Решение № 388 от 29.9.2025 г. на ВКС по дело № 20258002200458/2025 г.

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. Същото е образувано по искане на осъдения П. И. Д. за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела по отношение на влязла в сила присъда № 7 от 10.03.2009 г. постановена по НОХД № 486/2008 г. на Районен съд - Павликени. В искането и в съдебното заседание пред настоящата инстанция от осъдения и служебно назначения му защитник – адв.Г. от САК се поддържа довод, че Д. не е присъствал в съдебното производство, а процесуалният представител е на мнение, че давностните срокове по чл. 80 и чл. 82 от НК към настоящия момент са изтекли, което касае както изпълнение на наказанието, така и абсолютната давност относно наказателното производство, поради което счита, че има законово основание, въз основа на което, да бъде възобновено. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че е недопустимо възобновяване на делото, по което повечето материалите липсват. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 7 от 10.03.2009 г. постановена по НОХД № 486/2008 г., Районен съд – гр.Павликени е признал подсъдимия П. И. Д. за виновен в извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и на основание чл.54 НК му е определил наказание от 3 години „лишаване от свобода“ при „общ“ режим. С Решение №94 от 02.06.2009 год., Окръжен съд – гр.Велико Търново е потвърдил горецитираната присъда, която е влязла в сила на 02.06.2009 год. По въпросното дело са съхранени присъдата с мотивите и решението на първоинстанционната и въззивната инстанция, от които може да се заключи, че осъденото лице П. Д. не е присъствал по време на съдебното разглеждане на делото и цитираните съдебни актове са постановени в негово отсъствие. Извън съдебните актове по делото са съхранени писма и решения от НБПП, Разпореждания за издаване на ИЛ и писма от ВТРП. Не е съхранено цялото досъдебно производство. Видно от доклад на Вероника Тонкова – съдебен архивар в Районен съд – гр.Павликени е отбелязано, че въпросното дело е унищожено поради изтекъл срок на съхранение. С Определение №26, Районен съд – Павликени е освободил П. И. Д. от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години наложено му с горецитираната присъда на основание чл.82, ал.4 вр. чл.82, ал.1, т.3 НК поради изтекла давност за изпълнение на наказанието. В настоящия случай този 15 годишен срок е изтекъл на 02.06.2024 година. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок от узнаване от задочно осъдения за постановената срещу него осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело и разгледано по същество е основателно. С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие, което е своеобразна гаранция на визираната в чл. 5, т. 3 от Европейската конвенцията за правата на човека и чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението му. Макар да липсва по-голямата част от процесното дело, то с оглед на обстоятелството, че видно от двата съдебни акта и мотивите към тях може да се приеме, че делото е разгледано в отсъствието на осъденото лице, то въпреки невъзможността да се констатира каква е била причината за това, настоящият съд прецени, че липсата на значителна част от материалите по делото не следва да се третира във вреда на П. Д., а единствено и само в негова полза. Именно поради тази причина този съд е на мнение, че следва да възобнови въпросното дело. От друга страна, видно от наличните материали е, че деянието по въпросното обвинение – чл.198, ал.1 НК е извършено на 24.10.2008 година. Наказанието по повдигнатата квалификация както към момента на извършване на деянието, така и към настоящия е от 3 до 10 години. Видно от разпоредбата на чл. 81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.3 НК е, че наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал 15 годишен срок. В случая този срок е изтекъл на 24.10.2023 година. Поради тази причина и на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения, настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд