Решение № 4709 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2759/2018 г.

Решение № 4709 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2759/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Йонкова Производството е образувано по искане на М. Г. М. за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК на влезлите в сила решения от 04.10.2016 г. по адм. д. № 1254/2016 г. на Административен съд С. - град и от 28.08.2017 г. по адм. д. № 13067/2016 г. на Върховния административен съд, V отделение. В искането се твърди, че решението на Върховния административен съд, V отделение е неправилно, защото противоречи на изброените в искането други съдебни решения, с които заповедите за прекратяване на служебни правоотношения са били отменени и тези решения са оставени в сила от Върховния административен съд. Единствено с посоченото решение на V отделение на ВАС е оставено в сила решение на Административен съд С. - град, с което жалбата на молителя М. за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е отхвърлена. Иска се отмяна на решението на Върховния административен съд, V отделение от 28.08.2017 г. по адм. д. № 13067/2016 г. и оставеното с него в сила решение на Административен съд С. - град. Ответникът по искането за отмяна директорът на Агенция "Митници" го оспорва. Върховният административен съд обсъди доводите ва страните и доказателствата по делото и установи следното: С решение от 04.10.2016 г. по адм. д. № 1254/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на М. Г. М. срещу заповед № 428/ от 11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност "митнически инспектор" в митница С.. С решение от 28.08.2017 г. по адм. д. № 13067/2016 г. Върховният административен съд, V отделение е оставил в сила решението на Административен съд С. - град. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Цитираната разпоредба изисква пълно тъждество /обективно и субективно/ между делата, по които противоречивите решения са постановени. Тази хипотеза е налице, когато страните, предметът и основанието, на което са подадени оспорванията по двете дела са еднакви, но съдебните производства са приключили с влезли в сила противоречиви съдебни актове. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Посочените в искането за отмяна съдебни решения са постановени по оспорване на други лица срещу административни актове, различни от този, оспорен от М. М. пред Административен съд С. - град. Н. е налице идентичност между страните и предмета на оспорването при посочените съдебни актове. Предмет на оспорване са били различни административни актове, макар и издадени по идентични случаи. Не е налице идентичност между страните по делата, приключили с посочените съдебни актове. Хипотезата на чл. 239, т. 4 изисква пълна обективна и субективна идентичност между съдебните решения, каквато в случая не е налице. В този смисъл са цитираните от молителя тълкувателни решения на ВКС и на ВАС. Искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд