Решение № 13021 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Костов от гр. Пловдив, срещу решение 914 от 29.04.2021 г., постановено по адм. дело 3214/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му, против решение ППН -02 - 676/20.11.2020г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е извършил преценка на баланса между правото на информация и свобода на изразяване, в контекста на журналистическата дейност, осъществявана от електронната медия, чийто издател е "Пловдив Медия" ООД и правото на защита на личните данни. Твърди се, че при предоставянето от медията на актуална и обществена значима информация не е било необходимо да се предоставят снимки на личния му автомобил или дори да са публикувани, е следвало регистрационният номер да бъде скрит, тъй като представлява лични данни, по които може да бъде идентифициран като личност по смисъла на ЗЗЛД. Излага, че разпространението на личните му данни чрез печатна медия е непропорционално спрямо предмета на статията и посланието й и не е съобразено с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лице във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД, Регламента) и по специално с принципа за свеждане на данните до минимум. Оспорва изводът на съда, че е публична личност и неговата търпимост към журналистическата критика, следва да е по - широка. По подробно развитите съображения в касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение като неправилно и да бъде постановено решение по същество от касационната инстанция, с което делото да се върне на КЗД с указания за налагане на санкция на "Пловдив медия" ООД и премахване от интернет страницата на процесната статия, като се позовава на "правото да бъде забравен" по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Прави алтернативно искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, в писмено становище,чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че касаторът претендира такова. Ответникът - "Пловдив Медия" ООД, редовно призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС - Пловдив, образувано по жалба на Костов, е Решение ППН-02-676/2019 от 20.11.2020 г. на КЗЛД, с което е обявена за неоснователна жалба вх. ППН-02-676/16.12.2019г., подадена от А. Костов срещу "Пловдив медия" ООД с предмет незаконосъобразно обработване на личните му данни, чрез публикуване на снимки с виждащ се регистрационен номер на автомобил в информационната платформа https:// plovdivmedia. com. към статия със заглавие " Кандидат за кмет паркира както му скимне, заплашват пусналия пост за това във Фейсбук". Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите, като по фактическите му установявания не се спори. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Счел е, че фактическите констатации на органа се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на правилно установена фактическа обстановка, органа е направил обосновани изводи, относно приложението на материалния и процесуалния закон, които се споделят напълно от първоинстанционният съд. За да прецени оспореното решение за съответно на материалния закон, съдът е приел, че в случая е налице обработване на лични данни за "журналистически цели" от администратор на лични данни, какъвто се явява "Пловдив медия" ООД, оспорващият в качеството му на кандидат за кмет е придобил качеството " публична личност, като журналистическата цел в случая се явява обоснована от факта, че предоставените лични данни не са оповестени самоцелно, а за нуждите на отправената журналистическа критика под формата на изразена позиция, относно поведението на субекта на данните, възприето като такова в разрез с правилата за движение по пътищата. Съдът е достигнал до извод, че публикувайки статията, електронната медия е упражнила правото на свобода на словото в унисон с правото да се търси и получава свободно информация за събития от обществен интерес и не се установява засягане на "личен живот " на оспорващия, поради публикуваните фотографски изображения на притежаваното от него МПС на място за обществено ползване, тъй като със същото не се оповестяват моменти от личния му живот. Предвид липсата на засягане на основно право на личен живот, според съдът не се дължи и балансирана преценка за помиряване на основни права в конфликт, тъй като соченото нарушение не е извършено. По тези причини съдът е счел, че за правилни изводите на КЗЛД в оспореното решение за липсата на допуснати нарушения на чл.25з ЗЗЛД, чл.5, §1, б"в" от ОРЗД, " Пловдив медия" ООД не е осъществил твърдяното пред КЗЛД нарушение и като е приел жалбата на субекта на данни за неоснователна е постановил оспореният резултат - отхвърлил е жалбата срещу решението на КЗЛД. Така постановеното съдебно решение е правилно. Изцяло могат да бъдат споделени като съобразени с доказателствата по делото и материалния закон изводите на първоинстанционния съд относно издаването на процесното решение на КЗЛД от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при липса на нарушения на административно производствените правила. Правилно съдът е възприел фактите по спора така както са установени от КЗЛД, тъй като същите не са спорни между страните, а и са установени от събраните по делото доказателства. Не е спорно между страните и от доказателствата се установява, че на сайта на https:// plovdivmedia. com. на 22.10.2019г. е публикувана статия за касатора, към която са приложени снимки, съдържащи изображение на лице с поставен текст " Кандидат за кмет паркира както му скимне, заплашват пусналия пост за това във Фейсбук" и втора снимка с изображения на спрян автомобил с ясна видимост на марка, модел, цвят, местоположение и регистрационен номер на автомобила. Правилни и съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, са и основните доводи на съда относно характера на публикуваните данни като лични данни по определението на чл. 4, ал. 1 от ОРЗД, съответно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, обработването им от дружеството "Пловдив медия" ООД, по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД, както и че обработването е за журналистически цели, в съдържанието на това понятие, изяснено от европейските съдебни юрисдикции, във връзка с приложението на КЗПЧОС, ХОПЕС и ОРЗД. Правилно е прието и че А. Костов е публична личност - в качеството му на кандидат за кмет на гр. Пловдив. Съответни на събраните по делото доказателства са изводите на АС - Пловдив, че в случая обработването на лични данни на жалбоподателя, съдържащи се в публично представените фотографски изображения, носещи лични