Решение № 15631 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2009 г.

Решение № 15631 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6308/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимира Ангелова Анева със съдебен адрес в гр. София, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Борислав Златков от гр. София, срещу Решение № 151 от 17.03.2009 г. по адм. дело № 664/2008 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка Владимира Ангелова Анева е имала граждански брак с Антон Анастасов Иванов, от който брак през 2002 г. е родено детето Михаил Антонов Иванов. През 2004 г. двамата съпрузи се разделили, а впоследствие с влязло в сила съдебно решение бракът им е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство. С Решение № 183 от 14.06.2007 г. по гр. дело № 183/2007 г. на Софийския градски съд, оставено в сила (потвърдено) с Решение № 1033/08 от 01.10.2008 г. по гр. дело № 5101/2007 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., родителските права върху малолетното дете са предоставени на майката Владимира Ангелова Иванова (сега с фамилно име Анева). Въпреки съдебното решение, което е задължително, бащата Антон Анастасов Иванов отказва да предаде детето на майката. Това му противоправно поведение датира още от 21.01.2005 г., първоначално като отказ да изпълни определени от съда привременни мерки за лични отношения между майката и детето до окончателното решаване на въпроса, а след това и като отказ да бъде изпълнено съдебното решение, посочено по-горе. Директорът на Национална служба "Полиция" - МВР е квалифицирал този отказ като дисциплинарно нарушение и със Заповед № А3-237 от 17.01.2007 г. е наложил на бащата Антон Анастасов Иванов, тогава на длъжност "старши полицай, категория Е - полицай I степен" в РУ "Транспортна полиция" - София към отдел "Транспортна полиция" при Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" на Национална служба "Полиция", дисциплинарно наказание уволнение с мотиви: за арогантно и надменно поведение в пълен разрез с дължимото според етичния кодекс на служителите на МВР. С решение от 19.05.2008 г. по адм. дело № 466/2007 г. Софийският градски съд (адм. отделение) е отхвърлил жалбата на Антон Анастасов Иванов срещу дисциплинарното уволнение, а с Решение № 752 от 19.01.2009 г. по адм. дело № 9049/2008 г. Върховният административен съд (III отд.) е оставил в сила решението на Софийския градски съд. Въпреки това Антон Анастасов Иванов продължава да отказва да изпълни съдебното решение, с което родителските права върху малолетното дете са предоставени за упражняване на майката и продължава да укрива детето (през 2007 г. то дори е било обявено за общодържавно издирване за установяване на местонахождение - подробно усилията на майката Владимира Ангелова Иванова, сега с фамилно име Анева, да прибере при себе си детето са описани в писмо рег. № 38773 от 16.09.2008 г. на Областна дирекция на МВР - гр. Пазарджик на л. 29 и сл. от делото на ПзАС, както и в писменото становище на Дирекция "Социално подпомагане" - изх. № ЗД-11-37 от 30.01.2009 г. - на л. 70 и сл. от същото дело). Поради това срещу бащата Антон Анастасов Иванов е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), приключило с решение № 502 с непосочена дата, постановено по НАХД № 1188 от 2009 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е признат за виновен в особено тежък случай на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, но е освободен от наказателна отговорност, заменена с административнонаказателна санкция (глоба). Очевидно това решение на Пазарджишкия районен съд не е постигнало основната цел (т. нар. индивидуална превенция) на наказанието, формулирана в чл. 36, ал. 1 НК така: наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Осъществяваното от 2005 г. до днес противоправно поведение на Антон Анастасов Иванов, представляващо особено тежък случай на продължено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК (според цитираното решение на ПзРС), не е преустановено. Несъмнено малолетното дете Михаил Антонов Иванов е въвлечено и без да съзнава, поради своята възраст, участва в това престъпление. Затова на 03.09.2008 г. майката Владимира Ангелова Анева е подала искане вх. № 17249 от 08.09.2008 г. на РПУ - гр. Пазарджик за предоставяне на полицейска закрила на детето Михаил Антонов Иванов с доводи: "Синът ми е обект на престъпление по смисъла на чл. 182 от Наказателния кодекс и методите на възпитание и отглеждане създават риск и непосредствена опасност за живота и здравето му." По искането е направена проверка от Венета Ганева, ИДПС, за резултатите от която тя е изготвила докладна записка рег. № 1666а или 16669 (нечетливо изписан последния знак) от 23.09.2008 г. - л. 21-22 от делото на Пазарджишкия административен съд. А с писмо рег. № 16551 от 19.09.2008 г. изпълняващият длъжността началник на РПУ - Пазарджик е уведомил майката, че в случая няма данни, въз основа на които да бъде предоставена исканата от нея полицейска закрила на детето. Сезиран с жалба срещу този отказ, Пазарджишкият административен съд с посоченото по-горе решение е приел, че "съгласно чл. 38 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и чл. 3 от Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето, полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление, изгубено в безпомощно състояние или е останало без надзор", а в "конкретния случай по делото не са събрани данни, за това че детето е обект на престъпление или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и не