Решение № 9308 от 5.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на АДВАНТИС КО ЕООД, [ЕИК], седалище гр. Пловдив, [жк], [улица], представлявано от управителя Р. Иванов против решение 2056/17.11.2022 г., постановено по адм. дело 1298/2022 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-16001619007535-091-001/29.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 452/15.09.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив в частта на установения корпоративен данък за 2018 г. в размер на 264 968,65 лв. и лихви 33 565,38 лв., както и допълнително начислен ДДС за периода 01.01.2018г. -31.12.2018 г. в размер на 4 597,01 лв. и лихви 856,59 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първия довод на касатоара е, че съдът неправилно приел за доказано основание по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, поради обстоятелството, че получените стоки от Теофарма са по договор за консигнация и не следва да се завеждат в Баланса на дружеството като актив. Твърди се също, че непаривлно е приложен чл.46 ЗКПО, доколкото разпоредбата се прилага само по отношение на осчетоводени задължения, които са включени в пасива на дружеството и в ОПР, а в случая лихвите са завеждани от дружеството по разчетна сметка, която няма отношение към СФР. Твърди се също, че дружеството е допуснало счетоводна грешка, която на основание чл.75 ЗКПО и чл.81 ЗКПО в хода на ревизията е следвало да бъде отстранена от органа по приходите. С твърдение, че съдът допуска начисляване на приход, без за него да е начислен разход се обосновава нарушение на принципа на съпоставимост между приходите и разходите. Твърдението за необоснованост на решението се аргументира с доводи, че в противоречие с приетите по делото заключения по ССчЕ, изготвени от вещото лице Шопова, съдът е направил извод за съобразено със закона увеличение на ДФР с отписани задължения за лихви, както и извод за укрити приходи от предоставени на клиенти търговски отстъпки и мостри за рекламни цели. Искането до съда е за отмяна на решението и отмяна на издадения ревизионния акт. Претендират се разноски само за касационната инстанция, като в проведеното съдебни заседание се представя списък на разноските, включващ всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, чрез процесуални представители юрисконсулт Стоянова в писмена защита и юрисконсулт Калдъшев в открито съдебно заседание, оспорват нейната основателност и молят за присъждане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е във фаза на втора касация, след постановяване на решение 4488 от 11.05.2022 г. по адм. дело 9675/2021г. на ВАС, първо отделение, с което е отменено решение 1036/20.05.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2692/2020 г., с което е отменен Ревизионен акт Р-16001619007535-091-001/29.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта потвърдена с Решение 452/15.09.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оспореното в настоящото производство решение на Административен съд Пловдив, е отхвърлена жалбата на АДВАНТИС КО ЕООД, против Ревизионен акт Р-16001619007535-091-001/29.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 452/15.09.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив, в частта на установения корпоративен данък за 2018 г. в размер на 264 968,65 лв. и лихви 33 565,38 лв., както и допълнително начислен ДДС за периода 01.01.2018г. -31.12.2018 г. в размер на 4 597,01 лв. и лихви 856,59 лв. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, ревизията е по реда на чл.122 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по ал.1, т.2 и т.4 от същия. Търговското занятие на АДВАНТИС КО ЕООД е внос, ВОД и износ на лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки и козметика, търговия на едро и дистрибуция на лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки и козметика, медицинско и търговско представителство за България на италиански фармацевтични компании Теофарма и Фадем Интернешънъл; ексклузивен дистрибутор за България, Румъния, Словакия и др. на Selsun Blue - шампоан против пърхот, чиято марка е собственост на Санофи Интернешънъл. Дружеството извършвало и търговия на едро и дистрибуция на напитки (нискоалкохолно пенливо вино) с марка Fun Wine. По отношение на счетоводството, в хода на ревизията са установени следните факти: АДВАНТИС КО ЕООД прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции; годишният финансов отчет за периода на ревизията не е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 24 от ЗСч и принципите по чл. 26 от ЗСч; част от постъпилите в дружеството стоки се завеждат задбалансово като количество и стойност и не участват в баланса на дружеството; други се завеждат задбалансово като количество /тези, които ще бъдат продадени в държави-членки на ЕС/, а стойността им се включва в сметка 304 Стоки; трета група стоки се завеждат съгласно изискванията на ЗСч.; не се вземат текущи счетоводни операции по клаузи в договори за заеми /споразумения за заем/, като заемни средства с падеж повече от една година не се осчетоводяват по сметка за дългосрочни кредити, а се осчетоводяват по сметка за Други кредитори; дължимите лихви по такива заеми не се осчетоводяват своевременно съгласно в клаузите по договорите - нито като задължение, нито като разход, бил той и за бъдещи периоди; годишните финансови отчети за периода на ревизията не са изготвени в съответствие с изискванията на принципите, залегнали в чл. 26 от ЗСч. Според ревизиращите представените доклади за независим финансов одит не дават никаква информация за активите и пасивите, освен че дружеството е в състояние на изключителна задлъжнялост. При горните констатации и с оглед ИПДПОЗЛ, с които са изискани всички търговски и счетоводни документи - първични документи, справки и писмени обяснения, заведена счетоводна отчетност, по които РЛ е представило частично документи и извън срока, определен от орган по приходите, ревизиращите приели, че по споразумение за заем от 07.10.2010 г. "Елдер биомеда" ЕАД предоставя на "Биомеда 2000" ЕООД (с настояща фирма "АДВАНТИС КО" ЕООД) заем в размер на 9 500 евро с дължима годишна лихва от 8 %, която е платима заедно с главницата в края на споразумението; споразумение за заем от 02.12.2010 г. с предмет 300 000 евро с годишна лихва от 8 %, която е платима заедно с главницата в края на споразумението; споразумение за заем от 19.07.2011 г. - 1 050 000 евро с годишна лихва от 8 %, която е платима заедно с главницата в края на споразумението. Задълженията по трите заема са отписани през 2018 г. като на 25.09.2018 г. е взета счетоводна операция Дт 499/Кт 791 - 1 503 049,24 лв. с основание "Пряк запис друг", както и при отписване на задълженията по заеми (главница) на 03.12.2018 г. е взета счетоводна операция Дт 499/Кт 791 - 658 950,89 лв. с основание "Пряк запис протокол". Констатирано е, че с тези суми е увеличен счетоводният финансов резултат, като това увеличение е неутрализирано с пренасяне на загуби от предходни години и че предвид разпоредбата на чл. 43 от ЗКПО дружеството не начислява разходи за лихви, тъй като същите следва да бъдат редуцирани при определяне на финансовия резултат. При отписване на задълженията по начислените лихви като разчет на 03.12.2018 г. е взета счетоводна операция Дт 499/Кт 496 - 2 756 359,36 лв. с основание "Пряк запис протокол", с която сума не е извършено преобразуване на СФР за данъчни цели. Ревизиращите се позовали на Националните счетоводни стандарти - Общи разпоредби, съгласно които приход се признава в отчета за приходите и разходите когато има увеличение на бъдещите икономически изгоди, свързано с увеличение на актив или с намаление на пасив, и то може да бъде оценено надеждно. Признаването на приход се извършва едновременно с признаването на увеличението на актив или с намалението на пасив. Според ревизиращите дължимите лихви са осчетоводени като разчет в разрез със счетоводните стандарти на фирмите, прилагащи двустранно счетоводство - първоначално като намаляващо задължение за лихви с Дт 496 Разчети за лихви срещу увеличение на задълженията Кт 499 Други кредитори, след което са отписани чрез намаляване на задълженията към кредитора срещу увеличение на задълженията за Разчети по лихви, което е недопустимо от счетоводна гледна точка. Приходните органи подчертали, че при двустранната форма на счетоводство разчетите за лихви се увеличават с отразяването им като увеличение за разходи за лихви и че от РЛ се прикрива реалното финансово състояние на дружеството, което е декапитализирано от години. В РД са описани и други споразумения за заем, по които "АДВАНТИС КО" ЕООД не е погасявало главници и лихви и не е начислявало разчети. Предоставените заемни средства не са заведени по сметка за дългосрочни кредити, а в кредита на сметка 499 Други кредитори, при получаване на сумата, като взетата счетоводна операция е дебит гр. 50 Парични средства на кредит 499 - със съответния размер на предоставения заем. Не са установени други счетоводни записвания във връзка с получените суми по споразуменията и по договора от 30.12.2015 г. Не са начислявани разчети и разходи за лихви, както и не са погасявани суми - главница и/или лихви. Заключено е, че ревизираното дружество не е спазило принципа за текущо начисляване по отношение на получените в заем средства и по този начин е нарушило разпоредбите на ЗСч и СС и е допуснало счетоводните му отчети, в частност счетоводните баланси, да не представят по достоверен начин неговите задължения. Друга констатация на ревизиращите са получени стоки (лекарства) по ЧМР, които не са отразени в счетоводството, в ОВ, СБ и като налични в описи, поради което счетоводната отчетност не представя реалното финансово състояние на дружеството. Освен това безвъзмездно са предоставяни стоки (лекарства и вино) по фактури, издадени от РЛ, за които е било обяснено, че се касае за мостри и натурален рабат по договори, заявки и фактури. При преценка на представените обяснения и документи от РЛ ревизиращите приели, че не е представена отчетност за предоставянето на такива продукти. Липсвали документи, от които да е видно какви количества вино, придобити като мостри, са предоставени на големи търговски вериги, заведения за хранене, нощни заведения, хотели, търговци на едро, както и идентифициращи данни за магазините, заведенията за хранене, нощните заведения, хотелите и търговците на едро, които са получили мостри от виното. При прегледа на издадените фактури за продажби е установено, че на фирми, които закупуват значително по-голямо количество стоки, всички бройки се фактурират на редовна цена, а на други клиенти, които закупуват по-малки количества, се издават фактури, в които значителна част от различните видове вино е с нулева стойност. Установено е също така, че са издавани фактури на служители на дружеството, в които значителна част от стоките са с нулева стойност. Според органите по приходите от дружеството не са представени документи, които да удостоверят, че с клиентите, на които са предоставени безвъзмездно различни количества стоки, са договорени условия за предоставяне на мостри, рекламни бройки и натурален рабат и не е представена аналитична отчетност в тази връзка. Според записванията в счетоводна сметка Стоки за количествата стоки, които са фактурирани на клиентите с продажна цена 0 лева, е изчислена и изписана като разход отчетна стойност. Така е формиран извод за наличие на данни за укрити приходи от данъчния субект от предоставени стоки (вино и лекарства) на клиенти и от неотразени като приход или в увеличение на счетоводния финансов резултат отписани лихви по получени заеми, както и неспазване на изискванията на ЗСч. и НСС, което е довело до нереално представяне на финансовото и имущественото състояние на дружеството. Ревизиращите са анализирали всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В табличен вид в РД (стр. 18-31) са описани продажби на стоки, изписани като брой и отчетна стойност (т.е. отразени са като разход) без за тях да е отразен приход от продажба на стоки в размер на 22 985,15 лв. и са признати приходи от отписани задължения за лихви в размер на 2 756 359,36 лв., а по отношение на разходите са взети предвид повече разходи за амортизации (по ДАП - 2 515,97 лв.) и не са признати част от амортизациите (за обект Враца, който е преустановил дейност през 2015 г. - 755,40 лв.). След направени преизчисления ревизиращите са формирали данъчната основа (данъчна печалба) за 2018 г., като са пренесли по-голям размер данъчна загуба от минали години (до изчерпването й) по реда на чл. 70 и сл. от ЗКПО и са доначислени съответните корпоративен данък и закъснителни лихви. По ЗДДС - допълнително е начислен ДДС в размер на 4 597,01 лв. заедно с лихви 861,04 лв. за отделни данъчни периоди на 2018 г. Определената данъчна основа е за установените множество фактурирани от РЛ стоки (лекарства и вино), за които е пояснено, че са мостри и натурален рабат и за които не е представена аналитична отчетност. Данните от издадените фактури за продажби са подробно отразени в табличен вид на стр. 35 - 47 от РД. В рамките на ревизията е констатирано, че дружеството е фактурирало продажби на стоки на стойност 56 974,35 лв., за които е начислило ДДС в размер на 11 394,35 лв., а същевременно с описаните фактури е изписало (т.е. отразило като разход) стоки с отчетна стойност 22 985,15 лв., за които не отразен приход и съответно не е начислен ДДС. За да отхвърли жалбата на АДВАНТИС КО ЕООД против издадения РА, Административен съд - Пловдив е пресъздал приетите по делото две заключения на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвени от вещо лице М. Шопова при първоначалното разглеждане на делото и заключение по повторна ССчЕ, изготвено от вещо лице А. Спиртова при повторното разглеждане на делото, изложил е съображенията си за кредитиране на заключението, изготвено от вещо лице А. Спиртова и отговорил на всички доводи на жалбоподателя, като е приел същите за неоснователни. Обосновал е извод за това, че ревизиращите органи са анализирали правилно установените при ревизията факти и издадения РА е съобразен с материално правните разпоредби. Така постановеното решение е правилно, поради следните съображения: По ЗКПО: Правилно съдът е приел за установени в хода на ревизията основанията на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. Безспорно е установено, че АДВАНТИС КО ЕООД прилага двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции; годишният финансов отчет за периода на ревизията не е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 24 от ЗСч и принципите по чл. 26 от ЗСч; част от постъпилите в дружеството стоки се завеждат задбалансово като количество и стойност и не участват в баланса на дружеството; други се завеждат задбалансово като количество /тези, които ще бъдат продадени в държави-членки на ЕС/, а стойността им се включва в сметка 304 Стоки; трета група стоки се завеждат съгласно изискванията на ЗСч.; не се вземат текущи счетоводни операции по клаузи в договори за заеми /споразумения за заем/, като заемни средства с падеж повече от една година не се осчетоводяват по сметка за дългосрочни кредити, а се осчетоводяват по сметка за Други кредитори; дължимите лихви по такива заеми не се осчетоводяват своевременно съгласно в клаузите по договорите - нито като задължение, нито като разход, бил той и за бъдещи периоди; Според ревизиращите представените доклади за независим финансов одит не дават никаква информация за активите и пасивите, освен че дружеството е в състояние на изключителна задлъжнялост. Въз основа на така установените факти, правилно е прието от първоинстанционния съд, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане основание по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Неоснователен е довода в касационната жалба за недоказано основание по чл.122, ал.1, т.4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Констатациите на органите по приходите, че воденото счетоводство от АДВАНТИС КО ЕООД не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане не са опровергани с писмени доказателства или заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователно е твърдението на касатора, че тези констатции са опровергани със заключение, изготвено от в.л. Шопова. Правилно съдът е приел, че в двете заключения на вещото лице Шопова изобщо не е обсъждан въпроса относно некоректността на счетоводните операции по завеждане на част от постъпилите в дружеството стоки задбалансово като количество и стойност и по неосчетоводяване на дължимите лихви по споразуменията за заеми със свързани лица своевременно съгласно в клаузите по договорите - нито като задължение, нито като разход, пък бил той и за бъдещи периоди. Единствено в допълнителното заключение на в.л. Шопова в т.5 се прави извод за редовно водено счетоводство, но той е обоснован с извлечения от сметка 304 по фактурите на стоки с нулева цена, които касаят частта от ревизията по ЗДДС и там основанието за провеждане на ревизията по особения ред е наличието на укрити приходи, а не нередовно водено счетоводство. Неоснователно е и твърдението за неправилно приложение чл.46 ЗКПО с доводи, че разпоредбата се прилага само по отношение на осчетоводени задължения, които са включени в пасива на дружеството и в ОПР, а в случая лихвите са завеждани от дружеството по разчетна сметка, която няма отношение към СФР. По делото е безспорно установено, че през 2018г. АДВАНТИС КО ЕООД е отписало задължения по три договора за заем, с които е увеличило СФР при определяне на задължението за корпоративен данък. При отписване на задълженията са отписани и прилежащите непогасени лихви в размер на 2 756 359,36 лв. Безспорно е установено по делото, че лихвите по договорите за заем, не се осчетоводяват своевременно съгласно в клаузите по договорите - нито като задължение, нито като разход, бил той и за бъдещи периоди, а са начислени само като разчет. Тази констатация е потвърдена и в т.5 от повторната ССчЕ, изготвена от в.л. Спиртова. Безспорно също така е установено, че при отписване на задълженията по начислените лихви като разчет на 03.12.2018 г. е взета счетоводна операция Дт 499/Кт 496 - 2 756 359,36 лв. с основание "Пряк запис протокол", с която сума не е извършено преобразуване на СФР за данъчни цели. В изпълнение на задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВАС, първоинстанционния съд е анализирал и се е позовал на СС 18 Приходи, в чието приложение Г, т. 2, съгласно който приходът от отписани задължения се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. При възникване на посочените условия, задълженията следва да се отпишат от пасива на предприятието, като се отчете приход от тази стопанска операция, която рефлектира върху СФР за отчетния период. Правилно съдът е приел, че РЛ е процедирало по този начин, като е отписало през 2018г. главниците по споразуменията за заем, но действията му не са се разпрострели по отношение на задълженията за лихви, които неправомерно не са осчетоводени като разход. След като РЛ е било длъжно да отчете приход от отписаните задължения за лихви и не е сторило това, правилно