Решение № 11828 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Община Каварна, чрез адвокат Монева и Централна избирателна комисия против решение 785 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело 195/2023 г. по описа на Административен съд - Добрич. С доводи за неговата недопустимост и неправилност и в двете касационни жалби се иска обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно на основанията посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът К. А. К., чрез адвокат Далакманска в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Касационните жалби са допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. С обжалваното решение Централна избирателна комисия гр. София и община Каварна са осъдени да заплатят солидарно на К. А. К. сумата от 11 820 лева както следва: 1) 2000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2022 г. до окончателното и заплащане, претърпени в резултат на постановено незаконосъобразно Решение 152/ 01.02.2022 г. на ОИК Каварна, отменено с Решение 57/ 24.02.2022 г., постановено по АД 80/ 2022 г. по описа на АдмС Добрич, в сила от 14.07.2022 г.; 2) 4100 лв. за имуществени вреди, представляващо неполучено възнаграждение за периода м. февруари 2022 до м.юни 2022 г.включително; 3) 5 700 лв. за имуществени вреди, представляващи неполучено възнаграждение като общински съветник за периода м.юли 2022 г. до м. февруари 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2022 г. до окончателното заплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди по предявените искове спрямо всеки от ответниците. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба и във връзка с доводите в касационните жалби съдът намира решението за недопустимо. Производството по чл. 203 и сл. АПК е исково. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. В случая производството пред първоинстанционният съд се е развило по нередовна искова молба, която не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявените претенции. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице чл. 4 от с.з. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат. Изискванията за съдържанието на исковата молба се съдържат в чл. 127, ал. 1 ГПК, при неуреждане на същото в Глава единадесета на АПК - а именно: да е написана на български език, точно посочване на съда, до който е адресирана, имената на страните с необходимите индивидуализиращи белези на физическите и юридически лица, цена на иска при защита на имуществените оценяеми права, изложение на онези обстоятелства, на които страната ищец основава иска си и очертава предмета на спорното право, коректно формулиране на искането и подпис на лицето, подало исковата молба. Исковата молба, по която се развило производството пред първоинстанционния съд и е постановено обжалваното решение не отговаря на посочените изисквания. С подадената искова молба са предявени три обективно съединени иска срещу Централна избирателна комисия за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди, при което по отношение на всеки от тях следва да е налице изложение на обстоятелствата на които се основава, формулирано въз основа на тях искане, съответно цена на иска. Предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди се основава на отменен като незаконосъобразен административен акт решение на ОИК Каварна, без да е посочен периода в който са търпени сочените вреди. В отправеното до съда искане се претендират и имуществени вреди, обособени в отделни периоди, без яснота на какво се основават - на незаконосъобразен административен акт и/или фактически действия и бездействия, произтичащи пряко от правни норми, които административен орган е бил длъжен да извърши. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основава исковата молба и непълнота на искането отправено до съда лишава последния от възможност за произнасяне при липса на надлежно въведен предмет на спора. Изложените общи твърдения за това, че ищецът не е бил допуснат да изпълнява задълженията си като общински съветник не съставлява индивидуализиране на спорния предмет. При неизпълнението на законовите изисквания е следвало първоинстанционния съд да остави исковата молба без движение със съответните указания до ищеца да ги отстрани и съобразно изпълнението им да извърши преценка на допустимостта на всеки от предявените искове и едва след това да разгледа спора по същество. Отделно от това, в хода на производството, без мотиви и посочване на относимо правно основание съдът е конституирал първоначално като втори ответник Общински съвет Каварна, след това е заличил същия и на основание чл. 205, ал. 1 АПК е конституирал като ответник Община Каварна. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Тази разпоредба не дерогира изискванията за съдържанието на исковата молба, в която в случая исковете са насочени срещу един ответник. Промяна в първоначално очертаните с исковата молба обективни предели на спора е допустима и възможна само по инициатива на ищеца при съобразяване на правилата по чл. 214 ГПК за изменение на иска. Не е ясно от кои факти и обстоятелства (незаконосъобразни административни актове, съответно действия и бездействия на органи и длъжностни лица на всеки от ответниците при или по повод изпълнение на административна дейност) се основава всеки един от обективно и субективно съединените искове. Първоинстанционният съд не е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, произнесъл се по нередовно упражнено право на иск, при непълни и неясни искания за изменение на предявените искове в хода на делото при което е постановил недопустим съдебен акт. С оглед гореизложеното обжалваното съдебното решение следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Добрич от фазата на оставяне на исковата молба без движение. Съобразно изхода на спора от този съд се дължи и произнасяне за направените пред настоящата инстанция разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение