Решение № 2100 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2018 г.

Решение № 2100 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Медико дентален център Норма" ЕООД, представлявано от управителя д-р И. Бъчварова срещу решение № 303/24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 398/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед за налагане на санкции с изх. №РД-19-281/10.07.2017 г. на Директора на РЗОК - Стара Загора, като неоснователна. Изложените в жалбата възражения навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, а в условията на алтернативност постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Стара Загора, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е заповед №РД-19-281/10.07.2017 г., издадена от директора на РЗОК - Стара Загора, с която е наложена санкция прекратяване на договор № 241478/02.05.2017 г., сключен между НЗОК и лечебно заведение "Медико дентален център Норма" ЕООД, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква "а" във връзка с чл. 59, ал. 13, предложение първо от ЗЗО и чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2017 г. и чл. 48 от индивидуален договор № 241478/02.05.2017 г., във вр. чл. 70 от НРД за ДД за 2017 г. Горната заповед е издадена при извършената проверка на документацията, при която административният органи приема за установено, че "Медико дентален център Норма" при вписването на страница 15 в здравно осигурителната книжка на здравно осигуреното лице за извършената на 29.03.2017 г. в амбулаторията дентална дейност не спазва хронологията по календарни години, като всяка година следва да се води на отделна страница. Административният орган намира за установено, че е изготвен амбулаторен лист № 20/21.04.2017 г. на здравно осигуреното лице Т. Вълкаров от д-р И. Бъчварова, в който са документирани дентални дейности с код 301 на зъби с код 54 и 55. Дейността по зъб 55 е заплатена от РЗОК, а тази по зъб 54 е отхвърлена поради дублиране на същата от двама лекари по дентална медицина. Във връзка с това са изискани обяснения от двамата лекари, а от майката на детето В. Лазарова са приети декларации. Д-р Д. Петров е обяснил /лист 42 от делото/, че при него са дошли детето и майка му и същият е започнал да лекува зъбите. Установил, че детето е било с абсцес, а двата зъба са били с временни лекарства. Започнал е лечение на зъбите, като е направил обтурация и на двата зъба – на 18.04.2017 г. на зъб 54, а на 03.05.2017 г. на зъб 55, като и двете обтурации е отчел по здравна каса. В обяснението си д-р И. Бъчварова /лист 48-49 от делото/ е заявила, че е поставила обтурации на зъб 54 и 55, за което е съставила амбулаторен лист № 20/21.04.2017 г. /лист 37/, който е подписан от майката на детето, а по зъбите не се е виждало да е извършвана работа от друг зъболекар. Извършените от нея дейности не са отразени в здравно осигурителната книжка на лицето, тъй като както в същия ден, така и по-късно не е донесена от майката. При извършената проверка на амбулаторния лист е установено, че е налице поставен подпис на мястото за подпис на пациент/родител/настойник. Във връзка с това е изискано становището на родителя на детето, като г-жа В. Лазарова е декларирала, че на 21.04.2017 г. не са посещавали д-р Бъчварова, както и че поставеният подпис не е нейн /декларации на лист 14 и 41 от делото/. При проверка на здравноосигурителната книжка на здравно осигуреното лице Т. Вълкаров /лист 15-23/, е видно, че в нея са попълнени дейности, извършени от д-р Бъчварова през месец март 2017 г. – преглед код 101 и две дейности с код 332 – лечение на пулпит или периодонтит на временни зъби с код 54 и 55. Отразени са също две дейности с код 301, извършени от Д. П., съответно на 18.04.2017 г. на 54 зъб и на 03.05.2017 г. на 55 зъб. Първоинстанционният съд приема за установена и доказана фактическа обстановка, такава каквато е описана в заповедта, като обоснованите от него изводи са базирани на взаимно противоречащи си доказателства – 2 броя декларации на В. Лазарова и становище на д-р Д. Петров, без да се извърши проверка досежно истинността на същите. В жалбата, с която Административен съд – Стара Загора е сезиран, оспорващият прави изрично доказателствено искане, като оспорва съдържанието на следните документи: писмено становище на д-р Д. Петров от 15.05.2017 г., Амбулаторни листи № 77/18.04.2017 г. и № 92/03.05.2017 г., издадени от д-р Д. Петров, декларации от 15.05.2017 г. и от 13.06.2017 г. от В. Лазарова, като в амбулаторните листи и декларации се оспорва и положения подпис, като счита, че не е на лицето В. Лазарова. Иска се назначаване на съответната почеркова експертиза, която да установи дали оспорените подписи в съответните документи са изпълнени от В. Лазарова. Видно от протокола от проведеното единствено открито съдебно заседание по делото на 24.10.2017 г., първоинстанционният съд докладва наличието на молба (без да я индивидуализира по номер и дата), въз основа на която приема, че оспорващият не възразява да бъде даден ход на делото. Първоинстанционният съд дава ход на делото в отсъствие на оспорващия. По отношение на съдържащото се в жалбата доказателствено искане за назначаване на съдебно – почеркова експертиза решаващият съд извежда, че доколкото в приложена последваща молба не се съдържа волеизявление, че се поддържа направеното доказателствено искане, то следва да се приеме същото като отказ от страна на жалбоподателя от направеното доказателствено искане. Развити са съображения, че в случая се иска проверка на подписи на частни документи, които според първоинстанционния съд нямат отношение към оспорената