Решение № 11796 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Септември, чрез процесуален представител адвокат П. Иванов, срещу решение 217 от 28.03.2022 г., постановено по адм. дело 1384/2021 г. от Административен съд Пазарджик. С касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение, алтернативно за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Пазарджик. Претендира се и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - областен управител на област Благоевград, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с жалба, с която областният управител на област Пазарджик е оспорил решение 680, взето с протокол 35/30.11.2021 г., с което повторно е прието решение 640, взето с протокол 34/29.10.2021 г. на Общински съвет - Септември. С последното на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 4, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ е дадено предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на имот с идентификатор 10820.31.785 в м. Юручуша, с площ 480 967 кв.м. по кадастралната карта на гр. Ветрен, община Септември от пасище в неизползваема нива. Съдът е преценил оспорването за процесуално допустимо, в която връзка се е позовал на Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008г. по т. дело 20/2007 г. на ВАС. Приел е и, че областният управител е действал в правомощията си по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, като изрично е посочил, че съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА измененият или повторно приетият акт /в случая решение 680/30.11.2021 г./ може да бъде оспорен пред административния съд по реда на АПК. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно решение 680, взето с протокол 35/30.11.2021 г. на Общински съвет - гр. Септември. За да стигне до извод за незаконосъобразност на решение 680 от 30.11.2021 г., съдът е приел, че същото е прието от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемият се от закона кворум и мнозинство. Констатирал е, че в решението се съдържат конкретни правни основания за издаването му, но не и фактически такива. Посочил е че в нито един документ, като част от преписката, не се съдържа друг документ, в който да се обективират конкретни фактическите основания за издаването му. В конкретния случай в оспореното решение не се съдържа обосноваване на фактите, които административният орган е приел за осъществени. Такива безспорно не се съдържат обективирани и в Протокол 35/30.11.2021г. и в Протокол 34/29.10.2021 г. на Общински съвет Септември, а съдържащите се в докладната записка на За Кмет на Община Септември - че от една страна било постъпило заявление от земеделски производител за бъдеща реализация на инвестиционни намерения, а от друга пасището не било затревено, имало камъни и храсти, са несъответни на приложимия материален закон, респ. от тях също не може да се установи какви земеделски нужди налагат промяната на начина на трайно ползване на имота. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, предвид произнасянето на съда срещу повторно приетия акт /решение 680/30.11.2021 г./. Този извод следва от факта, че областният управител е действал в правомощията си по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и при повторно гледане на върнатото решение на Общинския съвет, съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, на оспорване подлежи приетото ново решение. Това решение може да има изменено или същото съдържание като върнатото решение (в случая същото съдържание), но представлява самостоятелен акт, който, ако бъде оспорен, подлежи на проверка за законосъобразност. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. дело 5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия, с което се приема, че в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от ЗМСМА предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Общото събрание на ВАС, І и ІІ колегия, приема, че на оспорване подлежи именно вторият, повторно приетият акт. С тази повторност законодателят има предвид, че поставените въпроси се разглеждат за втори път от общинския съвет, той ги обсъжда и взема ново решение в същия смисъл и със същото съдържание. Именно това второ решение е било предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик. Във връзка с възражението за недопустимост на съдебното производство съдът правилно съдът е съобразил и Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. по т. дело 20/2007 г. на ОСС на ВАС че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Съобразил е и чл. 8, ал. 11 от ЗОС - че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона концесиите. Следва да се посочи, че направените пред настоящата инстанция възражения за недопустимост на производството са идентични с направените и пред Административен съд Пазарджик, а съдът правилно ги е възприел за неоснователни. В подкрепа на твърденията си, касаторът отново се позовава на постановени от ВАС и Административен съд Пловдив съдебни актове. Позоваването му е некоректно и се отнася до различна от настоящата фактическа обстановка и правни основания, както правилно е приел и съдът. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението на съда е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид това, че съдът не е уважил искането му за назначаване на съдебно техническа експертиза. Съобразно чл. 171, ал. 2 от АПК и чл. 195, ал. 1 от ГПК, експертизата е допустима, но не е задължителна. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма. В случая се твърди, че назначаването на експертизата е било нужно с цел доказване, че са налице фактически основания за постановяване на оспореното решение на Общински съвет - Септември. Това не е въпрос, по който за изясняването му на съда са необходими специални знания. Административен съд - Пазарджик е преценил необходимостта от допускане на експертиза и е отхвърлил доказателственото искане с мотивирано протоколно определение от 28.02.2022 г. Като е отказал назначаване на експертиза, съдът по никакъв начин не е нарушил процесуалните правила. Неоснователно е и твърдението, че решението е неправилно тъй като в противоречие с доказателствата по делото административният съд е приел, че в решението на Общински съвет Септември не са посочени фактически основания. Предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за даване на предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на конкретен имот пасище в неизползваема нива, правилен е изводът на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. Както в протокола на Общински съвет Септември от 30.11.2021 г., така и в предложението на за кмет на община Септември от 18.11.2021 г. не се съдържа обосноваване на фактите, които да удостоверяват наличие на предпоставките за постановяване на решението. Не се съдържат данни за какви други общински земеделски нужди е необходимо да се промени начина на трайно ползване на съответния имот. Правилно съдът е приел, че мотивите за потвърждаване на Решение 640/29.10.2021 г. подобни решения са приемани досега и същите не са връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни не са мотиви, въз основа на които да може да се разбере действителната воля на административния орган. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците твърдяни с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение