Решение № 3482 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16750/2013 г.

Решение № 3482 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16750/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна против решение № 2738/1.11.2013 г. по адм. дело № 3496/2013 г. на Административен съд гр. Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Мехмед Басриев Яръмкашев, от гр. Варна изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима предвид конститутивния характер на атакуваното съдебно решение и разпростирането на правните му последици по отношение на органа издал отменения административен акт. Разгледана по същество след служебната проверка на съдебното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК е основателна по съображения различни от изложените в нея. С решение № 2738/1.11.2013 г. по адм. дело № 3496/2013 г. Административен съд гр. Варна е отменил решение № 17/29.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна, с което е отхвърлена жалба вх. № П - 70/1.08.2013 г. от Мехмед Яръмкашев срещу разпореждане № 8712065029/12.05.2013 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с което е прекратена наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 13.12.2012 г. и разпореждане № 8712065029/05.07.2013 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с което е отказано възстановяване на наследствена пенсия. Изпратил е административната преписка на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна за решаване на въпроса по същество в 14-дневен срок при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е недопустимо. С определение № 4826/30.09.2013 г. по адм. дело № 3496/2013 г. Административен съд - Варна е конституирал като страни: жалбоподател - Мехмед Басриев Яръмкашев, от гр. Варна и ответник - Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна. Дефинирал е като предмет на оспорване - решение № 17/29.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на Яръмкашев срещу разпореждане № 8712065029/12.05.2013 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ. По време на производството пред административния съд като ответник е призоваван не административният орган, издал оспорения акт, а обслужващата го администрация в лицето на Районното управление "Социално осигуряване". На териториалното поделение на НОИ е връчено и съобщението за изготвеното първоинстанционно решение, ТП на НОИ е вписано в съдебния протокол и е участвало в първоинстанционното производство като ответник. При неточно конституиран ответник, съдът е приел пълномощията на юрисконсулт Йовкова без да отчете разликата, че учреденото процесуално представителство е в полза на неконституирания от него административен орган - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна. Процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното обжалване са по възникване на субективното право на оспорване и по неговото упражняване. За разлика от гражданския процес където качествата на страните е формално доминирано от принципа за диспозитивното начало (всеки може да стане ищец и да направи другиго ответник), в административния процес правомощие и задължения на съда е конституирането на страните съобразно заявения предмет на оспорване (чл. 154, ал. 1 АПК). Оттук ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Реквизитите на жалбата по чл. 150 АПК не сочат задължение за жалбоподателя да индивидуализира надлежния ответник - административния орган, който следва да участва по делото. Това съгласно чл. 154, ал. 1 АПК е задължение на съда, който конституира легитимираните страни в административния процес, отчитайки засегнатите материални права предмет на делото съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане - чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежни страни доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения (чл. 177, ал. 1, предл. второ АПК) внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита - санкция. ТП на НОИ е ненадлежна страна в така образуваното производство и същото следва да бъде прекратено по отношение на него, за да приключи след конституирането на органа издал оспорения административен акт с допустимо решение по спора в рамките на предвидените съдебни инстанции. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е административният орган, а не подпомагащата го администрация или субекта (учреждението) в рамките на които последната функционира. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,