е констатирана опасност да бъде въвлечено в извършването на престъпление, да е оставено без надзор или в безпомощно състояние". Според Пазарджишкия административен съд доказателствата по делото били дори "в противоречие на изложените в жалбата твърдения, а именно, че детето се намира в добро физическо и психическо състояние, липсват признаци на нервност и потиснатост, той е спокойно, общително и будно дете, с изключителен за възрастта си интелект", а липсата на "пълноценни контакти с майката, както и че родителските права са предоставени на нея, видно от влязло в сила съдебно Решение № 183 от 14.06.2007 г. по гр. д. № 183/2007 г. по описа на Софийски градски съд, брачна колегия, са обстоятелства, както и всички останали, свързани с предоставянето на родителските права върху детето, в конкретния случай са ирелевантни за спора." Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита тези изводи на Пазарджишкия административен съд за незаконосъобразни до степен на противоконституционност. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, всеки има право на лична свобода и неприкосновеност и никой не може да бъде подлаган на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение - чл. 6, ал. 1, чл. 29, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България. Майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото, а условията и редът за ограничаване на родителските права се определят със закон - чл. 14 и чл. 47, ал. 5 също от Конституцията на Република България. Република България е правова държава, която се управлява според законите в страната и в която съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите (чл. 4 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията). Софийският градски съд е признал, с решение, издадено в името на народа (чл. 118 от Конституцията), правото на майката да упражнява родителските права върху малолетното дете, което имплицитно включва реципрочното на това право задължение на детето да живее при майката. То обаче не живее при майката, защото бащата отказва да изпълни и по всякакви начини (успешно) осуетява изпълнението на съдебното решение. Следователно малолетното дете е въвлечено в едно противоконституционно и нечовешко поведение към майката и едновременно с това е въвлечено и в едно противоправно деяние, което съдържа всички признаци на особено тежък случай на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. А това сочи на необходимост от полицейска закрила - чл. 38, т. 1 ЗЗДет. В докладната записка на Венета Ганева, ИДПС (л. 21 и 22 от делото на ПзАС), е написано: "На мнение сме, че не бива да се взима насила детето, още повече не е излязло решението на ВКС. Според чл. 296, т. 2 от ГПК всички съдебни актове се обезсилват до излизане на решението на ВКС. В тази връзка ще уведомя писмено г-жа Анева, че няма да й бъде предоставена полицейска закрила на малолетния й син. " А в писмо рег. № 16551 от 19.09.2008 г. (с което е направен оспореният пред ПзАС отказ) са изложени такива мотиви: "Цитираният от Вас член 182 от НК касае съдебни мерки извън компетенцията на полицията. Според чл. 292, т. 2 от ГПК всички съдебни актове се обезсилват до излизане решението на ВКС. РПУ оказва съдействие на съд и прокуратура и изпълнява техни разпоредби." Очевидна е материалната незаконосъобразност на изложеното в докладната записка на ИДПС и на мотивите в отказа да бъде предоставена полицейска закрила на детето, въвлечено в противоправното поведение на бащата. Аргументът "до излизане на решението на ВКС всички съдебни актове се обезсилват" е във висша степен незаконосъобразен. Възприемането му води до абсурда, че Върховният касационен съд ще бъде периодично сезиран с абсолютно неоснователни и дори процесуално недопустими искания, но тъй като той трябва да отговори, а отговорът несъмнено изисква технологично време, през всичкото това време решението на Софийския градски съд, което по задължителен начин решава въпроса при кого от двамата родители да живее малолетното дете и кой от тях да упражнява родителските права върху него, ще се счита за обезсилено, т. е. незадължително и неподлежащо на изпълнение. И докладната записка на ИДПС, и отказът с посоченото писмо, са изготвени през м. септември 2008 г., т. е. при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007. Но нито този кодекс, нито отменения с него, действал до 01.03.2008 г. Граждански процесуален кодекс от 1952 година, съдържат правило, като приетото от полицейските органи за решаващ аргумент - "до излизане на решението на ВКС всички съдебни актове се обезсилват". Нито цитираният в докладната записка "чл. 296, т. 2 от ГПК", нито цитираният в отказа "чл. 292, т. 2 от ГПК" съдържат такова правило. Чл. 296 на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. е наименован "Влизане в сила" и има следното съдържание: "В сила влизат решенията: 1. които не подлежат на обжалване; 2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото; 3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. " А чл. 292 от същия кодекс гласи така: "При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото. "Чл. 296 на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. има следното съдържание: "Когато владението или държанието е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 ЗС) , съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 100 лева. Решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно. " А чл. 292 от същия кодекс гласи така: "Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребие, когато съставянето на дялове