в МВР, в който са определени минималната образователна степен за съответната длъжност и необходимата категория. С т. 2 на заповед № Iз-1079 от същата дата министърът е разпоредил йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР да се определят съгласно приложение № 9. Видно от приложението в седмо ниво са посочени както "Началник сектор", така и "Главен дознател в ОДП" (длъжността "дознател" се намира в 12 ниво). Следователно изводите на съда, че главният дознател в ОДП не е приравнен на длъжността "началник сектор" по смисъла на чл. 186, ал. 1 от ЗМВР и не е в материалната компетентност да налага дисциплинарно наказание "порицание" на държавен служител категория "Г" дознател в РПУ при ОДП гр. Кюстендил, каквато е била г-жа Асенова към момента на издаване на оспорения административния акт са неправилни. При горните мотиви решението на съда ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд, тъй като не се е произнесъл по съществото на правния спор, а именно - законосъобразността на оспорената пред него заповед № 1231 от 29.04.2008 г. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, настоящият състав на трето отделение на Върховният административен съд,