Решение № 16068 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13097/2013 г.

Решение № 16068 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13097/2013 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Алфа Финанс Холдинг" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Шейново" № 7, представлявано от изпълнителния директор Юри Богомилов Катанов, срещу Решение № 657-Е от 23.08.2013 г. на Заместник председателя и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на Комисията за финансов надзор, с което от дружеството е поискано представяне на документална информация за преценка спазването разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), по повод приключена сетълмент сделка между "Алфа Финанс Холдинг"АД и Quarzwerke Gmbh, по прехвърлянето на 67,22% от "Каолин АД". Твърди се несъответствие на административния акт с целта на закона, материална незаконосъобразност и нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Заместник председател и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на Комисия за финансов надзор (КФН/Комисията), чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт. По съществото на спора, с оглед нормата на чл. 168 АПК и направените от страната възражения, съдът съобрази следното: Решение № 657-Е от 23.08.2013 г. на Заместник председателя и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН е издадено от компетентен орган, с оглед хипотезата на чл. 8, вр. чл. 212 от ЗППЦК, при изпълнение на нормативно регламентираните му правомощия, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта. С решението си, Заместник председателят и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН е задължил управляващите и представляващите "Алфа Финанс Холдинг" АД в 5-дневен срок от получаване на решението, да представят в цялост копие от сключения на 20.12.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Каолин" АД, финализиран на 4.06.2013 г. (дата на сетълмент), както и от всички допълнителни споразумения и анекси към него. Копията на документите, които в оригинал са на различен език от българския, да бъдат придружени с превод на български език. Видно от мотивите на самото решение, регулаторът се е позовал на обстоятелството, че липсва яснота относно условията, при които е осъществена сделката, (сключен между Алфа Финанс Холдинг" АД и Quarzwerke Gmbh договор за покупко-продажба на 67,22% от "Каолин АД), което ограничава възможността му да изпълни функциите си по установяване, респ. предотвратяване или отстраняване нарушения на ЗППЦК. Отчетен е и факта, че е налице нарушение на чл. 100ц, ал. 1 ЗППЦК, т. к. емитентът на облигации не е изпратил на КФН поканата по чл. 214, ал. 1 ТЗ, в срок от 15 дни преди общото събрание. Установено е, че дружеството представя пред КФН извадки, отделни части от договора, респ. не представя други. Наред с това регулаторът е посочил, че продажбата на акциите е извършена от емитента в нарушение на поетите с Проспекта ангажименти, без предварително одобрение на Общото събрание на облигационерите (ОСО). На следващо място, констатирано е дори разминаване между оповестената от страна на "Каолин" АД дата на изповядване на сделката и тази, посочена в кореспонденцията на емитента "Алфа Финанс Холдинг" АД и КФН. Така изложените съображения са мотивирали органа, с оглед нормативната му компетентност по контрол за нарушения на ЗППЦК, регламентирана по общ начин в чл. 12, т. 2 ЗКФН, с ясно изведена препратка за компетентостта на органа, съдържаща се в чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН и специално регламентираните правомощия в чл. 212 ЗППЦК, да наложи процесната ПАМ - изискване пълния текст на договора за покупко-продажба. Конкретните твърдения на страната за незаконосъобразност на акта се базират на първо място на твърдяно несъответствие с целта на закона, а именно - договорът е изискан за цели, различни от предвиденото в ЗКФН. Така направеното твърдение е неоснователно и ирелевантно към същността на понятието "съответствие с целта на закона", т. к. с конкретния акт на налагане ПАМ органът действа, изпълнявайки, правомощията си по реализиране целите на ЗППЦК. В този контекст ЗКФН регламентира по общ начин компетенциите му, на които ЗППЦК дава конкретно проявление с оглед различните поднадзорни обществени отношения. А конкретната цел, която актът преследва е именно недопускане нарушения на ЗППК по повод конкретно осъществена от поднадзорното лице сделка. Същата следва недвусмислено, както от предмета, така и от духа и конкретните разпоредби на ЗППЦК, в частност чл. 8, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗППЦК. Наред с това, не се констатира така издаденият акт да преследва по скрит начин други, непозволени от закона цели и регулаторни намеси, поради което доводите на жалбоподателя са неоснователни. На второ място, в жалбата се излагат оплаквания за нарушение на административнопроизводствените правила, предвид факта, че договорът е изискан не по установения ред, респ., когато е налице проверка, същата следва да се осъществява от служители на администрацията, определени със заповед, която да включва времевия обхват и предмет на проверката. Поради това се твърди нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗКФН. Според нормата на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН, при осъществяване на правомощията на Комисията и на нейните органи, членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право да изискват писмени обяснения, документи, включително и заверени копия от документи, данни, сведения и други носители на информация от поднадзорните лица или от други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон или на други, както и да проверяват тяхната документация и отчетност. Анализът на същата разпоредба налага извода, че за да бъде изискан конкретен документ, обяснение, данни, сведения и пр., не е необходимо образуването на нарочна проверка. Касае се за конкретно процесуално действие, от което органът би могъл да черпи индиция за наличие на основание за образуване на проверка, което от своя страна обхваща редица отделни и взаимосвързани процесуални действия. Т. е. твърдението на страната, че органът би могъл да изиска конкретния договор само и единствено в хипотезата на образувана проверка, е неоснователно. Изискването на конкретен документ или данни е отделно самостоятелно процесуално действие, което законът не обвързва изрично с наличието на вече образувана проверка, като предоставя на органа правомощието да го реализира самостоятелно с оглед целта му. Разпоредената мярка за предоставяне на информация е именно поради невъзможността да се осъществи контрол върху сделката. Непредставянето на необходимата документация в срок, както и избирателното й предоставяне е поведение, което възпрепятства осъществяване дейността на надзорния орган за защита интересите на инвеститорите и правилно е квалифицирано като основание за прилагане на ПАМ по чл. 212, ал. 1, т. 1 с. з. Като следващ аргумент в подкрепа на твърдението си за наличие на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, жалбоподателят твърди, че не може да бъде налагана ПАМ по чл. 212 ЗППЦК, за допуснато нарушение по ЗКФН. Доводът е неоснователен. На първо място, така наложената ПАМ няма за цел да санкционира нарушение, а да обезпечи необходимите данни въз основа на които органът да прецени налице ли е нарушение. Т. е., противно на твърдението на страната, конкретната ПАМ няма санкционираща, а обезпечителна за осъществяване дейността на органа, цел. На второ място, както се подчерта по-горе, ЗКФН регламентира създаването, обхвата, устройството, функциите и дейността на КФН. Т. е. същият регламентира по общ начин компетенциите на ЗКФН, като от своя страна ЗППЦК урежда специалната компетентност, която органът има по приложението на закона. Целта на конкретно приложената ПАМ е органът да предотврати или преустанови нарушение на ЗППЦК, предизвикано от осъществена сделка, попадаща в обхвата на специалния закон. Поради това, така формулираното твърдение на страната няма законово основание. С мярката се цели контрол над дейността на поднадзорните лица, респ. преустановяване нарушение по ЗППЦК, а не по ЗКФН, както твърди жалбоподателят. Следващото поддържано основание за незаконосъобразност на акта е обосновано с твърдение, че съобразно нормата на чл. 43, вр. чл. 39, ал. 1 АПК, органът не следва да изисква представянето на процесния договор, а е бил длъжен да приеме декларация от дружеството за релевантните обстоятелства. Посочената от страната разпоредба съдържа в себе си конкретно условие за допустимост на декларацията като доказателствено средство, а именно - декларацията е допустима тогава, когато конкретен закон не предвижда доказването на определени обстоятелства по конкретен начин. В рамките на настоящето производство, подлежащото на установяване обстоятелство е именно - налице ли е нарушение на ЗППЦК, във връзка с осъществената от страните сделка, обективирана в Договора между "Алфа Финанс Холдинг" АД и Quarzwerke Gmbh, с който е осъществена покупко-продажба на 67,22% от "Каолин АД. При това положение, конкретни данни за това налице ли е нарушение, органът най-пълно и точно би могъл да установи именно при анализ на договора. Тълкуването на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН в този контекст налага извода, че процесният договор спада сред категорията документи, които органът има право да изисква и на базата на които именно, следва да се установи конкретното обстоятелство - налице ли е нарушение на ЗППЦК. Ето защо нормата на чл. 43 АПК е неприложима, а твърдението на касатора - неоснователно. На последно място, жалбоподателят твърди, че процесното решение не съдържа правни и фактически основания за издаването му. Както вече бе споменато по-горе, в мотивите на самото решение, регулаторът е отчел факта, че липсва яснота относно условията, при които е осъществена сделката, което ограничава възможността му да изпълни функциите си по установяване, респ. предотвратяване или отстраняване нарушения на ЗППЦК. Посочено е, че е налице нарушение на чл. 100 ц, ал. 1 ЗППЦК, т. к. емитентът на облигации не е изпратил на КФН поканата по чл. 214, ал. 1 ТЗ, в срок от 15 дни преди общото събрание, респ. представя пред КФН извадки от договора. Наред с това регулаторът констатира, че продажбата на акциите е извършена от емитента в нарушение на поетите с Проспекта ангажименти, без предварително одобрение на ОСО. Установено е разминаване между оповестената от страна на "Каолин" АД дата на изповядване на сделката и тази, отразена в кореспонденцията на емитента "Алфа Финанс Холдинг" АД и КФН. Така изложените съображения мотивират органа да приложи процесната ПАМ - изискване пълния текст на договора за покупко-продажба. Посочените обстоятелства несъмнено съставляват фактически основания за издаване на акта. От своя страна, цитираната в решение № 657-Е от 23.08.2013 г. на Зам. председателя на КФН новела на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦ представлява правно основание за налагане конкретната ПАМ. Предвид изложеното, приложението на нормативната разпоредба спрямо установените от органа фактически обстоятелства е законосъобразно, като решението е постановено при спазване производствените правила и в съответствие с целта на приложимия ЗППЦК. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,