и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно." Цитираните текстове показват, че вероятно инспекторът ДПС е имал предвид правилото на чл. 296, т. 2 ГПК 2008, според което при подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок, оспореното с нея съдебно решение не влиза в сила. В случая обаче това правило е абсолютно неприложимо, защото подлежащото на изпълнение и задължително за бащата Антон Анастасов Иванов съдебно Решение № 183 от 14.06.2007 г. по гр. дело № 183/2007 г. на Софийския градски съд е оставено в сила от Върховния касационен съд с решение № 1033/08 от 1.10.2008 г., т. е. то отдавна е влязло в сила и именно неговото виновно неизпълнение осъществява престъпния състав на чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс. Впрочем недопустимото от Конституцията на Република България поведение на бащата Антон Анастасов Илиев и липсата на адекватно противодействие до този момент от страна на полиция, прокуратура и съд (в качеството им на единствените легални правозащитни органи в Република България) има своето естествено продължение - в подадения от него писмен отговор той прави предложение да бъде проведено проучване "във връзка с решението за родителски права, което неадекватно ограничава контактите на Михаил с баща му до четири часа месечно" и целесъобразността на което проучване е "да се установи това, че правосъдната ни система не само безогледно разбива най-малката ни социална единица - семейството, но е напълно необяснимо кое задължава съдиите да отсъждат ограничен режим на контакти на детето с родителя, загубил родителски права, така че детето рязко и без негово желание да бъде откъснато от този родител, към когото може да е привързано". Толерирайки продължаващото и сега престъпление, правозащитните органи всъщност са съгласни, че съдебното решение за родителските права не следва да бъде изпълнявано, защото "неадекватно ограничава контактите на Михаил с баща му". Възможно е това съдебно решение да не е било съобразено с действителните отношения между баща и син и с реалните потребности и на двамата от взаимни контакти. Но то е задължително и до неговата отмяна или изменение по установения от закона ред неизпълнението на бащата е особено тежък случай на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, каквото е приел и Пазарджишкия районен съд с цитираното по-горе решение. Изводът е - налице е противоправен отказ на бащата Антон Анастасов Иванов да изпълни влязло в сила съдебно решение, потвърдено от Върховния касационен съд на Република България, с което по задължителен за всички начин е разрешен въпросът кой от двамата родители да упражнява родителските права върху малолетното дете Михаил Антонов Иванов. Отказ да бъде изпълнено съдебно решение от човек, който през м. януари 2005 г. в нарушение на правовия ред и на морала, е отнел детето от майката и е прекъснал всякакви контакти между тях, за което е бил дисциплинарно уволнение от системата на МВР (Решение № 752 от 19.01.2009 г. по адм. д. № 9049 от 2009 г. на ВАС - III отд.). Отказ, който съдържа всички елементи на особено тежък случай на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, каквато правна квалификация е направил Пазарджишкият районен съд с решението си по НДАХ № 1188/2009 г. (за което няма официално удостоверяване, че е влязло в сила), в което престъпление е въвлечено и малолетното дете Михаил. Мотивите на отказа са: правосъдната система безогледно е разбила семейството на Антон Анастасов Иванов и Владимира Ангелова Иванова (сега с фамилно име Анева), а Софийският градски съд и Върховният касационен съд със своите решения неадекватно са ограничили контактите на бащата Антон Анастасов Илиев с детето на 4 часа месечно. При изложените до тук данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отказът да бъде предоставена исканата от майката полицейска закрила на малолетното дете е незаконосъобразен. Очевидно е, че детето е въвлечено в едно престъпление, за което съществува вероятност да е тежък случай на чл. 182, ал. 2 НК, т. е. налице е предпоставката по чл. 38, т. 1, предложение второ от Закона за закрила на детето, респ. по чл. 3, т. 3 от Наредба № I-51 от 12.03.2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето и исканата от майката полицейска закрила е била дължима чрез най-целесъобразния от способите, изброени в чл. 4 и чл. 7 за срока по чл. 6 от цитираната наредба. Поради това оспореното с касационната жалба решение на Пазарджишкия административния съд следва да бъде отменено като неправилно (постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК) и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен отказът на началника на РПУ да предостави полицейска закрила на малолетното дете Михаил Антонов Иванов. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на този орган, който да реши въпроса по същество, като определи най-целесъобразния способ за тази закрила, имайки предвид основната превантивна цел за нейното прилагане - да бъде преустановено участието на детето в престъплението по чл. 182, ал. 2 НК. Въпреки този изход на делото, искането на процесуалния представител на касационната жалбоподателка да й бъдат присъдени направените от нея разноски по делата пред двете съдебни инстанции, не следва да бъде разглеждано по същество, защото не е изпълнено императивното правило на чл. 80 ГПК, според което страната, поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. При представяне на такъв списък въпросът може да бъде преразгледан по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.