Решение № 13799 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2010 г.

Решение № 13799 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областно пътно управление гр. Хасково против Решение № 388/8.12.2009 г., постановено по адм. дело № 500/2009 г. на Административен съд гр. Хасково, с което е отменено като незаконосъобразно негово разпореждане, обективирано в писмо изх. № 1410/10.07.2009 г., в частта, с която се разпорежда поставянето на 13 м. стоманена предпазна ограда. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - "Радея" ЕООД гр. София, редовно призован, представител не се явава и не е ангажирано становище по жалбата. Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Хасково е отменил като незаконосъобразно разпореждане на Директора на Областно пътно управление гр. Хасково, обективирано в писмо изх. № 1410/10.07.2009 г., в частта, с която се разпорежда на "Радея" ЕООД поставянето на 13 м. стоманена предпазна ограда. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че посоченото в писмото правно основание - чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредбата за специалното ползване на пътищата не може да бъде отнесено към установеното фактическо състояние. Изложени са мотиви, че посоченият текст е неотносим към оспорената част от разпореждането. Крайният извод на съда е, че са налице основанията за отмяна на административния акт. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на оспореното разпореждане административният орган е посочил разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП), съгласно която, разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава, когато рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка. Липсва обаче правна норма, която да задължава лицата, притежаващи разрешение за експлоатация на рекламни съоръжения да ги преместват или да ги обезопасяват. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НСПП, необходима предпоставка за преместването и обезопасяването на рекламни съоръжения от страна на експлоатиращия ги е издаването на ново разрешение за специално ползване. Законовото изискване за отстояние на рекламното съоръжение най-малко на три метра от пътната настилка е условие за издаване на разрешение за изграждане на рекламното съоръжение. При наличието на вече издадено разрешение, нарушаването на изискването за отстояние на рекламното съоръжение от пътната настилка не може да служи като основание за издаване на административен акт, с който се разпорежда обезопасяване на съоръжението с изграждане на стоманена предпазна ограда. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение