Решение № 297 от 12.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 707/2014 г.

Решение № 297 от 12.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 707/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане (назовано "жалба") на осъдения К. А. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 748 от 14 октомври 2008 г. на Сливенския районен съд (СлРС), постановена по нохд № 2044/2006 г. по описа на този съд. В искането на осъдения К. е заявено допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото в негово отсъствие, без да е бил уведомен и призован за датата на съдебното заседание. Претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Изложеното сочи на основанията и реда за възобновяване на наказателните дела по чл. 423 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият К. участва лично и със защитника си адв. Б. от АК - [населено място], която изразява становище за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство срещу осъдения поради изтекла абсолютна давност за наказателното преследване. Осъденият К. заявява, че иска да се ползва от давността и желае прекратяване на наказателното производство по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че при така изразеното становище на осъдения наказателното производство следва да бъде прекратено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, при осъществения контрол по реда на възобновяването на наказателни дела, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъдата на СлРС е ангажирана наказателната отговорност на осъдения К. А. К. за извършено от него на 05.05.2004 г., в [населено място], престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим на изтърпяване. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения К.. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила на 30.10.2008 г. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице и в шестмесечния срок за това, доколкото по делото няма други данни за узнаването от осъдения за влязлата в законна сила присъда от датата на задържането му от гръцките власти в изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена от РП - гр. Елена на 13.07.2011 г., а това е станало на 28.08.2013 г. (писмо от 25.04.2014 г. на МП). Върховният касационен съд намира за основателно становището на страните по делото за наличие на предпоставките по чл. 81, ал. 3 във вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК по отношение на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, за което К. е осъден с влязлата в сила присъда, оспорена сега пред ВКС. Наказателното преследване срещу него за това престъпление е погасено поради изтичане на т. нар. "абсолютна" давност и това е така, защото: За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, наказателното преследване за него се изключва по давност с изтичане на пет години от довършване на престъплението (ал. 3 на същия текст). Според разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК. В конкретния случай, срокът по чл. 81, ал. 3 от НК за престъплението, извършено на 05.05.2004 г., е седем години и шест месеца и е изтекъл на 05.11.2011 г. Предвид изразеното лично от осъдения К. пред настоящата инстанция становище за прекратяване на наказателното преследване срещу него за това престъпление, ВКС намира, че следва да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, като отмени постановената по делото присъда и прекрати наказателното производство срещу осъдения К. К. поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване. При това положение, обсъждането на останалите възражения и доводи в искането за възобновяване на делото, се явява не само безпредметно, но и невъзможно. При изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и при наличие на условията по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение