Решение № 15429 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2016 г.

Решение № 15429 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10149/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А. М., З. С., подадена от пълномощник - адв. Д. Б., срещу Решение № 4664 от 4.07.2016 г., постановено по адм. дело № 728/2016 г. от Административен съд С.-град, в която са изложени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло. Упълномощеният за отрито съдебно заседание адв. К. А. поддържа доводите, изложени в касационната жалба.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. С. при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния й представител ст. юрк. М. В., в писмено становище изразява доводи за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Производството пред Административен съд С.-град се е развило по исковата молба на С. А. М. срещу ГДИН, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили в периода от 30.03.2010 г. до 27.05.2011 г., вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в неосигуряване на условия за провеждане на свиждане без белезници и помощни средства при пребиваването му в Затвора - гр. Б. дол, ведно със законната лихва върху сумата от датата на преустановяване на действията до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, въз основа на анализа на представените по делото доказателства, е приел иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил, тъй като не е установил наличието на комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от специалния закон - ЗОДОВ, а именно: отменени по съответния ред незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. Б. дол; вреди от тези незаконосъобразни действия и бездействия, настъпили в исковия период; пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и действията и бездействията.

Решението е неправилно. Същото е постановено при допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд при следните съображения:

1. В конкретния случай ищецът е посочил основанието на иска си, т. е. обстоятелствата, на които той се основава, както и петитума с искова молба, депозирана на 25.01.2016 г. и с последвалите уточнения от 12.02. и от 8.03.2016 г., направени във връзка с разпореждане на съда № 602 от 2.02.2016 г. "Допълнение и уточнение" към "молбата на С. А. М." е направено и от адв. Бонгалов на 17.05.2016 г., в която е посочено, че с действия и бездействия на администрацията на Затвора гр. Б. дол са нарушени конкретни норми от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЕКПЧОС, от което са последвали твърдяните вреди; направена е корекция на процесния период - от 30.03.2010 г. до 27.05.2011 г. и на размера на търсеното обезщетение; изразено е становище и са направени искания по доказателствата, като са приложени и писмени такива. А. Б. е бил упълномощен да представлява ищеца на 28.04.2016 г.

В последното по делото открито съдебно заседание, след даване ход на устните състезания, адв. Бонгалов е изразил съгласие със становището на ответната страна по отношение възражението за изтекла погасителна давност и е направил "изменение на иска" досежно периода, в който са търпяни вреди, претендирания размер на обезщетението и лихвата (последната е заменена от претенция за разноски), като в протокола е записано дословно: " ... става въпрос за около четири месеца в Бобов дол, като уточнявам, че намаляваме размера на иска в размер на 10 400 лв., който моля съда да уважи ведно с направените разноски". Съдът не е изяснил дали по този начин ищецът прави частичен отказ от иска или го оттегля и в каква част.

1. Непоследователните действия на ищеца и неговата защита са обусловени от непрецизните процесуални действия на съда, който, както в разпореждането № 1393 от 9.03.2016 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание, така и в проведените открити съдебни заседания не е очертал предмета на делото, а този предмет е "оста", около която се движи целия исков процес. П. на делото определя защитата на ответника, понеже обуславя неговите възражения, предмета на решението и на силата на пресъдено нещо. Липсва пълен, ясен и точен доклад, отделяне на спорно от безспорно, разпределяне на доказателствената тежест.

1. С писмо рег. № 1724/12.04.2016 г. на ГДИН е изпратено досието на ищеца, оформено в 3 папки, което не се намира в кориците на делото, тъй като с резолюция на съдията-докладчик от 2.07.2016 г. е разпоредено "незабавното" му изпращане (т. е. връщане) в Затвора гр. С.. По този начин касационната инстанция е лишена от възможността да осъществи контрол на фактическите констатации на съда във връзка с твърдението, че наложените на М. дисциплинарни наказания са причина да бъдат използвани помощни средства при провеждане на свижданията.

1. Решението на съда е постановено в нарушение на нормата на чл. 204, ал. 4 АПК, съгласно която незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Безспорно с исковата молба ищецът претендира обезвреда вследствие претърпени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Затвора гр. Б. дол. Дали изложените в исковата и уточняващите молби действия и бездействия са незаконосъобразни е следвало да изясни съдът от първата инстанция, пред който искът е бил предявен. 5. Указанието на съда за ползване на общия исков ред за защита в конкретния случай, при наличието на специален закон - ЗИНЗС, с оглед разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС (обн. ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от същата дата), е незаконосъобразно.

Изложените съображения са достатъчни, за да бъде отменено изцяло обжалваното решение, а делото - върнато на друг състав за ново разглеждане, при което да се очертае правилно предмета на правния спор, и да се съберат релевантните за решаването му доказателства, след което да се обсъдят възраженията и становищата на страните и да се приложи правилно материалния закон.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение