Решение № 5719 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2017 г.

Решение № 5719 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Й. Методиев Йорданов, подадена срещу заповед № ЧР-03-40/02.05.2017 г. на министъра на правосъдието работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на акта като незаконосъобразно издаден. Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна. Настоящата инстанция счита, че жалбата на Йорданов е процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Комисар Й. Йорданов е заемал длъжността началник на затвора в гр. София. Уволнен е заради вменени му във вина дисциплинарни нарушения, описани в три пункта. В първи пункт от заповедта е посочено, че жалбоподателят не е удостоверил по надлежния ред доказателствата, установяващи статута на дарителите на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на обществено полезна дейност, както и не е изискал пълния набор документи, доказващи правото на собственост върху вещите от страна на дарителите, както и документация, свързана с тяхната експлоатация и поддържка, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, чл. 9 и чл. 10, ал. 2 от Вътрешните правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и управление на даренията в ГДИН, утвърдени със заповед № ЛС-04-1491/01.09.2016 г. на министъра на правосъдието. Така описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като съставомерни по чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР - неизпълнение на заповеди, за което законът предвижда наказанието "порицание" за срок от шест месеца до една година. Във втори пункт от заповедта е посочено, че при провеждане на празнична среща на лишени от свобода с техни семейства на територията на затвора на 11.04.2017 г. Йорданов не е предприел необходимите действия по сключване на договори за дарения и приемо-предавателни протоколи на внесените подаръци и помощи от първа необходимост на присъстващите лишени от свобода, съобразно условията и реда на Вътрешните правила. Прието е, че това нарушение представлява неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР, за което отново се предвижда наказанието "порицание" за срок от шест месеца до една година. В трети пункт от заповедта е посочено, че в периода от 01.03.2017 г. (завръщане на служителя след отпуск) до 12.04.2017 г. комисар Йорданов не е предприел необходимите действия по извършване на рутинен и по конкретния случай (медийните публикации за ремонтните дейности от 07.04.2017 г.) нарочен контрол на заместник началника и на началниците на сектори в затвора, ангажирани с ремонтните дейности за времето, през което е бил в законоустановен отпуск. Със своето бездействие по осъществяване на контрола над подчинените му служители е допуснал в затвора да се реализират ремонтни дейности на единични спални помещения, а именно в килия № 18 в 12-та група, рязко констатиращ по обем и качество с останалите ремонтирани спални помещения (№ 17 и № 2 на 5-та група). Неизпълнението на тези задължения представлява неизпълнение на служебните задължения, вменени с длъжностна характеристика, надлежно връчена на Йорданов. В Раздел ІІІ "Основна цел на длъжността" е вменено задължението да организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за цялостната дейност на затвора. В раздел V "Преки задължения" в т. 1. 4 да извършва рутинен и по конкретни случаи контрол на своите заместници и на началниците на сектори. Посочените нарушения представляват неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР, за което е предвидено наказанието "порицание" за срок от шест месеца до една година. Във връзка с последните нарушения дисциплинарно наказващият орган е изброил заглавията на медийни публикации, в които се коментира неоправданият лукс на помещение, предназначено за някои от лишените от свобода в сравнение с други отремонтирани помещения и е прието, че Йорданов е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс, а именно т. 13 (служителят пази доброто име на институцията) и т. 31 (при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата). В заключение в заповедта е посочено, че в хода на проведеното дисциплинарно производство е установено, че извършените от комисар Йорданов деяния представляват дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 6 и 11 от ЗВМР, имат системен характер, несъвместими са с етичните правила на поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО и съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се предвижда налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Извършените от Йорданов дисциплинарни наказания са в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години" съгласно заповед № ЧР-03-59/14.07.2016 г. на министъра на правосъдието и дисциплинарно наказание "порицание" за една година, съгласно заповед № ЧР-03-96/28.10.2016 г. на министъра на правосъдието. При така установената фактическа обстановка съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са сроковете по чл. 195 от ЗМВР, не е нарушено правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като жалбоподателят е бил поканен, но не е дал обяснения по собствена преценка след запознаването си със справката. Заповедта обаче е издадена в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Установява се, че министерска заповед № ЧР-03-59/14.07.2016 г. за наложено наказание "забрана за повишаване в длъжност за три години" е отменена с решение № 5181 от 20.04.2018 г. по адм. дело № 10295/2016 г., оставено в сила с решение № 12494 от 16.10.2018 г. по адм. дело 7446/2018 г. на ВАС, петчленен състав, а министерска заповед № ЧР-03-96/28.10.2016 г. за наложено наказание "порицание" за срок от една година е отменена с решение № 12262 от 11.10.2018 г. по адм. дело № 108/2017 г., оставено в сила с решение № 2417 от 19.02.2019 г. по адм. дело № 14357/2018 г. на ВАС, петчленен състав. При това положение така наложените наказания на Йорданов следва да се изключат при индивидуализацията на процесното наказание, тъй като са отменени като незаконосъобразни. Съдът категорично не възприема извода, че с което и да е от изброените в заповедта нарушения Йорданов е извършил деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата (чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР). Дисциплинарно наказващият орган е счел, че всички визирани в акта нарушения попадат в този обхват, което е неправилно. Но дори и този извод да е относим само към последната група нарушения, това също е необоснована преценка. Безспорно е, че извършеният ремонт в затвора е станал обект на коментари в медиите заради различаващото се (луксозно) изпълнение на едно затворническо помещение. Публичният отзвук обаче не е провокиран от поведението на жалбоподателя, който дори и да не е упражнил контрол върху ремонтните дейности, извършени в затвора, е нарушил задължения по длъжностна характеристика, а не етични правила. Както се посочи, с още по-голяма категоричност това се отнася към първите две групи нарушения. Така че в случая липсва тежко нарушение на служебната дисциплина, за което е предвидено наказанието "уволнение". На следващо място, дори и да се приеме, че има системност на вменените във вина на Йорданов нарушения по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, за това е предвидено наказанието по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", а не уволнение. Следователно, като се съобрази обстоятелството, че са отменени от съда двете наказания на жалбоподателя, послужили за индивидуализация на уволнението му, то е очевидно, че ДНО не е имал фактическо и правно основание да наложи на жалбоподателя най-тежкото предвидено в ЗМВР наказание "уволнение". Предвид изложеното процесната министерска заповед се явява незаконосъобразно издадена и като такава подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. При този изход на делото МП дължи на Йорданов сумата 610 лева разноски. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,