Решение № 12634 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инвестпродукт ООД против решение 850 от 23.04.2021 г., постановено по адм.д. 3220/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Инвестпродукт ООД против заповед СТ-05-853 от 29.10.2020 г. на началника на ДНСК, с която е отказано издаване на разрешение за ползване и не е въведен в експлоатация строеж: Хотелски комплекс апартаментен тип с ресторант, барбекю, винарна, кафе, кафе-аперитив и подземен паркинг, с подобекти: блок А, блок Б и блок В, находящи се в УПИ ХI-415.417, кв.65а-нов (16-стар) по плана на Централна градска част, град Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.521.396 по КККР, с администратвен адрес: гр.Пловдив, [улица] [улица], в частта относно блок В. За да постанови този резултат съдът приема, че заповед СТ-05-853 от 29.10.2020 г. на началника на ДНСК, е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че в настоящия случай производството е приключило с издаване на протокол обр. 16 от 11.09.2020 г., с който държавната приемателна комисия е отказала приемането на строежа, последван от отказ за издаване на разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация от органа, издал заповедта за назначаване на комисията. Посочва, че безспорно са установени, както от ДПК, така и от приетата по делото експертиза, несъответствия с одобрения инвестиционен проект които установяват, че има разминаване между кота корниз, етажността, покрива, както и ПУП, състоящо се в разширението на сградата в план по коти на етажите, което е извън очертанието на блок В в план по КЗСП и в частично неспазване на отстъпа в етажността, както и в несъответствие с височините, като изпълнената открита тераса със стоманобетонова конструкция на кота +12.00 и абсолютната кота 207,00 липсва в КЗСП. Съдът приема, че за изградения басейн е необходимо разрешение за строеж, както и обстоятелството, че на коти +3.00, +6.00, +9.00 +11.46 отклоненията в изпълнението по инвестиционния проект са съществени. Излага съображения, че с оглед допуснатите многобройни съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти стои въпросът, дали са спазени изискванията за механично съпротивление и устойчивост, безопасност в случай на пожар при липса на изградена пожароизвестителна инсталация, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и безопастност при експлоатация, на които въпроси не може да бъде отговорено предвид липсата на одобрена екзекутивна документация, в която да са отразени всички промени, настъпили по време на строителството и след извършени изчисления от инженер конструктор. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По делото безспорно е установено, че изпълнената на място сграда с КИ 56784.521.396.6 по КККР на гр.Пловдив - блок В не отговаря на одобрения инвестиционен проект на 20.03.2003 г., неразделна част от разрешение за строеж 102/07.05.2003 г., като направеното допълнение към разрешението за строеж със заповед 25/20.03.2014 г. на главен архитект на община Пловдив е на основание одобрен проект от 05.03.2014 г., касаещ инсталация за топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници слънчеви колектори, която е изпълнена. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт заповед СТ-05-853 от 29.10.2020 г. на началника на ДНСК е издаден от компетентен орган. Процесният строеж е трета категория и същият подлежи на въвеждане в експлоатация от органите на ДНСК. Правилно съдът приема, че отказът е постановен в предписаната от закона форма, като същият съдържа подробна фактическа обосновка и са обсъдени предпоставките, довели до издаването на акта. В рамките на оперативната самостоятелност на административният орган е да откаже издаване на разрешение за ползване, като изложи съответно съображения за това. В случая в оспорения отказ изрично и изчерпателно са посочени причините, в частта за блок В, поради които административният орган не може да издаде разрешение за ползване. Посочените в заповедта отклонения се потвърждават и от изготвената по делото експертиза. От изложеното следва, че отказът е мотивиран, което отговаря и на Тълкувателно решение 4/2004 г. на Върховния административен съд. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.221,ал.2, изр.второ АПК, не намира за нужно изцяло да ги повтаря. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на съдебно техническата експертиза по несъмнен начин е установено, че посочените фактически основания за издаване на заповедта са осъществени, с което е налице фактическият състав на чл. 178, ал. 3, т. 1 вр. чл. 169, ал. 1, 1-4 и ал. 3 ЗУТ за постановения отказ за издаване на разрешение за ползване и невъвеждане в експлоатация на строежа. Установено е, че строежът е изпълнен в несъответствие с одобрения инвестиционен проект и предвижданията на действащия ПУП, одобрен със Заповед ОА-598/30.03.2001 г., като несъответствията са установени, както от Държавната приемателна комисия и обективирани в Протокол обр. 16 от 11.09.2020 г., така и от заключението на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Установени са незавършени строително-монтажни работи в секция В етажът на ниво - 6, 00 м е в груб строеж без вътрешни преградни стени. Към този етаж на фуга е изпълнен закрит басейн с масивна конструкция, също в груб строеж, който не е предвиден в одобрения проект. Не е спазен отстъпа в етажността съгласно КЗСП. Изпълнената на място сграда не съответства на действащия ПУП РУП (КЗСП), което се изразява в разширяване на сградата в план по коти на етажите, което е извън задължителните линии на застрояване на блок В в план по КЗСП. Екзекутивна документация не е съгласувана и одобрявана. Установено е, че строежът не отговаря на изискванията на чл. 169, ал. 1-4 и ал. 3 ЗУТ и не може да бъде въведен в експлоатация. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради това, че в назначената Държавна приемателна комисия са участвали лица, които не притежават компетентност да участват в такава комисия. Фактът, че като членове на комисията са назначени две лица, едното, от които е началникът на РДНСК, а другото заема длъжност в отдел Контрол по строителството, а не в отдел Въвеждане в експлоатация в РДНСК, не обосновава съществено нарушение на администратвнопроизводствените правила. Задълженията на началника на РДНСК включват и ръководство и контрол на служителите в двата отдела по отношение на издаваните от тях актове, като няма законова пречка началникът на РДНСК да бъде назначен в ДПК. Задълженията на служителите в двата отдела на РДНСК са взаимозаменяеми, като строителния контрол е тясно свързан с въвеждането в експлоатация на строежите, част от което е упражнения строителен контрол за законосъобразност на изпълненото строителство. В ДПК не са назначени лица от общата администрация, за да се приеме, че същите нямат компетентност да участват в комисията. Освен това в случая е установено, че направените констатации и установените нарушения при реализирането на строителството са налице, поради което дори да да се приеме, че е допуснато нарушение, то не е съществено. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Инвестпродукт ООД да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - София сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,