Решение № 8662 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3529/2014 г.

Решение № 8662 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3529/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от К. П. П. за отмяна на влязло в сила решение № 1962 от 25.03.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 32 състав по адм. д. № 2195/2011 г. С искането са релевирани доводи, че страната вследствие на нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в производството по делото, съставляващо основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. Излагат се доводи, че вследствие на нарушеното право на страната да участва в производството не са събрани и обсъдени относими доказателства от съществено значение за спора, което съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Формално и немотивирано е посочено и основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК. Молителката прави искане за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - областен управител на област София, не взема становище по искането за отмяна. Ответникът Ц. А. М. - лично и с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на искането за отмяна. Заинтересованата страна С. А. Й. изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Заинтересованата страна - наследници на В. В. И., представлявани в производството от особен представител адв. С., изразяват становище за основателност на искането за отмяна. Останалите заинтересовани страни - СО район "Нови Искър" и А. А. А., не вземат становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е подаден в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество искането за отмяна е ОСНОВАТЕЛНО. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № РД-15-013 от 25.01.2011 г. на областния управител на област София, с която е одобрен план на новообразуваните имоти за м. Хумни дол, землището на с. Подгумер, район Нови Искър, Столична община. Заповедта е оспорена в частта по отношение отреждането за имоти с идентификатор 57011.5986.1 и 57011.5986.47. Съдът е отменил административния акт в оспорената част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. В хода на производството като заинтересовани страни са конституирани наследници на лица, вписани като собственици по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на процедираните имоти. С разпореждане от 12.11.2012 г. съдът е конституирал като страна К. П. П. в качеството на наследник на Б. Я. И. и разпоредил да бъде призована на адрес, посочен в представеното по делото удостоверение за смърт и наследници. Призовката, изпратена за връчване на този адрес, е върната с отбелязване, че лицето е търсено многократно ( с посочени дати на посещение) и не е намерено за връчване на призовката. Съдът е разпоредил лицето да бъде призовано по реда на чл. 47, ал. 7 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. За следващото съдебно заседание, съдът е приел, че страната е редовно призована при условията на чл. 47 от ГПК и дал ход на делото. В същото съдебно заседание съдът е дал ход по същество на спора. В искането е мотивирано основание за отмяна, предвидено с разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно цитираната норма отмяна може да се иска, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. В случая е налице първата хипотеза. Призоваването и съобщенията обезпечават възможността на всяка страна да се подготви за защита в процеса и да осъществи защитата на своето право. Тази тяхна функция обяснява строгостта на правилата, които ги уреждат и е гаранция за правото на защита. Те целят да уведомят страната за процесуални действия, които следва да извърши за да гарантира участието си в производството. В случая за да приеме за редовно призоваването на страната за проведеното съдебно заседание на 05.02.2013 г. съдът се е позовал на фикцията, предвидена с разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК. За прилагането на този ред за призоваване на страна, законодателят е предвидил редица изисквания, гарантиращи процесуалните права на страната в производството, а именно с разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК е предвидено изискване при неявяването на страната за получаване на книжата, съдът да укаже на ищеца, в случая оспорващата страна, да представи справка за постоянния и настоящ адрес на ответната страна и ако посочения адрес не съвпада с постоянен или настоящ адрес на страната да разпореди връчване на тези адреси. Друга гаранция е изискването на чл. 47, ал. 6 от ГПК, което изрично предвижда, че при призоваване по този ред съдът назначава на страната особен представител, което също не е било сторено. Следва да се отбележи, че съдът е призовал страна на адрес, посочен в удостоверение за смърт и наследници без да изиска справка от Национална база данни "Население", от където по официален начин се удостоверяват данни за настоящ и постоянен адрес на лицето, на които се изпращат за връчване призовки и съобщения. Вследствие на нарушаване на процесуалните правила за призоваване, конституираната страна не е била редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, на което е даден ход на делото и по този начин страната е била лишена от възможност да участва в производството по делото. Неспазването на всяко от изискванията, предписани от закона за съответния начин на призоваване води до неговата недействителност. То се счита за ненастъпило и трябва да бъде повторено. Решаващият съд не е констатирал нарушение във връзка с връчването на призовка на страната, не е разпоредил връчване по предвидените процесуални правила и е постановил съдебен акт без да даде възможност на страната да бъде редовно уведомена за дължимото процесуално поведение. По тези доводи, настоящият състав приема, че влязлото в сила решение следва да бъде отменено, тъй като е налице основанието по чл. 239, т. 5 от АПК - вследствие на нарушение на правилата за призоваване заинтересованата страна е била лишена от възможността да участва в процеса в защита на своите права и интереси. Поради допуснатото съществено нарушение при призоваването на страната, което е ограничило възможността за участие в производството по делото, страната не е имала възможност да представи относими към правния спор писмени доказателства, които са представени с искането за отмяна. Налице е и основание за отмяна на влязлото в сила решение, предвидено с разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който следва да разпореди призоваване на страната по предвидения надлежен ред, както и да даде възможност на страната да ангажира доказателства за установяване на фактическите основания за издаване на оспорената заповед. С искането за отмяна е релевирано и основанието по чл. 239, т. 2 от АПК. Съгласно тази разпоредба, подлежи на отмяна влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. С искането за отмяна не се сочат конкретни факти, които да дават основание за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав намира, че не са налице процесуалните предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК, поради което на това основание искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение