Решение № 6945 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13068/2016 г.

Решение № 6945 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13068/2016 г., V о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Р., чрез процесуалния си представител, против Решение № 6054/04.10.2016 г., по адм. д. № 5738/2016 г., на Административен съд-С. град. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт постановен при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и се уважи първоначалната жалба на касатора. Ответната страна - Председателя на КЕВР, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспореното решение Административен съд-С. град е отхвърлил жалбата на В. Р. срещу Заповед № ЧР-ДС-103/12.05.2016 г, на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Фактическата обстановка по делото е безспорна. Касаторът е назначен за първи път на държавна служба на 09.12.2013 г. Служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 ЗДСл със заповед, считано от 27.06.2014 г. След отмяна на заповедта като незаконосъобразна, служебното правоотношение е възстановено считано от 30.11.2015 г, до повторното му прекратяване на 12.05.2016 г. Съдът приема, че периодът, през който служителя реално е изпълнявал длъжността е по - кратък от една година, каквото е изискването на чл. 12, ал. 1 ЗДСл /изключва периода на законоустановения отпуск - чл. 12, ал. 3 ЗДСл и времето през което служителят не е изпълнявал задълженията си поради съдебните производства по оспорване на първоначалната му заповед /. При тези установени факти по делото, първоинстанционният съд е приел, че Заповед № ЧС-ДС-103/12.05.2016 г, е издадена в рамките на предвидения в закона едногодишен изпитателен срок в полза на органа по назначение, отхвърлил е жалбата като неоснователна и е оставил в сила обжалваният административен акт. Касационната инстанция намира обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с разпоредбите на материалния закон - в случая с нормата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. В настоящия случай и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл не са налице. Жалбоподателят е назначена за първи път на държавна служба със Заповед № ЧР-ДС-312/09.12.2013 г, на Председателя на КЕВР. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията му към датата на издаване на заповедта/ е изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателя е възстановен на длъжност със заповед на органа по назначаването от 30.11.2015 г, считано от 30.11.2015 г, а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 12.05.2016 г. Спорът в настоящия случай е какъв е характера на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, дали е преклузивен или давностен, както и дали органът по назначаване може да упражни правото си да прекрати служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл повторно. Целта на този срок е да се даде възможност за преценка както страна на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. Фактът, че съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и жалбоподателя е възстановен на заеманата длъжност, не могат да възобновят правото на органа по назначаване на упражни за втори /или за пореден/ път даденото му право на преценка на неговите качества. Срокът по чл. 12, ал. 1 от ЗДсл не е давностен срок, поради което и неправилно първоинстанционният съд е изложил мотиви за неговото спиране и продължаването му след възстановяването на длъжност на държавния служител. Този срок е преклузивен и с изтичането на една година, се преклудира упражняването на това право на органа по назначаване. Доводите в касационната жалба, че служебното правоотношение на жалбоподателя не е прекъснато, поради това, че времето през което не е бил на длъжност се признава за служебен стаж, не могат да бъдат споделени. Действително с разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДСл законодателят признава за служебен стаж времето на оставане без работа поради незаконно уволнение. Признаването на това време за служебен стаж и възстановяването на служебното правоотношение обаче нямат отношение към срока за изпитване на държавния служител, който изисква действително упражняване на служебните задължения от страна на служителя, предвид възможността да бъди извършена преценка на неговите качества. С оглед на това изрично с чл. 12, ал. 3 от ЗДСл е посочено, че срокът за изпитване не тече през времето, през което държавния служител е бил в законоустановен отпуск. На по-голямо основание не може да се счита, че срокът за изпитване може да тече по време, когато служебното правоотношение на държавния служител е прекратено и той обективно е в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Предвид на изложеното, решението на АС е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него настоящата инстанция постанови друго по съществото на спора, като отмени оспорената заповед. При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 700 лв, поискани своевременно, заплатени изцяло по договор за правна помощ, за което е представен и списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение