Решение № 13889 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4897/2011 г.

Решение № 13889 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4897/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 11/25.02.2011 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК по административно дело № 850/2010 г., Административен съд - Добрич по жалба на Минка Янкова Дойчева е: 1) отменил Решение № 23/8.09.2010 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт НОИ - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 5901247975/11.05.2010 г., издадено от Началника на отдел администрация "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Добрич; 2) разпоредил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението; 3) осъдил ТП на НОИ гр. Добрич да заплати на Минка Янкова Дойчева сумата 250 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Директора на ТП на НОИ - гр. Добрич. Касаторът моли за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон (релевираните оплаквания са за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 94 от КСО) и необоснованост. Ответницата Минка Янкова Дойчева от гр. Генерал Тошево не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Добрич, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Добричкия административен съд - Добрич, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Грешки от такова естество не са допуснати в подложеното на касация съдебно решение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Правилно в мотивите на проверяваното решение е прието, че оспореното пред първоинстанционния съд административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, при спазване на законоустановената форма и без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаването им. Детайлно е изяснен от първоинстанционния съд единствения спорен въпрос - за началния момент на отпускане на личната пенсия за инвалидност на Минка Дойчева, която е отпусната от дата 22.02.2010 г. - датата на подаване на заявлението й, а не от 19.10.2006 г. - датата на инвалидизирането й съгласно ЕР на НЕЛК № 0539/27.04.2009 г. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а според чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото (на пенсия). Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. За пенсиите за инвалидност е налице и специален ред, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, който не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО. Инвалидизирането като правнорелевантен факт възниква не по силата на прякото действие на закона, а се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. Поради това до определяне на датата на инвалидизирането по законоустановения ред лицето е в обективна невъзможност да упражни правото си. Съгласно чл. 28, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, когато в експертното решение на НЕЛК е определен краен процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, както е в настоящия случай, правото и размерът на пенсията се определя от датата, от която е определен крайния процент. Затова в тази специфична хипотеза следва да се приеме, че административният орган незаконосъобразно е определил като начална дата 22.02.2010 г. за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е датата на подаване на заявлението, и е приложил разпоредбата на чл. 94, ал. 1, изр. 2 от КСО. Тази разпоредба в конкретния случай е неприложима, защото едва с влизането в сила на 1.11.2009 г. на експертното решение на НЕЛК от 27.04.2009 г., с което е определен новия процент ТНР и така е установен с обратна сила правнорелевантния факт по чл. 73, ал. 1 от КСО, за Минка Дойчева е започнал да тече шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО за подаване на документи за пенсиониране (защото тогава обективно е възникнала възможността да поиска изплащане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО) и нейното заявление от 22.02.2010 г. е в този срок. За пълнота на изложението в тази връзка следва да се отбележи, че цитираната в касационната жалба съдебна практика е несъотносима към процесния казус, защото касае друга фактическа обстановка, при която реално е изпуснат както шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, така и едномесечният срок по чл. 94, ал. 2 от КСО. Горното обуславя правилността на преценката на Добричкия административен съд за материална незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ - гр. Добрич също е издал незаконосъобразен акт. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Добрич, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,