Решение № 14435 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2013 г.

Решение № 14435 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8500/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Ямбол, срещу решение № 77 от 16.05.2013 г., постановено по адм. дело № 77/2013 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения прави искане за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт, с който оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - Светлана Венциславова Михайлова, чрез адв. Илияна Димитрова като процесуален представител в писмен отговор моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отменил решение № 10 - 6/19.02.2013 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 10 - 26/23.11.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Ямбол. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт и потвърденото с него разпореждане са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила (чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК) и относимите материалноправни норми, тъй като не е установено наличието на законово предвидената предпоставка по чл. 114, ал. 1 от КСО, а именно недобросъвестност на лицето при получаване на обезщетението за безработица за времето от 10.08.2011 г. до 31.12.2011 г. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъждал единствено поредицата от действия, които са въвели в заблуждение Михайлова, че има право на парично обезщетение за спорния период, като се е позовал изключително на показанията на разпитаната по делото свидетелка Марийка Николова. Видно от доказателствата по делото и мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът не е изследвал въпроса за добросъвестността на лицето през призмата на релевантните за това факти. Направеният извод за добросъвестност се основава единствено на това, че св. Николова - длъжностно лице в РУСО - Ямбол е уведомила лицето относно възможността да избира по - благоприятния за него размер между обезщетението за безработица и пенсията за ранно пенсиониране. От данните по делото се установява, че Михайлова е знаела за релевантното обстоятелство, а именно, че има придобито право на пенсия към датата на подаване на заявлението от 10.08.2011 г. за регистрация в Агенцията по заетостта. Не е обсъден от съда въпроса относно декларираните от нея факти при подаване на заявлението, който е важен за преценка на качеството добросъвестност на лицето във връзка с получаваните обезщетения. Видно от изложените в обжалвания съдебен акт мотиви съдът е обсъждал хипотезата на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО, а не посочената като правно основание в оспорения административен акт разпоредба на чл. 114 от КСО във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО. В решение № 10 - 6/19.02.2013 г. административният орган е посочил, че с решение № 198/15.03.2012 г. на директора на дирекция " Регионална служба по заетостта" - Бургас, влязло в сила на 30.08.2012 г. след оспорването му по съдебен ред, е изменено предходно решение относно прекратяване регистрацията на Михайлова като безработно лице в частта относно датата, като вместо 01.02.2012 г., същата се прекратява, считано от 10.08.2011 г. Директорът на РУСО - Ямбол се е позовал на разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО, съгласно която изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта, както и на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 6 от ЗНЗ, която предвижда прекратяване на регистрацията като безработно лице при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Акцентът в оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Ямбол във връзка с недобросъвестността е поставен върху прекратената регистрация на Михайлова като безработно лице, считано от 10.08.2011 г. Съдът не е изискал и не е обсъдил заявление - декларация от Светлана Михайлова от същата дата, представена пред Агенцията по заетостта, като не са анализирани декларираните с нея обстоятелства, вкл. и обстоятелството, че не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и право на професионална пенсия за ранно пенсиониране към този момент, както и изявленията й, че е била уведомена за това, че е придобила право на пенсия на 18.02.2011 г. от длъжностното лице в РУСО - Ямбол. Съдът не е обсъдил и подадената едва на 15.08.2011 г. декларация от Михайлова за оттегляне на заявлението й от 08.08.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е в подкрепа на констатацията, че към 10.08.2011 г. й е бил известен факта на придобиване право на пенсия. Необсъден и неизяснен от съда е въпросът и относно ролята на съответното длъжностно лице на дирекция "Бюро по труда" - Ямбол при подаване и съответно приемане на заявлението - декларация за регистрация на Михайлова от 10.08.2011 г. във връзка с декларираните от нея обстоятелства. Отговорите на поставените въпроси са от съществено значение при преценката за добросъвестност или недобросъвестност на лицето, касаещи прилагането на чл. 114 от КСО. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че административният съд не е събрал и обсъдил задълбочено всички относими по делото факти, след съпоставяне и анализиране на установените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, което сочи на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Ямбол. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в касационната инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение