Решение № 2077 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2011 г.

Решение № 2077 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пазарджик, против решение № 86/21.02.2011 г., постановено по а. д. № 62/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АСПз). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСПз е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Пазарджик, по заявление за достъп до обществена информация от Валентин Николаев Ненков и е върнал делото като административна преписка на кмета за произнасяне, съобразено с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с обжалваното решение. Недоволен, кметът обжалва чрез процесуалния си представител. Развива доводи за липса на мълчалив отказ и на тази база - неправилност на решението поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Твърди също допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на АСПз. Моли отмяна на решението и отхвърляне на първоначалната жалба на Ненков. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Валентин Ненков, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът също счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСПз. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е правният извод на съда, за наличие на мълчалив отказ, който според него е необоснован. Кметът е поискал уточняване на исканата обществена информация, а не е отказал предоставянето й. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е подаването на искане за предоставяне на обществена информация от страна на ненков. На последното е отговорено с писмо на кмета за уточняване на исканата информация. Такова е направено с "Уточнение" рег. № 34-00-44/3.12.2010 г. От този ден - 3.12.2010 г. е започнал да тече срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ за задължения по закон орган да предостави исканата обществена информация, но това не е направено. Вместо предоставяне на информацията, на 17.12.2010 г. - т. е. в последния ден от срока за произнасяне, е последвало второ писмо, идентично по съдържание с първото такова, за уточнение на искането. При така установеното АСПз е приложил правилно закона, като в съответствие с чл. 38 от ЗДОИ и постоянната практика на ВАС е приел мълчалив отказ за предоставяне на информацията и неговата недопустимост, поради което е върнал делото за указания за произнасяне от кмета с предоставяне на информацията или с изричен отказ за това. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е деклариран в касационната жалба, но не е обоснован. Касаторът не го е конкретизирал, поради което ВАС няма възможност да го изследва и се произнесе мотивирано по него. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се развива в насока, че и второто писмо на кмета до заявителя (от 17.12.2010 г.) представлява законовоуредено искане за уточняване на исканата информация, а не е отказ от предоставянето й. ВАС намира довода за неоснователен. В заявлението за достъп до информация и уточнението към него от 3.12.2010 г. исканата информация е достатъчно ясно конкретизирана - брой сключени от общината договори за изпълнение и доставка за посочен период, списък с контрагентите по договорите и стойността им и неразплатени до момента на искането суми по тях. Очевидно е, че не се касае за интерес у заявителя към определени договори, както се стреми да внуши с писмата си касаторът, а общ такъв - за брой на договорите, контрагентите по тях, стойността им и останалите неразплатени суми. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК ВАС,