Решение № 6520 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4452/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. К. Владимиров, против Решение 9050 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело 10092/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение 10029/24.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк. Хичовски, оспорва нейната основателност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е било решение 10029/24.09.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А.. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно по делото е, че А. А. А. е подал молба до ДАБ при МС за предоставяне на международна закрила с рег. В-13-59/12.01.2024 г. Попълнен е регистрационен лист рег. УП-6089 от 12.01.2024 г. и Евродак дактилоскопна карта. Личните данни на чужденеца са установени с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на докладна записка с вх. В-29/19.01.2024 г. е установено, че А. А. А. не е изчакал края на административното производство за предоставяне на международна закрила, а е напуснал самоволно общежитието на отдел [заличен текст], където е бил настанен и от 17.01.2024 г. е в неизвестност. С решение 3605 от 28.02.2024 г., заместник - председателят на ДАБ при МС е прекратил производството за предоставяне на международна закрила на А. А. А.. Установено е, че чужденецът е променил адреса си, без да уведоми за това ДАБ, като не е посочил обективни причини. Прието е, че с преместването си на друг адрес чужденецът отказва да съдейства на длъжностните лице в ДАБ за изясняване на обстоятелствата, свързани с молбата му за предоставяне на международна закрила. Чуждият гражданин е задържана от властите на Република Германия и върнат в Република България съгласно Регламент Дъблин . На 09.09.2024 г. А. А. А. е подал молба с рег. УП 6089, в която моли за възобновяване на производството за предоставяне на закрила. С докладна записка с рег. В-547 от 10.09.2024 г. производството за предоставяне на международна закрила е възобновено. С кандидата е проведено интервю, при което е заявил, че в Германия са му взели личната карта в оригинал, като не са му я върнали. Напуснал е Сирия на 26.10.2023 г. нелегално и е преминал в Турция. Останал в Истанбул месец и половина. Не е подавал молба за временна закрила там и не е останал в Турция, защото е искал да отиде в Европа. Целта му е била да стигне до Германия. Преминал е в България с трафикант, след което е бил задържан от полицейските органи. Настанен бил в лагер, като след пет дни напуснал страната и стигнал нелегално до Германия. Там подал молба за закрила и останал пет месеца. След това бил депортиран в България. Не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Подавал е молба за закрила само в България и Германия. Живял е четири години в Бейрут, Ливан в периода 2018-2022 г., като е работил в строителството. След това се завърнал в Сирия, защото нямал работа и документи и започнали да ги депортират. Заявява, че в неговия район няма сражения и той е контролиран от режима, но не може да се върне там, защото трябва да служи в армията. Не може да живее в кюрдските райони в Сирия, защото е с друго гражданство и трябва да си намери настойник, който да живее там и да гарантира за него. Посочва, че в тези райони военната служба също е задължителна. Напуснал е Сирия, защото иска да намери по-добър живот, работа и да помага на семейството си. Не иска да ходи в казармата. В хода на административното производство е представено становище от ДАНС с рег. М-4573/22.02.2024 г. (рег. УП 6089/23.02.2024 г. в ДАБ при МС), съгласно което Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че отговаря на условията по ЗУБ. От старши експерт в отдел ПМЗ кв. Враждебна , РПЦ гр. София до председателя на ДАБ при МС е изготвено становище рег. УП 6089/21.02.2024 г., с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според съда, правилно е преценено от административния орган, че от проведеното с А. А. А. интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От бежанската история на лицето е установено, че чужденецът е напуснал Сирия, за да търси по-добър живот и за да не служи в армията, като е преминал нелегално в Турция, където никой не го е преследвал. Впоследствие е преминал нелегално на територията на Република България. Пред интервюиращия орган А. А. А. е заявил, че е искал да стигне до Германия. Според съда от събраните доказателства не се установява наличие на опасност за сигурността или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение. Административният съд е приел, че не са на лице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В тази връзка в първоинстанционното решение са анализирани справките на Дирекция Международна дейност на ДАБ относно Република Турция и Република Сирия, с отчитане на актуалната политическа и икономическа обстановка в двете държави, както и отношението на властите в Република Турция към сирийските бежанци. Прието е за установено, че безспорно в Сирия е бил налице вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който е до степен на безогледност и/или повсеместност, т.