Решение № 8440 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3517/2013 г.

Решение № 8440 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3517/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на процесуалния представител на директора на Директора "Миграция" - МВР срещу решение № 7110 от 19.12.2012 г. по адм. д. № 7638/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отменена заповед № ЗДМ -21 от 14.01.2008 г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР за наложена на Голам Хосеин Хадже, гражданин на Иран, принудителна административна мярка принудително отвеждане до границата на РБългария и забрана за влизане в страната за срок от 10 г. на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11, т. 6 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Излагат се касационни основания за неправилност и необоснованост на решението. Излагат се доводи, че само обстоятелство, че лицето не е напуснало страната, след като са влезли в сила решенията на ДАБ е основание да се наложи принудителна административна мярка по ЗЧРБ и и не е нужно посочване на допълнителни основания. От страна на ответника е представено писмено становище Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на заповедта е посочено, че чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок, /обстоятелство относимо към хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ/, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната / обстоятелства по чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ/ и за периода от 11.04.2001 г. до 12.07.2002 г. и от 14.08.2007 г. до 28.09.2007 г. е бил социално подпомаган от държавата / чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ (отм.), както и предвид предложение рег. № 1839 от 14.01.2008 г. За да отмени оспорената заповед, съдът е посочил, че от основанието на което е издадена заповедта се установява, че мярката е наложена спрямо чужденец, който пребивава в страната след изтичането на определения срок. Прието е, че административният орган е следвало да уточни и да посочи кога е изтекъл разрешения срок за пребиваване, с какъв акт е определен този срок и кога чужденецът е следвало да напусне страната. В заповедта липсва уточняване, същата не съдържа мотиви, въз основа на които да се извърши контрол за законосъобразност на заповедта. Направени са изводи, че непосочването на фактическите обстоятелства рефлектира върху правото на страната за процесуална защита. Изложени са мотиви и че в продължение на повече от четири години административният орган не е изпълнил заповедта, което води до нарушение на принципите на обективност и равнопоставеност, съразмерност и предвидимост. Административният орган не е изпълнил задължението си да установи фактическите основания посочени в заповедта и изпълнението на законовите изисквания за издаване на акта. В касационната жалба се излагат доводи, че с решения на Държавната агенция за бежанците от 2001 г. и 2007 г. са отхвърлени молбите на иранския гражданин за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, въпреки което не е напуснал страната. С оглед обжалването на решенията на ДАБ жалбоподателят пред съда е бил наясно, че е незаконно пребиваващ на територията на РБългария и свързаното с това задължение да напусне страната доброволно. След влизане в сила на решението на ДАБ са отпаднали пречките по чл. 67 ЗУБ за изпълнение на принудителните административни мерки и видно е, че лицето не е напуснало страната и тъй като няма друго законно основание за пребиваване в страната по ЗЧРБ, в заповедта не е необходимо да се сочат други обстоятелства. Решението е правилно. Съгласно редакцията на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, действаща към момента на издаване на заповедта на 14.01.2008 г., принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. Правилно е прието от съда, че фактическите обстоятелства за издаване на заповедта липсват, не е посочено въз основа на какви фактически обстоятелства се прави извода, че е изтекъл разрешения срок за пребиваване. Едва в касационната жалба се излагат доводи, че са издадени две решения на ДАБ, с които на жалбоподателя е отказан хуманитарен статут и статут на бежанец, които са били обжалвани и са влезли в сила, но в издадена заповед такива фактически обстоятелства не са посочени, поради което съдът не е могъл да ги провери. Още повече, тези решения на ДАБ не се представят и с касационната жалба и доказателства за влизането им в сила. В касационната жалба не се твърдят процесуални нарушения на съда като касационни основания. Посочено е от съда, че по делото не е представено предложението за налагане на принудителната административна мярка, в което евентуално могат да се съдържат фактическите обстоятелства. Въпреки, че съдът е посочил в решението си, че по делото не е представено и липсва по преписката предложението за налагане на принудителната административна мярка, жалбоподателят не го е представил като писмено доказателство с касационната жалба. Административният орган е заявил, че не разполага с доказателства за датата на връчване на заповедта. Неправилно е прието от съда, че соченото от административния орган основание по смисъла на чл. 42з, ал. 4 от ЗЧРБ и позоваването на чл. 10, ал. 1, т. 9 и чл. 11 (отм.) т. 6 от ЗЧРБ е неприложимо, но това не се е отразило на законосъобразността на решението. На основание чл. 42з, ал. 4 от ЗЧРБ е наложена забраната за влизане в страната едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2, при наличие на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ мотивират налагането на забрана за влизане в страната, наличието на тези обстоятелства е подлежало на доказване от административния орган каквито доказателства не са представени в административното и в съдебното производство. Не е представено по преписката решението на ДАБ, издадените документи в това производство във връзка с пребиваването на търсещия убежище в страната, данни и доказателства за обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Най - малко в заповедта е следвало да се посочи решенето на ДАБ за отказ за предоставяне на статут и че в това производство е получил разрешение за временно пребиваване. Правилно е прието от съда, че след като не е посочил фактите и основанията за издаване на административния акт органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещи до отмяна на акта. При служебна проверка в деловодната система на съда, се установява, че e влязло в сила решение № 4153 от 5.07.2001 г. на председателя на Агенцията за бежанците при Министерския съвет / адм. д. № 2086 от 2002 г./, както и че е била издадена заповед № 362/26.02.2007 г. на зам. директор на НС "Полиция" и ВИД директор ОДП Варна за принудително отвеждане до границата и забрана за влизане в РБ / адм. д. № 8184 от 2007 г./ Същевременно съдът е изпратил, върнал преписката на административния орган за постановяване на нов акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. В тази част решението е незаконосъобразно, тъй като административния орган може да издаде акт за налагане на принудителна административна мярка като мотивира обстоятелствата за това и без да бъде върната преписката от съда. Не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК. Административният орган самостоятелно може да издаде нов административен акт като се позове на релевантните фактически обстоятелства. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение