Решение № 3456 от 3.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Даллъ, гражданин на Република Турция, чрез процесуалния му представител адвокат А. Станчева, срещу решение 6124/24.10.2022 г. по адм. дело 8496/2022 г. на Административен съд-София, първо отделение, 69-ти състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против отказ рег. 22005227/17.08.2022г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид "D", от завеждащия консулска служба към Посолството на Република България в гр. Бурса, Република Турция. Релевирани са доводи за необоснованост и противоречие на атакувания акт с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноските, направени за настоящата инстанция. Ответната страна, редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Б. Даллъ, гражданин на Република Турция, против отказ рег. 22005227/17.08.2022г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид "D", от завеждащия консулската служба към Посолството на Република България в гр. Бурса, Република Турция, мотивиран с наличието на основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ - недоказани цел и условия на заявеното пребиваване. По същество административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съобразно представените доказателства е констатирано, че на 07.07.2022 г. Б. Даллъ е подал заявление рег. 22005227 за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /виза вид "D"/ до Посолството на Република България в гр. Бурса, Република Турция, на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденци, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание, и желаят трайно да се установят на територията на страната. Със заявлението са представени: удостоверение относно притежавани от кандидата финансови средства; декларация за идентичност на имената; договор за наем на част от жилище в гр. Омуртаг, [улица]; декларация на А. Ахмедова, че ще осигури на чужденеца жилище, постоянна финансова издръжка и всички необходими разходи; удостоверение от община Омуртаг, че Б. Даллъ, роден в гр. Търговище, фигурира в семейния регистър на гр. Омуртаг, от където се е изселил в Република Турция, съгласно писмо И/819 от 28.08.1978 г.; удостоверение от МП, че Б. Даллъ, не е български гражданин; свидетелство за съдимост, съгласно което не е осъждан; извлечение от граждански регистър, обективиращо данни, че е сключил граждански брак с гражданка на Република Турция и има дъщеря; медицинска застраховка на името на Б. Даллъ. Представено е и отрицателно становище от ОД на МВР-Търговище, рег. УРИ 363р-19828/11.08.2022 г., съгласно което при извършена във връзка с искането за издаване на виза на Б. Даллъ, фактическа проверка на посочения от него адрес в страната, е установено, че последният е действителен, а имотът - отдаден под наем от българската гражданка А. Мустафова, която заявява, че турският гражданин е неин далечен роднина по бащина линия и няма намерение да се установява трайно на територията на България. Наред с горното, при извършена проверка в АИС на МВР е констатирано, че посоченият по-горе адрес е предоставян и преди на лица, получили българско гражданство и на техни близки, които впоследствие се регистрират адресно на други места, както и че кандидатът е имал издадена по-рано виза. Въз основа на така събраните доказателства, съдът е приел, че представеният в случая договор за наем не установява по несъмнен начин обстоятелството, че чужденецът ще се установи трайно на територията на страната ни, предвид изявленията на наемодателя при направената фактическа проверка на място и данните, че посоченият от апликанта адрес е многократно отдаван под наем на други чужденци, с цел получаване на пребиваване. Прието е за недоказано и наличието на трайни връзки в страната ни, както и че от административния орган не са допуснати твърдяните от чужденеца нарушения по чл. 7, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 9, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 35 АПК, поради изясняването на всички относими към случая факти и обстоятелства, още повече, че само по себе си правото на личен и семеен живот по смисъла на чл. 8, пар. 1 от ЕКПЧ не гарантира правото на пребиваване на чужденеца в приемната държава. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост и противоречие със закона на обжалваното решение. Съдът правилно приема, че в случая са установени предпоставките за постановения отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. С оглед данните от доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, обосновано съдът приема, че лицето не установява намерението си да се установи трайно в страната, както и че посочения от апликанта адрес на пребиваване е предоставян под наем и на други чужденци с цел получаване на пребиваване, което налага извода, че е налице основанието за отказ за издаване на виза по чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, поради липсата на убедително и достоверно доказване на целта и условията на заявеното пребиваване за престоя на касатора. Този извод кореспондира с фактическата обстановка по делото. Само фактът, че е налице договор за наем и декларация за издръжка на апликанта, не може да установи наличието на социална и лична ангажираност на канещото лице. Правилно съдът е приел, че двете декларации от 15.04.2022 г. /на гърба на л. 14/ и от 04.07.2022 г. /на гърба на л. 17/ също не доказват, че чужденецът ще се установи трайно на територията на страната за повече от 12 месеца, като именно в тежест на апликатна е при условията на главно и пълно доказване да установи благоприятния за него факт по чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ и че желае да се установи трайно на територията на България. От съществено значение е и обстоятелството, че апликантът не доказва наличието на трайни връзки в страната, било то социални, културни или други, като представените от него документи и декларирани данни не доказват убедително целта и условията на заявеното от него пребиваване. Действително, лицето е родено в България, но е изселено като [възраст], като на територията на Република Турция има съпруга и дете - турски граждани, поради което не установява и твърдяното противоречие с чл. 8 ЕКЗПЧОС. Не е налице и твърдяното от кастора нарушение по чл. 7 и чл. 9 АПК. С оглед установеното от фактическа страна, административният съд, след като е обсъдил наведените от страните доводи и представените по делото доказателства от значение за правилното решаване на спора, е приел, че административният орган е издал законосъобразен акт, на посоченото в него правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Направените в тази връзка обосновани и правилни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е с посочване на фактическите и правни основания за това и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел, се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат излагани повторно в мотивите на настоящото решение. Следва да се отбележи, че по съществото си наведените в касационната жалба оплаквания са идентични с тези, направени пред първоинстанционния съд, както и че последният е разгледал и мотивирано обсъдил всички възражения на жалбоподателя, при което обосновано ги приел за неоснователни. По изложените съображения, настоящият състав приема, че Административен съд-София град, като приел отказ рег.22005227/17.08.2022 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване вид "D" за законосъобразен и отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба, е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение