Решение № 14275 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2009 г.

Решение № 14275 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО срещу решение № 14 от 14.04.2009 г. по адм. д. № 801/2009 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът Данчо Борисов оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-20-58/12.12.2008 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при СО, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е разпоредено премахване на "навес от подръчни материали - греди, дъски и ламарина и строителен фургон без колела", разположени до имотната граница на УПИ ХХIХ-1656 и ХХХI-СГО в кв. 6а по плана на в. з. "Банкя" като неподходящи по местоположение и разположение. За да постанови решението си съдът е приел, че при издаването на заповедта не мотивирано от фактическа страна наличието на хипотезата на ал. 5, чл. 195 ЗУТ, в действащата редакция (ДВ, бр. 61 от 2007 г.), като мотивировка липсва и в изготвения в процедурата по издаване на процесната заповед протокол № АГ-3200-620-1/5.08.2008 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали са спазени процесуалноправните разпоредби по неговото издаване, в приложимата редакция на закона. Правилна е преценката на съда за приложимата редакция на ал. 5 на чл. 195 ЗУТ, а именно:редакцията след изм. с бр. 61/2007 г. на ДВ, съгласно която "Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите". Възприетото от административния орган основание по ал. 5 за издаване на заповед за премахване следва да бъде мотивирано от фактическа и правна страна, а не е достатъчно само визирането на "неподходящ по местоположение и разположение" обект. В този смисъл е изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, като липсата на такива съставлява нарушение на чл. 146, т. 2 АПК и е основание за отмяна поради незаконосъобразност, тъй като се препятства съдебния контрол, а демотивиране на акта в съдебната фаза е недопустимо. В тази връзка се явява неоснователен доводът по касационната жалба, че обектите, предмет на премахване с процесната заповед са поставени без разрешение за поставяне. Такова основание не е визирано в мотивната част на заповедта, а освен това то не е съответно на ал. 5, чл. 195 ЗУТ, тъй като касае самостоятелна процедура по ЗУТ. В допълнение следва да се маркира и безспорното по делото обстоятелство, че разпоредените за премахване обекти не съставляват строежи по смисъла на ал. 1 и 2, чл. 195 ЗУТ във връзка с §5, т. 38 ПЗР на ЗУТ и не са между изрично визираните в ал. 5, чл. 195 ЗУТ обекти. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решението като правилно следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК