Решение № 3145 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10751/2020 г.

Решение № 3145 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10751/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Б. Русев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Друмева, срещу решение № 766 от 24.06.2020 г. по адм. д. № 1314/2019 г. на Административен съд – [населено място], с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 0290 от 28.01.2019 г. на Заместник - кмета на [община], с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225 а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "едноетажна постройка", разположена в западната част на ПИ с идентификатор № 10135.3523.222 по кадастралната карта и регистър на [населено място]". С решението жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди, че неправилно в първоинстанционното производство като ответник е бил конституиран заместник – кмета на [община], а не кмета на същата, както и без участие като заинтересована страна не съпругата му, която е съсобственик по силата на съпружеската имуществена общност на постройката. Твърди и неправилност на извода на съда за законосъобразност на заповедта, като посочва, че не са отчетени допуснати в административното производство съществени нарушения на административно производствените правила, а именно неучастие и неуведомяване на съпругата му за започналото административно производство, неяснота относно точното местоположение на постройката, тъй като в заповедта е посочено, че се намира в западната част на имота, а според СТЕ в северозападната, както и факта, че спорната постройка се намира не на отстояние, а на границата на ПИ идентификатор № 10135.3523.221. Посочва, че тъй като се касае за постройка на допълващото застрояване, то тя е допустима по действащите нормативи като разположена на регулационната линия със съседния имот, което се твърди, че съдът не е съобразил. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Заместник - кметът на [община] не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – [населено място] е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по заповед № 4793 от 25.11.2015 г. Приел е, че при издаване на заповедта не са нарушени изискванията за форма и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че спорният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен и не е налице спор относно това коя точно сграда е предмет на заповедта, тъй като в западната/северозападна част на имота няма други сгради, от което да се създава съмнение досежно наредената за премахване постройка. Посочил е и че е зачетено правото на участие на административното производство на заинтересованите страни, като жалбоподателят го е реализирал и с подадено възражение. Приел е и че възражението за нарушение, поради неучастието на съпругата на жалбоподателя в административното производство И. Русева е неоснователно, тъй като страни в производството са адресата на заповедта и административния орган, като адресата в случая жалбоподателя се явява и възложител на строежа. Приел е освен това, че е недопустимо защитаването на чужди права в съдебното производство. Приел е, че от доказателствата безспорно се установява, че се касае за строеж, за чието извършване е следвало да се издаде разрешение за строеж. Приел е, че безспорно от събраните доказателства се установява, че спорната постройка е извършена без строителни книжа, поради и което същата като незаконна подлежи на премахване. Поради това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение. Съдът правилно е конституирал като ответник по делото заместник - кмета на [община], на който по т. 6 на заповед № 4793 от 25.11.2015 г., са делегирани права да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. При делегирането на права титулярът прехвърля своите правомощия за неопределен период от време на друго лице, което упражнява правомощията си съобразно делегираните права и именно последният следва да е страна по делото, което е сторено в случая. Не е налице хипотезата на заместване, при която функциите се изпълняват от името на замествания орган временно, при което страна в производството е замествания орган. Следователно след като в случая са делегирани права на заместник - кмета да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, то правилно същият е конституиран като ответник по делото. Оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и заповедта за делегиране на правомощия, в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът е приел и че не са нарушени правата за участие в административното производство, тъй като при извършената проверка и съставения констативен акт на 19.12.2018 г. жалбоподателят е присъствал, връчен му е препис от акта, както и е упражнил правото си да подаде възражение, което е обсъдено в оспорената заповед и е прието за неоснователно. Правилно съдът е приел, че неучастието на съпругата на Б. Русев в административното производство, от която не е налице жалба против заповедта, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила спрямо жалбоподателя, като изложените в този смисъл мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва да се приповтарят съобразно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилен е и изводът на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложените скици е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Правилно съдът е приел и че спорният строеж е достатъчно индивидуализиран и не е налице неяснота и съмнение досежно това точно кой е нареденият за премахване обект, поради и което в съответствие със закона е приел, че не е допуснато нарушение. Установеното минимално разминаване в местоположението на обекта от СТЕ в сравнение с това по оспорената заповед, не е съществено, което да обоснове объркване досежно предмета на заповедта, съответно нейната незаконосъобразност. Правилно в тази връзка съдът е приел, че тъй като в северозападната/западната част на поземления имот не е налице друга сграда, то спорният строеж е правилно индивидуализиран. Правилно е прието и че тъй като за строежа не са издадени необходимите строителни книжа, то същият като такъв е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съответно подлежащ на премахване по чл. 225 а, ал. 2 ЗУТ. Строежът не е търпим предвид годината на извършването му, която е установима. И това е след 2001 г., тъй като през 2000 г. жалбоподателят закупува лозе, а през май 2001 г. още малко над 200 кв. м. от имота, който е определен по кадастралната карта с идентификатор № 10135.3523.222, т. е. закупил е празни имоти със земеделско предназначение. Поради това от доказателствата се установява, че към 31.03.2001 г., който е релевантният последен момент за изграждане за строежи, за които може да се приложи разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, т. е. да се приемат за търпими и неподлежащи на премахване, в спорния имот не е било налице строителство. Такова е започнало в имота през 2005 г. с издаване на разрешение за строеж за основна двуетажна сграда, но не и за спорната постройка. Тъй като за спорната едноетажна постройка от СТЕ се установява, че се ползва за лятна кухня, т. е. касае се за допълващо застрояване, макар и същата да не е търпима досежно доказателствата за периода на извършването й, настоящият състав за пълнота намира, че следва да изложи и аргументи досежно съответствието й с правилата и нормите по устройство на територията. От СТЕ се установява, че спорната постройка се намира на страничната регулационна линия с ПИ идентификатор № 10135.3523.221, а по заповедта на малко отстояние. Действително дори да се приеме, че спорната постройка е изградена на страничната регулационна линия, тя не е допустима по сега действащите правила и нормативи по устройство на територията и в частност на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, тъй като от приетата по делото допълнителна СТЕ се установява, че същата не е долепена и не покрива калканна стена или плътна ограда в съседния имот, както и в плана не е предвидено реципрочно допълващо застрояване в съседния имот. От СТЕ освен това се установява, че спорната постройка не съответства на съществували към 1983 г. масивна сграда и навес към нея в имота, като спорната постройка частично попада на мястото на което се е ситуирал навес, но същият е бил премахнат и в случая е налице извършен нов строеж след закупуване на имота от жалбоподателя. Поради изложените съображения и предвид това, че в първоинстанционното производство са събрани всички относими към спора доказателства, настоящият състав намира, че може и следва да се произнесе по същество и досежно наведените твърдения за търпимост на постройката. От доказателствата се установява, че спорният строеж не е търпим не само с оглед на установимата година на извършването му, но и с оглед на това, че не съответства на правилата и нормите по устройство на територията, а именно чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,