Решение № 10594 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) срещу Решение 1487/20.03.2025 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, постановено по адм. дело 1853/2024 г. С обжалваното решение е отменена Заповед ЗАП-1030 от 12.11.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите град София и Изпълнителна агенция по горите е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че фактическата обстановка не е изяснена правилно от съда. Твърди, че неправилно съдът е приел, че извършеното нарушение от А. Г., за което е издадено наказателно постановление, въз основа на което е издадена и обжалваната заповед, не попада в хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 9. б. д от Закона за горите (ЗГ). Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата на А. С. Г.. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация - А. С. Г. оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Сланчев. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АС-Благоевград е била Заповед ЗАП-1030 от 12.11.2024 г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д и чл. 240, ал. 2 ЗГ, А. С. Г. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 ЗГ и е обявено за невалидно издаденото му Удостоверение 4246/20.09.2011 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: На 27.05.2024 г., въз основа на извършена проверка, обективирана в Констативен протокол 411947/27.05.2024 г., е съставен Акт за установяване на административно нарушение 000899, с който е образувано административнонаказателно производство за това, че на 30.04.2024 г., А. С. Г., в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, е издал четири превозни билета извън определените временни складове на насажденията, както следва: за отдел 188 В на приблизително 2400 м (по въздушна линия) от временния склад; за подотдел 188 Ж на около 3600 м (по въздушна линия) от временния склад; и за подотдел 74 А1 на приблизително 700 м (по въздушна линия) извън временните складове. Установено е, че с Наказателно постановление 2410200076 от 28.06. 2024 г. на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) Благоевград, на Г. е наложено административно наказание по чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ за извършването на административно нарушение по чл. 9а от Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във връзка със Заповед ЗАП-142 от 14.02.2020 г. на изпълнителния директор на ИАГ, във връзка с чл. 211, ал. 1 ЗГ, във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. Съдът е установил, че въз основа на влязлото в сила наказателно постановление, директорът на РДГ Благоевград е изготвил доклад до изпълнителния директор на ИАГ с предложение Г. да бъде отписан от регистъра по чл. 235 ЗГ. Със Заповед ЗАП-188/28.02.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ е назначена комисия по чл. 231, ал. 2 ЗГ, която е извършила проверка на фактите, описани в доклада. По предложение на комисията, изпълнителният директор на ИАГ е издал оспорената заповед, предмет на контрол пред АС-Благоевград. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон . Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при отсъствие на посоченото фактическо и правно основание по чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ - установено нарушение с влязъл в сила акт за издаден превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. Поради което АС-Благоевград е достигнал до извод, че издаденото и влязло в сила наказателно постановление, с което жалбоподателят е признат за виновен в извършване на нарушение на задълженията му като вписано в регистъра по чл. 235 ЗГ лице, е за нарушение, което не се обхваща от хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти съдът е достигнал до правилния извод, че не е налице фактическият състав на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ, съгласно който, физическо лице, вписано в регистъра за лесовъдска практика се отписва, когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено нарушение на ЗГ или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано - издаден е превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че А. Г., като физическо лице, вписано в регистъра за лесовъдска практика, е извършил нарушение на Закона за горите, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган - наказателно постановление. Нарушението се изразява в издаването на четири превозни билета за транспорт на дървесина по смисъла на чл. 211, ал. 1 ЗГ, чиито координати са извън територията на временния склад, обслужващ разрешения добив на дървесина. Съгласно чл. 211, ал. 1 от ЗГ, дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. Съгласно легалната дефиниция на §1, т. 6 от ДР на ЗГ, временен склад е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая липсва съществен елемент от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 9, б. д ЗГ превозният билет да е издаден от временен склад, който не е посочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина. Правилно съдът е посочил, че с акта за установяване на административно нарушение от 27.05.2024 г. е установено единствено, че превозните билети са издадени извън временните складове на посочените отдели, но не и че тези складове не са утвърдени с технологичния план. Именно отсъствието на този елемент изключва възможността да се приеме, че е осъществен фактическият състав на нормата, поради което не са налице материалноправните предпоставки за прилагането ѝ. Неоснователно е възражението на касатора, че фактическата обстановка не е изяснена правилно от съда. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба е направено искане за изменение на първоинстанционното решение в частта, касаеща присъдените разноски, заявено на 07.04.2025 г., преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на АПК (ДВ бр. 63 от 1.08.2025 г., в сила от 5.08.2025 г.). На основание § 40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК, по направеното искане в касационната жалба с характер на молба по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 2000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 30.09.2025 г. Бланкетното възражение за прекомерност не се уважава, предвид характера на делото, неговата фактическа и правна сложност и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение