Решение № 4856 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2012 г.

Решение № 4856 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Борис Йовков, в качеството му на управител на фирма "Водолей Дуо" ООД, със седалище гр. Благоевград, против решение № 563/19.04.2012 г., постановено по адм. дело № 105/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлено оспорването на решение № ПО-01-32/15.04.2011 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград /БДЗБР/. В жалбата са изложени оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград /БДЗБР/, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на "Водолей Дуо" ООД против решение № ПО-01-32/15.04.2011 г., издадено от директора на БДЗБР - Благоевград, с което на основание чл. 61, ал. 5 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5, чл. 68, т. 3 и т. 3а, чл. 116, ал. 1, чл. 118ж, ал. 1, т. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от Закона за водите /ЗВ/ и § 145, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите, е отказал издаването на разрешително за водовземане от воден обект - река Стара, в землището на село Брестово, община Симитли Црънча, с цел производството на електроенергия посредством МВЕЦ "Коматиница" по заявление на "Водолей Дуо" ООД, вх. № РР - 01-110/23.03.2011 г. Съображенията за това са били, че действително при извършената проверка от административния орган по реда на чл. 62 ЗВ, е било констатирано несъответствие на искането за издаване на разрешително за водоползване и одобрения План за управление на речните басейни за Западнобеломорски район /ПУРБ на ЗБР/ утвърден със заповед № 291/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Развити са съображения, че с тази заповед били въведени ограничителни мерки, целящи недопускане на нови хирологични промени - ВЕЦ-ове, отводнителни мероприятия, баластриери, като е била въведена забрана за изграждане на ВЕЦ, нови баластриери и разширение на съществуващите. Направен е извод, че след като заявлението на оспорващия било подадено след влизането в сила на ПУРБ, законосъобразно административният орган е отказал издаването на разрешително. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото и приложимия материален закон при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допълнително следва да се изтъкне следното: Установената несъвместимост на инвестиционното намерение с предвижданията на влезлия в сила ПУРБ на ЗБР е достатъчно основание да бъде постановен отказ за издаване на исканото разрешение. Това е така, защото в Раздел VII "Програма от мерки", Приложение 7.21 на ПУРБ в ЗБР е записана забрана за изграждане на нови МВЕЦ на р. Стара от изворите до вливането й в река Струма. Не на последно място следва да се посочи, че при преценката, направена от органа по чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ е констатирано, че има опасност да се окажи значително отрицателно въздействие върху местообитанията на животински видове, предмет на опазване в защитената зона "Кресна - Илинденци". Като е взел предвид това обстоятелство, съдът е направил законосъобразен извод, още повече, че чл. 62 ЗВ дава възможност на административния орган за самостоятелна преценка на предпоставките за уважаване на искането. Ето защо, дори наличието на положителен ОВОС, не задължава органът да издаде и положителен за заявителя акт при условие, че са налице отрицателни предпоставки. При така установените обстоятелства и след като е установил, че жалбоподателят не е оборил твърдението на административния орган, че не е налице възможност за задоволяване на искането за водовземане и ползване по отношение на река Стара, съдът е извел извод за правилно прилагане на материални закон от страна на административния орган, изследвайки правните основания за издаване на акта. Крайният извод на съда, че отказът да се издаде исканото разрешително за водоползване е съобразен с нормата на чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗВ и целта на искането за изграждане на водовземно съоръжение е несъвместима с наложените ограничения, следва да бъде напълно споделен, поради което и касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а постановеното решение се остави в сила. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,