Решение № 4697 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. И. Г. против решение № 43 от 12.01.2026 г., постановено по адм.д. № 950/2025 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Пирдоп, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Д. С. Г. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - област отхвърля жалбата на Л. И. Г. против заповед № 420/11.08.2025 г. на кмета на Община Пирдоп, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателката да премахне незаконен строеж „Реконструкция на покрив, основен ремонт и преустройство на второ ниво на съществуваща сграда и пристрояване към нея“, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Пирдоп. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа. Административният акт е постановен в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилно съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство. Процесния строеж е индивидуализиран, като изпълнението на отделните му части подробно са описани, както в заповедта, така и в констативния акт. Последният е връчен на Н. Б. Г., присъстваща на проверката, като възражения срещу констатациите не са направени. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че извършените СМР са на сграда – допълващо застрояване, като е налице предходна, влязла в сила, заповед от 09.12.2022 г., с която на основание чл. 224, ал. 5 ЗУТ, е наредено спиране изпълнението на всички видове СМР и е забранен достъпа до строеж „Реконструкция на покрив и преустройство на второ ниво" на посочената сграда, поради това, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Следователно с влязло в сила решение е установено, че част от процесния строеж, а именно „Реконструкция на покрив, основен ремонт и преустройство на второ ниво на съществуваща сграда“ с [идентификатор] е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Установено е, че и пристрояването към сградата е незаконно, а именно пристроен навес на две нива от западната фасада със застроена площ 21.45 кв.м., за който не са издадени строителни книжа. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а предметът на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесния строеж не са одобрени и не са издадени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид година на извършване на строителство строежът не е търпим. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 6 АПК, както и позоваването на решението по делото „Йорданова и други срещу България“ на ЕСПЧ. В случая предмет на премахване е постройка на допълващото застрояване, като няма данни същата да задоволява жилищни нужди на жалбоподателката. В имота е налице друга жилищна сграда на основното застрояване. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане № 1565 от 02.09.2025 г. съдът указва и правилно разпределя доказателствената тежест на страните, събира относимите към спора доказателства, проверява законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. Доводите в касационната жалба, че е следвало да се допусне допълнителна експертиза, са неоснователни. Приетата съдебно-техническа експертиза не е оспорена от страните, а искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза не е направено. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е допустимо и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди Л. И. Г. да заплати на община Пирдоп сумата 1320 евро, представляваща уговорено и заплатено възнаграждение за касационното производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е немотивирано съгласно изискването на чл. 78, ал. 5 вр. чл. 144 АПК, поради което не следва да се разглежда. Искането за присъждане на разноски и за първоинстанционното производство, е неоснователно. Такива са присъдени, а искане за изменение на решението в частта му за разноските не е направено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,