е приложена нормата на чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО за увеличение на СФР при преобразуване за данъчни цели със сумата на задължението, за което е настъпило някое от посочените в правната норма обстоятелства. Ето защо доводите на касатора за неприложимост на чл.46 ЗКПО са неоснователни, а и са аргументирани с неправомерното му поведение неосчетоводяване на лихви, като разход по договорите за заем. Неоснователен е и довода, че неосчетоводяването на лихви, като разход по договорите за заем е счетоводна грешка, която органите по приходите е следвало в хода на ревизията да коригират и то по реда на чл.75 и чл.81 от ЗКПО. В случая не се касае за открита през 2018г. счетоводна грешка, свързана с минали години, а за открито в хода на ревизията нарушение на счетоводното законодателство за осчетоводяване на лихви по договори за заем, което е коригирано по предвидения за това ред с издадения РА. Неоснователен е и довода за нарушение на принципа на съпоставимост между приходите и разходите, аргументирано с начисляване на приход, без за него да е начислен разход. В случая с отписването на задълженията за лихви, задълженията към кредитори намаляват, без реално да е извършен разход, т.е. намалява пасива, което според Националните счетоводни стандарти е основание за отразяване на приход. Увеличението на СФР с отписаните задължения за лихви, е съобразено с нормата на чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО, а разходите за лихви, които РЛ не е отчело, след като е било длъжно, не нарушава принципа за съпоставимост между приходи и разходи. По ЗДДС: В хода на ревизията са установени укрити приходи, като основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, доколкото са фактурирани продажби на стоки лекарства и вина с нулева цена. С множество фактури за продажба на посочени количества вина Fun Wine и лекарства Easylaxq, фактурирани с нулева стойност, изписани като брой и стойност /т.е. отразени като разход/, не е отразен приход и не е начислен ДДС. По изброените в РД фактури не са отчетени приход от продажби в размер на 22 985,15 лв. и не е начислен ДДС в размер на 4597,01 лв., който с РА е начислен. Основните доводи в каасционната жалба по този пункт, в частта по ЗДДС са, че фактурираните стоки с нулева стойност са мостри и натурален рабат /търговска отстъпка/ и неправилно първоинстанционня съд не е кредитирал заключението на вещото лице Шопова, прието при първоначалното първоинстанционно производство. Неоснователно е твърдението на касатора, че фактурирането на вина с нулева цена в посочените количества са мостри, а фактурираните лекарства са натурален рабат, поради което са безвъзмездни доставки и не подлежат на облагане с ДДС. Съгласно чл.6, ал.4, т.2 ЗДДС, при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри не се прилага ал.3, съгласно която разпоредба/по т.2/ за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. По смисъла на чл. §1, т.9 ЗДДС "Стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. В случая правилно е прието от органите по приходите и първоинстанционния съд, че не е доказано условието доставките на вина и лекарства в посочените бройки и количества да не са част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Този извод не се опровергава от заключението по назначената допълнителна експертиза, изготвено от в.л. Шопова, доколкото не е поставен такъв въпрос, а е поставен въпрос - може ли да се установи кои стоки представляват мостри и кои натурален рабат, на който вещото лице е отговорило, че може да се установи, кои стоки са мостри от документи, приложени към фактурата, като са изброени 5 броя фактури за продажба на стоки с нулева цена и протоколи за изписване на мостри. Правилно са приети за неоснователни и твърденията на РЛ за безвъзмездно предоставяне на стоки лекарства под формата на натурален рабат, доколкото по делото не са представени надлежно съставени счетоводни документи за предоставяне на стоки под формата на натурален рабат, а тезата на РЛ се базира на обяснения, удостоверение за регистрация на търговска марка, договор за внос и разпространение, с които не се обосновава безвъзмездност на предоставените стоки, като натурален рабат. След проверка на заявените от касатора пороци, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд, както и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед материалния интерес по делото от 303 987,63 лв. и на основание чл. 8, ал. 1, във вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, АДВАНТИС КО ЕООД, [ЕИК], седалище гр. Пловдив, [жк], [улица], представлявано от управителя Р. Иванов, следва да заплати на Национална агенция по приходите разноски за касационната инстанция в размер на 16 809,50 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,