данни, име на лицето, професия, собственик на определено МПС с посочена марка, модел и регистрационен номер е в унисон със съдържанието на отправена до неограничен кръг потребители информация за събития от обществен интерес, само по себе си не съставлява нарушение на правото на личен живот. Обработването на тези лични данни от администратора е единствено за журналистически цели и публикувайки статията електронната медия е упражнила правото на свобода на словото в унисон с правото да се търси и получава свободно информация за събития от обществен интерес. Правилни са и принципните разсъждения на съда относно двете конкуриращи се в случая права - правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че не е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, §1 б. "в" от ОРЗД, а именно обработването не е прекомерно, съобразено е с принципа по чл.5 ОРЗД, личните данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват ( "свеждане на данните до минимум"). Съгласно чл.85, §1 и §2 ОРЗД: 1. Държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.; 2. За обработването, извършвано за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации от глава II (принципи), глава III (права на субекта на данни), глава IV (администратор и обработващ лични данни), глава V (предаване на лични данни на трети държави и международни организации), глава VI (независими надзорни органи), глава VII (сътрудничество и съгласуваност) и глава IX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация. Според предвидените в чл.25з ЗЗЛД изключения и дерогации, свързани с обработването на лични данни, извършвано за журналистически цели, обработването на лични данни за журналистически цели, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот(чл.25з, ал.1 ЗЗЛД), но съгласно чл.25з ал.3 ЗЗЛД при обработване на лични данни за посочените цели не се прилагат чл.6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл.25в ЗЗЛД, като администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл.12 - 21 от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед конкретиката на казуса изцяло се споделят от настоящия състав заключенията на АС-Пловдив, че посочените по-горе категории лични данни са обработени от администратора на лични данни Пловдив медияООД с цел информиране на обществото за дадено поведение на субекта на данни в качеството му на публична личност-кандидат за кмет на гр.Пловдив, и обработването е извършено в рамките на възприетата от националното законодателство дерогация на някои разпоредби от Регламента, без да е нарушено правото на защита на личните на данни на субекта, при реализирано от администратора на лични данни право на информиране на социума, чрез упражняване правото на изразяване на мнение и свобода на информацията, заложени в чл.11 от Хартата. Както правилно е посочил АС-Пловдив в редица решения на ЕСПЧ свободата на разпространение на информация се свързва от Съда с правото на всеки и обществото като цяло на информираност чрез медиите по въпроси от публичен интерес. Такъв публичен обществен интерес в настоящия случай безспорно е налице с оглед публичния характер на личността на субекта на данни. На въпроса процесните лични данни като обем и вид ограничени ли са до необходимото във вр. с целите, за които се обработват, следва да се отговори положително, както това е сторил и първостепенния съд, защото името на субекта на данните, социалната му идентичност-професия, и установените идентификатори като кандидат за кмет на гр.Пловдив, собственик на определено МПС с марка, модел и рег. номер, извършител на нарушения по ЗДвП, са извън специалните категории лични данни, предмет на защита по чл.9 ОРЗД, при което по аргумент на по-силното основание, след като визираните в чл.9, §1 ОРЗД специални категории лични данни(разкриващи специфични елементи на личността, за които се приема, че в определен смисъл засягат личността на субекта на данни в по-голяма степен) са с разрешена по силата на чл.85 ОРЗД дерогация (приложена от националния законодател в ЗЗЛД), то процесните лични данни, обработени от администратора Пловдив медияООД, се вместват в категорията подходящи, свързани и ограничени до необходимата степен на разкриване във вр. с целите на журналистиката( вж. и т.153, изр. последно от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 ) за информиране на обществото относно моментно поведение на обществено-политически видим, разпознаваем, и следователно значим в определен времеви интервал предвид публичното си качество субект. Не може да бъде споделено възражението на касатора, че не е бил, не е искал да бъде и не е публична личност. Дали дадена личност има характеристиката на публична не се определя от нейните твърдения, а от участието на същата в обществените отношения, при което същата придобива такава характеристика, което в случая е несъмнено. По отношение претенцията на Костов, заявена пред КЗЛД, за упражняване правото на изтриване(право да бъдеш забравен) по см. на чл.17 ОРЗД, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл.221, ал.2, изр. последно АПК. Ирелевантни за процесния казус са начина, по който данните са предоставени на администратора на лични данни и целите на тяхната обработка извън тези на журналистиката(при широкото тълкуване на това понятие), тъй както предмет на изследване в настоящото производство е нарушение на приложимото законодателство за защита на личните данни, а не други правоотношения, при евентуалното наличие на които страните могат да претендират права по друг процесуален ред. Именно в различни правни сфери са заявените от касатора отношения, свързани с преднамерено и тенденциозно фотографиране, търсенето на обратно мнение, следене, липса или наличие на обективно журналистическо разследване, разгласяване на клеветнически или опозоряващи обстоятелства, накърняване на доброто име, нарушаване презумпцията за невиновност, непозволено увреждане. Противно на изложеното от касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Изложените в касационната жалба пространни оплаквания за тенденциозност в действията на администратора "Пловдив медия" ООД, както и клеветнически действия от негова страна, целящи единствено опетняване на името и репутацията на касатора, като личност, адвокат и кандидат за кмет на гр. Пловдив в конкретния момент, са изцяло неотносими към предмета на спора, който е свързан с основния спорен въпрос, а именно законосъобразното обработване на лични данни за журналистически цели, извършено за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане неприкосновеността на личния живот.