Решение № 3819 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2008 г.

Решение № 3819 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 768/30.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1453/2007 г. по описа на Административен съд гр. Варна (АС), с което е отменен Ревизионен акт № 03000826/17.05.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 428/12.07.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, с която по реда на чл. 122 от ДОПК на Димо Иванов Митев, действащ в качеството на ЕТ с фирма "Димо Митев - ИМ 85", с адрес гр. Варна са определени допълнително задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2004 г. в размер на 12372,46 лв., със съответните лихви и за данъчен период м. 12.2005 г. в размер на 33 090, 82 лв., със съответните лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е кредитирал приетите по делото ССЕ, както и представените в хода на съдебното обжалване стокови разписки и главни книги на сч. с/ка 304 "стоки". Последните писмени доказателства, съдът е следвало да приеме, че са съставени за целите на съдебното обжалване. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Димо Иванов Митев, действащ в качеството на ЕТ с фирма "Димо Митев - ИМ 85", не взема становище по жалбата. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил Ревизионен акт № 03000826/17.05.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 428/12.07.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП, с която по реда на чл. 122 от ДОПК на ЕТ с фирма "Димо Митев - ИМ 85" са определени допълнително задължения по ЗДДС - за д. п. м. 12.2004 г. в размер на 12372, 46 лв. и за д. п. м. 12.2005 г. в размер на 33090, 82 лв., със съответните лихви за забава. От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че процесната ревизия е извършено по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради факта, че в седмодневния срок за представяне на документи съгласно ИПДПО № 03-45/8999/1.02.2007 г. лицето не е представило относимата за ревизирания период счетоводна документация - основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Ревизираното лице е представило исканите документи след връчване на уведомлението по чл. 124 от ДОПК, поради което е установено основанието за извършване на ревизия по особения ред, Спазена е процедурата, като задълженото лице е уведомено по реда на чл. 124 ДОПК, че основата му за облагане с ДДС и преки данъци ще бъде определена по особения ред, предоставена му е и възможност да изрази становище и е извършен анализ съгласно изискванията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, обективиран в съставения ревизионен доклад. Съдът е обсъдил установеното в хода на ревизията и прието от органите по приходите, за наличие на данни за неотчетени приходи от продажба на стоки, респективно че са осъществени доставки на стоки, за които жалбоподателят не е начислил ДДС. До този извод органите по приходите са достигнали при проверка на счетоводните записвания по приходните сметки гр. 70 и сметка 304 "стоки", отразени в съставените за 2004 г. и 2005 г. оборотни ведомости. Прието е, че търговецът не е отчел продажби на стойност 62137, 06 лв. за 2004 г. и 157211, 62 лв. за 2005 г. Съгласно представена от лицето справка за надценките, с които се реализират стоките в търговските обекти на жалбоподателя, по реда на чл. 122 ДОПК органите по приходите са установили данъчна основа за облагане с ДДС за м. 12.2004 г. - 68568, 77 лв. и за м. 12.2005 г. - 165454, 09 лв. След извършени корекции на резултата за периода, органите по приходите са начислили допълнително ДДС за м. 12.2004 г. в размер на 12372 лв., и за м. 12.2005 г. в размер на 33 090,82 лв. В хода на съдебното производство е приета неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е кредитирал като неоспорено и съгласно което от представените стокови разписки, главни книги, оборотни ведомости и извадки на главни книги за с/ка 304 "стоки" за 2004 г. и 2005 г., по кредита на с/ка 304 "стоки" са налице счетоводни операции, касаещи вътрешен оборот по прехвърляне на стоки от една аналитична партида в друга, във връзка с преместване на стока от един търговски обект в друг. Общо преместените стоки между търговските обекти през 2004 г. е 62 137, 06 лв., а през 2005 г. - 157211, 62 лв. Счетоводните операции са отразени по с/ка 304 в Главната книга, по датите на издадените стокови разписки във връзка с преместването на стоките. Операциите по вътрешния оборот на стоките не кореспондират със с/ка 7 02 "Приходи от продажба на стоки". От допълнително заключение на счетоводна експертиза, се установява, че при съпоставка на данните декларирани от ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2004 г. и 2005 г., с тези отчетени в Обобщените оборотни ведомости на синтетичните сметки с натрупване за 2004 г. и 2005 г. не се констатира разминаване и несъответствие с данните, както счетоводството на жалбоподателя за 2004 г. и 2005 г. отговаря на изискванията за "редовно водено счетоводство". При тази фактическа обстановка от правна страна съдът е приел, че установената презумпция за вярност на фактическите констатации на акта, визирана в чл. 124, ал. 2 от ДОПК е оборена от жалбоподателя в хода на съдебното производство. До този извод съдът е достигнал, като е обсъдил представените от жалбоподателя счетоводни документи - главни книги, оборотни ведомости за 2004 г. и 2005 г., стокови разписки, както и от заключенията по първоначалната и допълнителната счетоводни експертизи, приети по делото и неоспорени от ответната страна. Приел е, че в хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че в счетоводството на жалбоподателя е заведена аналитична отчетност на сметка 304 "стоки" по видове търговски обекти, а именно - 304/1 "магазин", 304/2 "закусвалня", 304/3 "павилион" и 304/4 "стоки в магазин 2". От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е обсъдило взетите счетоводни операции по посочените аналитични стокови сметки за 2004 г. и 2005 г. е установено, че движението по стоковата сметка е в резултат на вътрешен оборот на стоки между заведените аналитично обекти на търговеца, който вътрешен оборот е в размер на 62137, 06 лв. за 2004 г. и 157211, 62 лв. за 2005 г., видно от главни книги за тези две години. Реално продадените стоки, отчетени по кредита на с/ка 304 са на стойност 219 323,86 лв. за 2004 г. и 331424, 19 лв. за 2005 г., колкото са отразени и в ОПР на жалбоподателя за периодите 1.01. - 31.12.2004 г. и 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. Счетоводните операции отразяващи вътрешния оборот не е в кореспонденция със сметка 7 02 "Приходи от продажби на стоки", а счетоводството за процесния период е водено редовно, поради което не е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), съответно не възниква данъчно събитие и задължение за начисляване на ДДС. Решението е правилно. Въз основа на събраните по съответния процесуален ред доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, която се възприема от настоящия състав и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред, като е спазена процедурата по уведомяване на задълженото лице, предоставена му е и възможност да изрази становище и е извършен анализ съгласно изискванията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, въз основа на който е съставения ревизионен доклад. Основният спорен момент е установени ли са неотчетени приходи от ответника по касационната жалба от продажба на стоки, респективно осъществени облагаеми доставки на стоки, за които не е начислен ДДС. Както правилно е приел АС, в хода на съдебното обжалване от приетите като неоспорени писмени доказателства и първоначално и допълнително заключение на ССЕ, безспорно е установено, че част от оборотите по с/ка 304 за 2004 г. и 2005 г., неотчетени като продажби, а именно - 62 137,06 лв. за 2004 г. и 157 211,62 лв. за 2005 г., са вътрешни обороти, формирани от прехвърлянето на стоки от една аналитична партида в друга, във връзка с преместване на стоки на търговеца от един търговски обект в друг. При реализиране на вътрешни обороти не се осъществява доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), съответно не възниква данъчно събитие, поради което търговецът няма задължение да начислява ДДС. Неоснователен е касационния довод изложен в жалбата, че представените в хода на съдебното обжалване стокови разписки и главни книги на сч. с/ка 304 "стоки", неправилно са кредитирани от съда, тъй като са съставени за целите на съдебното обжалване. Същите са приети като доказателства и във връзка с оспорването им е допуснато и изслушване на допълнителна ССЕ, от заключението на което се установява, че за периода 2004 и 2005 г. дружеството е прилагало двустранно счетоводно записване на операциите. Заведени са счетоводни регистри -оборотни ведомости, Главни книги, журнал-ордери, ОПР, Счетоводни баланси, заведени са и са подавани отчетни регистри по чл. 104 от ЗДДС. Тези факти са констатирани и от органа по приходите в хода на ревизията. Установено е съответствие между начален и краен баланс за двете години, като крайните съда за 2004 г., съответстват на началните за 2005 г. в оборотните ведомости. Счетоводните записвания са в съответствие с препоръчителния Национален сметкоплан. При проверка на оборотните ведомости и съпоставката им с данните в ОПР и декларирания резултат в ГДД за двете години, експерта е установил съответствие на данните. В заключителната си част вещото лице е посочило, че счетоводството за двете години отговаря на възприетите в счетоводната практика изисквания за "редовно водено счетоводство". Ако се възприеме довода на касатора, че представените доказателства са съставени за целите на процеса, би се стигнало до невъзможност лицето да обори констатациите в РА, при законово предоставена му възможност да ангажира допълнителни доказателства в хода на съдебното обжалване. Действително представените стокови разписки не съдържат номер и три имена на лицата които са я подписали, но това обстоятелство не налага на извода за изключването им от доказателства по делото, като съставени в противоречие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗСч. Останалите реквизити, като дата на съставяни и количествата на получените стоки, както и подписите на лицата приели и предали стоката са налице, поради което и предвид завеждането им за същия период по с/ка 304, съответно дебитиране или кредитира в зависимост от вътрешния оборот по прехвърляне на стоките, налага на извода, че същите отразяват действително извършен вътрешен стоков оборот, който видно от заключението на вещото лице съответства като размер на сумата определена в хода на ревизията като неотчетен приход от продажба на стоки. Заключенията на ССЕ не са оспорени в хода на първоинстанционното производство, поради което като ги е кредитирал след обсъждане с останалите доказателства по делото, съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на изложеното и при липса на наведените в жалбата касационни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а претенцията за разноски, с оглед крайния съдебен акт е неоснователна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I отделение