е обхваща цялата територия на тази страна, като и животът, и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе е изложен на реален риск от посегателство. Според съда обаче, конкретната бежанска история на А. А. А., налага да бъде разгледана в светлината на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, съгласно който при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Отчетено е обстоятелството, че чужденецът е преминал нелегално в Република Турция, след което е преминал в Република България отново нелегално, с цел да стигне до Германия. Според съда няма данни лицето да било гонено и преследвано, като липсват данни и да е съществувала опасност за сигурността му в Република Турция. Административният съд е акцентирал на обстоятелството, че сирийският гражданин не е посочил основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция, като за същият е съществувала законова възможност да се регистрира пред турските служби, но не се е възползвал от нея, а е преминал на територията на Република България нелегално. Посочено е, че в проведеното интервю чуждият гражданин сам е заявил, че не е подал молба за закрила в Република Турция, тъй като целта му е била да стигне до Германия. След анализ на случая на А. А. А., съдът е приел, че Република Турция се явява трета сигурна страна за чуждия гражданин. Така постановеното решение валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е анализирал установената фактическа обстановка по делото при правилно тълкуване и приложение на относимите към спора материалноправни разпоредби, като въз основа на тях е извел верни обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Подробно обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на АССГ, че конкретната бежанска история на чуждия гражданин не обуславя предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 8 ЗУБ. Видно от проведеното интервю с търсещият международна закрила, лицето изрично е заявило, че спрямо него не е било осъществено преследване от държавата, организации и недържавни субекти в страната му на произход. А. А. А. е обосновал напускането на Сирия с войната, тежкото икономическо положение и поради обстоятелството, че не желае да служи военна служба в редовната сирийска армия. Не са налице основателни опасения от преследване на лицето на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Правилно е прието от административният съд, че изложените мотиви от чуждия гражданин за напускане на страната му по произход са неотносими към търсената защита и не следва да се възприемат, като обосновано опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Правилно е прието от административният съд, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ на чуждият гражданин. Липсват доказателства обосноваващи извод, че търсещият защита е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко унизително отношение, или наказание. Първостепенният съд подробно е изследвал информацията от предоставените справки от Дирекция Международна дейност ДАБ при МС с вх. приетите по делото с вх. ЦУ-1554/01.07.2024 г. и МД-02-20/14.01.2025 г. относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Република Турция и Сирийска арабска република. Обосновано решаващият състав е счел, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. В съответствие на материалния закон съдът е извършил преценка и относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на специфичната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В процесния случай информацията изложена в горецитираните справки, бежанската история на чужденеца разгледани в светлината на актуалната информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие, не обуславят приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилен и в съответствие на събраните по делото доказателства е изводът на АССГ, че Турция се явява трета сигурна държава за А. А. А. по смисъла на ЗУБ. Съгласно легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава , въведена в §1,т. 9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. Изложените в касационната жалба доводи са опровергани, предвид наличието на всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция. Установено е по делото, че между чуждият гражданин и третата държава е налице достатъчна връзка, предвид пребиваването му в нея (гр. Истанбул) месец и половина, през който период за кандидата не са налични данни да е бил поставен в положение на преследване или заплаха, нечовешко отношение и др. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди, чужденецът да е бил обект на преследване, като не се установява и опасност за сигурността му в Република Турция. Липсват данни и индикации, че чужденецът може и да не бъде допуснат на територията на Турция, както и не съществува опасност да бъде върнат в държавата по произход, докато не приключи възникналия там въоръжен конфликт. Първостепенният съд правилно е акцентирал на обстоятелството, че чужденецът е преминал нелегално в Република Турция, след което е преминал в Република България отново нелегално, като крайната му цел е била да достигне в Германия, което само по себе си го прави мигрант от страната си по произход. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от страна на първостепенният съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване на всички установени обстоятелства по делото. В съдебния акт е направен обстоен анализ на конкретните факти относими към предпоставките обуславящи приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обсъдени са приложените доказателства и конкретната беженска история на чуждестранния гражданин. В заключение следва да се възприемат за правилни изводите на административният орган и на АССГ, че по отношение на А. А. А. липсват основанията за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,