Решение № 15692 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3732/2014 г.

Решение № 15692 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3732/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" - град Смолян против решение № 24/19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 244/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Васил Иванов Костадинов от град Смолян, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № Л-177/28.10.2013 г. на началника на Областна служба "Изпълнение на наказанията" гр. Смолян, с която на Васил Костадинов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат, Административен съд - гр. Смолян е приел, че оспорената заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира така постановеното решение като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в нарушение на материалния закон. По несъмнен начин от събраните по делото доказателства е установено, че Костадинов не е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. В оспорения административен акт като фактически основания за издаването му е посочено: на 10.08.2013 г. полицай Костадинов застъпва в наряд с дежурен по арест Павлов и постовия Росен Арнаудов. Около 19 ч. служителят чува изтрополяване в килия № 3, където е настанено задържаното лице Хаджичонев, като по това време Арнаудов се е намирал пред килията, при което отворил капака на вратата и видял задържаното лице паднало на земята на входа на санитарния възел. Дежурния по арест полицай Павлов и жалбоподателя Костадинов също отишли при килията. Хаджичонев през капака на вратата им обяснил, че правил физически упражнения тип "кофички" на вратата на санитарния възел, при което се подхлъзнал и паднал. В резултат от падането получил леко охлузване на лакътя на едната ръка и се оплакал от болки в кръста. Служителите от наряда провели разговор със задържаното лице, като се интересували как се чувства и има ли нужда от медицинска помощ, при което същият заявил, че само го боли кръста и ще си легне да почива. В заповедта е посочено, че служителите от наряда, въпреки уверенията на задържаното лице, е следвало да отворят килията, да я огледат и да се уверят, че Хаджичонев няма нужда от медицинска помощ. Посочено е, че полицай Костадинов не е докладвал по съответния ред на преките си началници за възникналия инцидент и не го е отразил в арестната документация. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 311, ал. 7, чл. 312, т. 5 и 6 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), като е посочено, че служителят не е наблюдавал действията и поведението на задържаното лице и не е взел необходимите мерки при опасни и съмнителни действия на задържаното лице, при което е нарушил чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.) - небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед. Съгласно чл. 311, ал. 7 от ППЗИНЗС за станалите произшествия и нарушения постовият дава писмена докладна записка до началника, а нормите на чл. 312, т. 5 и 6 от ППЗИНЗС, регламентират, че надзирателите, независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да: наблюдават движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под стража; да вземат незабавно необходимите мерки при опасни или съмнителни действия на лишените от свобода и задържаните под стража или на други лица и да докладват на дежурния главен надзирател и на дежурния по арест. От събраните по делото доказателства не е установено по време на дежурството на служителя да е настъпило произшествие по смисъла на закона. Напротив установено е, че Костадинов заедно с останалите служители от наряда се е осведомил за състоянието на задържания, от който не са постъпили искания, в т.ч. и за оказване на медицинска помощ, като жалбоподателят е информирал за случая колегите от следващата смяна. Установено е, че служителят, след като е чул шум в килията на задържаното лице, веднага е отворил капака на вратата и заедно с колегите си се е уверил, че лицето е добре и не се нуждае от медицинска помощ. Правенето на упражнения в килията и подхлъзването, довело до леки наранявания не може да се квалифицира като опасно или съмнително действие. Следователно не е било налице и произшествие по смисъла на закона, за да възникне задължението за подаване на писмена докладна записка до началника. Независимо от това, Костадинов е докладвал на следващата смяна за случилото се. По делото е установено, че след повече от 24 часа е извършено самоубийство от задържаното лице. В административната преписка е изложено предположение, че описаният случай най-вероятно е предходен несполучлив опит. Това предположение обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Следователно, тежкият съставомерен резултат не произхожда от поведението на наказания служител, поради което изложените фактически основания за издаване на оспорената заповед не обосновават извършването на дисциплинарно нарушение. Ето защо, като е направил заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд - гр. Смолян е постановил решение в съответствие с материалния закон, а изводите на съда в този смисъл се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието да заплати на Васил Иванов Костадинов направените по делото разноски в размер на 250 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,