заповед, доколкото същата се базира на извършена проверка от страна на РЗОК, като резултатите от тази проверка са отразени в представени по делото официални документи. В съдебният протокол от 24.10.2017 г. е отразено, че след даване ход по същество на спора е постъпила молба от жалбоподателя с дата 23.10.2017 г., с която желае отлагане на делото, поради внезапно заболяване, като към молбата е приложен и болничен лист. Първоинстанционният съд намира, че по това искане не следва да се произнася по две причини: самият болничен лист не е придружен с нужните документи, от които да е видно, че е невъзможно присъствието на жалбоподател в проведеното съдебно заседание, от друга страна по делото е постъпила молба с дата от 24.10.2017 г., непосредствено преди заседанието, подписана лично от управителя на дружеството – жалбоподател, в която няма изрично искане за отлагане на делото. По изложените съображения, първоинстанционният съд прилага молбата от 23.10.2017 г., с която се иска отлагане на делото, само за сведение. С молба от 08.11.2017 г., оспорващият навежда доводи за нови обстоятелства относими към предмета на спора, като прилага молба вх. № 5112/07.11.2017 г. по описа на Районна прокуратура – Казанлък и Протокол от 14.06.2017 г. от РЗОК – Стара Загора, поради което иска отмяна хода по същество. Във връзка с горната молба, съдът в първоинстанционното решение приема, че подадената след приключването на съдебното следствие молба /вх. № 4530/08.11.2017 г./ не е основание за отмяна на дадения ход по същество и възобновяването на делото, за събирането на нови доказателства. Намира, че молбата за отлагане на делото /от 23.10.2017 г./ е постъпила след приключването на съдебното дирене и даване ход по същество на делото, както и след допълнително депозираната молба от 24.10.2017 г. /непосредствено преди съдебното заседание/. Изрично е изведено, че няма индиции, а и не се твърди, че молбата не е подадена лично, поради което и съдът намира, че не са налице обективни пречки за неявяването на жалбоподателката в съдебно заседание. При постановяване на процесното решение, с което се отхвърля оспорването, първоинстанционният съд намира, че обжалваната заповед не е нищожна. Приема, че същата е издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в изискуемата форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Върховният административен съд – шесто отделение, намира обжалваното първоинстанционно решение за неправилно, поради необоснованост на изводите на съда и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд необосновано и в нарушение на разпоредбата на чл. 193 ГПК отказва откриване на производство по оспорване истинността (съответствието на отразеното в документа с действителното фактическо положение) на визираните от жалбоподателя документи, в които са обективирани основните изходни данни и обстоятелства, в резултат, на които се развива процесното административно производство (писмено становище на д-р Д. Петров от 15.05.2017 г.; Амбулаторни листи № 77/18.04.2017 г. и № 92/03.05.2017 г., издадени от д-р Д. Петров; декларации от 15.05.2017 г. и от 13.06.2017 г. от В. Лазарова). Искането е направено своевременно (до първото по делото заседание), като е формулирано изрично в първоначалната жалба на оспорващия. В случай, че по преценка на съда искането не е било достатъчно ясно, съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията на жалбоподателя, което не е сторено. След като жалбоподателят оспорва истинността на конкретни документи, а ответникът заявява, че желае да се ползва от тях, съдът е следвало да постанови да се извърши проверка на истинността им. Проверката се извършва с помощта на всички доказателствени средства, включително чрез разпит на свидетели. Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Разпределението на доказателствената тежест се основава на презумпцията за истинност на подписания документ. Въз основа на проверката, съдът или отхвърля оспорването, или го уважава. Уважи ли го, той изключва неистинския документ от доказателствата и ако има данни за подправка, го изпраща на прокурора, за да образува срещу виновното лице наказателно преследване. Становището си по истинността на документа, съдът изразява или с нарочно определение, или с решението по делото. От страна от оспорващия е представен амбулаторен лист № 20/21.04.2017 г., който не е обсъден в първоинстанционното решение и съотнесен към съвкупния доказателствен материал. Не е извършена проверка относно обстоятелството кой действително е извършил денталните дейности. Първоинстанционният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед събраните по делото доказателства не извършва проверка в съответствие с възраженията на оспорващия. В разрез със служебното начало, първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си, установени в чл. 171, ал. 2 – ал. 4 АПК, във вр. чл. 144 АПК във вр. чл. 193 ГПК, с оглед установяване на релевантните за спора факти. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила и тъй като се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, решението следва да бъде отменено и в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда при изпълнение на дадените указания в мотивите на решението относно провеждане на процедурата по правилата на чл. 193 и чл. 194 от ГПК за оспорване истинността на документите, посочени в жалбата и събиране на необходимите доказателства във връзка с оспорването. Съгласно чл. 224 от АПК указанията по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-натъшното разглеждане на делото. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,