Решение № 1021 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9755/2024 г.

от 01.03.2024 г. на гл.архитект на Район Централен Община Пловдив, с който му е отказано издаване на удостоверение за търпимост. Административното производство, по издаването на този отказ, е било образувано в резултат на решение 1723/18.10.2023г. по АД 1644/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което на главния архитект на Район Централен Община Пловдив е върнато за ново разглеждане заявление вх. 94012-35591/03.10.2022г., подадено от П. В. Г., с което е поискано издаването на удостоверение за търпимост по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за строеж пристройка от северната страна на съществуваща едноетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.522.117.1, представляваща триетажна масивна жилищна сграда с административен адрес [улица]гр.Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора, в настоящото производство. За да постанови този резултат, съдът е достигнал до извод, че сградата не представлява търпим строеж. Така постановеното решение е правилно. С заявление вх. 94012-35591/03.10.2022г., подадено от П. В. Г., е поискано издаване на удостоверение за търпимост на сграда, завършена към 1995 г. Няма спор между страните, че сградата е построена без одобряване на необходимите строителни книжа и издаване на разрешение за строеж. Именно затова за нея е поискано издаването на удостоверение за търпимост. Същата би била търпим строеж ако попада в някоя от четирите хипотези на създадени с нормите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД от ЗУТ. С оглед установената година на изграждане на строежа 1995 г., търпимостта му следва да се изследва в хипотезата на § 16, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която - търпими са незаконните строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Процесната сграда не е декларирана от собствениците в срок до 31 декември 1998 г. пред одобряващите органи. Твърди се деклариране на същата пред приходните органи на общината. Под одобряващите органи, в смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ следва да се разбират органите, компетентни да разрешат извършването на строителството, респективно да издадат акт за приемането на строежа и въвеждането му в експлоатация. Без съмнение приходната администрация не е сред тези органи. При липсата на данни строежът да е бил деклариран по реда и в срока съобразно изискванията на закона, не е изпълнена една от кумулативните предпоставки за придобиване статут на търпимост по смисъла на по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Въпреки това, съдът за пълнота е изследвал и въпроса дали процесната сграда е била допустима като строеж по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането ѝ. След анализ на доказателствата по делото и съотнасянето им към приложимите материално правни норми, действали към момента на изграждането ѝ, правилно е дал отрицателен отговор и на този въпрос. С оглед изложеното по-горе, всички доводи, наведени с касационната жалба, са неоснователни. Процесният изричен отказ да се издаде исканото удостоверение за търпимост е законосъобразен и като е отхвърлил оспорването срещу него, административният съд е постановил правилен, валиден и допустим съдебен, който не следва да бъде касиран.