Решение № 11361 от 15.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2012 г.

Решение № 11361 от 15.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4206/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Лескомпакт" ООД против решение № 225 от 2.02.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 19/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 091002122 от 13.10.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 907 от 14.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, с който на дружеството са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 8484,89 лв. ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 3995,78 лв., за 2007 г. в размер на 4558,80 лв. ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 1330,60 лева, за 2008 г. в размер на 5789,80 лв. ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 799,90 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 949,20 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК- неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се присъждане на направените разноски. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив с променено наименование дирекция "ОДОП" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд на ревизирания субект не са признати разходи за командировъчни на шофьори и на други служители на дружеството като "секачи", "секачи-мотористи" и "горски работници". Установено е от приходния орган, че през 2006, 2007 и 2008 г. на лица, заемащи посочените длъжности са издавани командировъчни заповеди и са начислявани разходи на това основание в дружеството. Приходният орган е приел, че неправилно за лицата, заемащи длъжността шофьор са начислявани разходите за командировъчни, които не са свързани с нощувки в друго населено място. Прието е, че на осн. чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС) не се считат командировани лица, които извършват постоянната си работа през време на пътуването в. т. ч. шофьори, а на осн. § 3 от Постановление № 133 на МС от 14 юли 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждение на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, вместо командировъчни дневни пари се заплащат допълнителни парични средства на всеки пропътуван километър. По отношение на командировъчните разходи на другата група работници на дружеството-секачите и горските работници, приходният орган е приел, че те са работници с място на работа-обекти по дърводобив в община Крумовград. Прието е, че лицата изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение, поради което и на осн. чл. 6, ал. 1, т. 2 от НКС те не следва да се считат командировани лица, а изплащаните им дневни пари за командировки по съществото си представляват допълнителни трудови възнаграждения. Също така е прието, че в заповедите за командировки не са налице всички нормативно установени реквизити-периодът на командировка е определен в календарни дни на пълен месец, а срокът в дни е само работните дни в месеца и съответно само за работните дни са изплащани дневни пари; налице е разминаване между датите на пътуване и отчетените дневни пари за командироване; не е упоменат начина на пътуване, ползва ли се безплатен транспорт и нощувка. На посочените фактически основания, не са признати разходите по командировъчните заповеди за данъчни цели на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО за 2006 г. и на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2007 и 2008 години. Съдът е приел, че направеният извод от приходния орган, че естеството на работа на командированите лица предполага да им изплащат допълнително трудови възнаграждения, а не командировъчни е обоснован и верен. Също така съдът е възприел като обективна и вярна констатацията на приходния орган, че основната част от командировъчните заповедни не са оформени съгласно изискванията на НКС и при прегледа на същите се обосновава извод за нарушения изискванията на чл. 9 и чл. 10 от НКС. Съдът е посочил, че тези констатации не са оборени в хода на съдебното производство, дори посредством заключението по назначената ССЕ. Съдът е посочил също така, че в заключението на съдебно-икономическата експертиза се съдържат данни за документална обоснованост на разходите за командировки с оглед наличието на командировъчни заповеди, разходни касови ордери, но същевременно не е оборена констатацията при ревизията за неточно попълване на реквизитите в командировъчните заповеди- място от което лицата са командировани, разминаване между изплатените дневни пари на лицата, дните на които се е осъществило пътуването, неизяснените обстоятелства относно ползваната безплатна нощувка, храна и транспорт. При тези данни съдът е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 26, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) ичл. 26, т. 2 от ЗКПО. По отношение на лицата на длъжности секач, горски работник и секач-моторист, съдът е преценил като правилно тълкуването на приходния орган на материалния закон относно понятието "място на работа". Приел е, че в конкретния случай мястото на работа на лицата с посочените длъжности съвпада с мястото, където същите са били командировани от "Лескомпакт" ООД. Съдът е формирал извод, че тези лица са командировани в противоречие с разпоредбите на чл. 121 вр. с чл. 66, ал. 3 от КТ и чл. 6, ал. 1, т. 2 от НКС. Съдът е приел, че този извод се обосновава от представените по делото трудови договори и длъжностни характеристики към тях, от които се установява, че работниците, назначени на посочените длъжности са били в трудови правоотношения с дружеството с място на работа в гр. Крумовград, а естеството им на работа предполага престираният труд да се осъществява извън това населено място. Съдът е възприел напълно констатациите и изводите на приходния орган относно липсата на основание и документална обоснованост на разходите за командировъчни на лицата, назначени на длъжността "шофьор". Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че работниците "шофьори", за които са начислявани разходи за дневни командировъчни пари са изпълнили условията да бъдат командировани. Твърдението на жалбоподателя, че е разполагал с фургони, оборудвани с легла и печки и др. необходими от първа нужда, които се транспортират до местата за командироване (което не е доказано) не означава непременно, че командированите шофьори са преспивали в тези фургони при извършваните от тях превози на дървесина. От друга страна, видно от съдържанието на спорните командировъчни заповеди е, че на деня, в който са тръгвали до селището, до което е следвало да извършат превоза, са се и връщали в Крумовград, следователно пътуванията не са били свързани с преспиване на друго място. При тези данни, съдът обосновано, а преди това и приходният орган са приели, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата за командировките в страната, съгласно която разпоредба, не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа по време на пътуването, част от които са и шофьорите. От друга страна, видно от РА (стр. 3, втори параграф, второ изречение) е, че част от командировъчните заповеди са за пътувания, свързани с нощувки в друго населено място, които ревизиращият екип не оспорва и признава извършения разход, съгласно § 3 от Постановление № 133. Следователно, непризнатите команидировъчни разходи, начислени във връзка с командировки на лица на длъжността "шофьор" са само за пътувания, които не са свързани с преспивания в друго населено място. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като обосновано и правилно решението на административния съд в частта, в която е преценен като законосъобразен РА в тази част и е отхвърлена жалбата срещу него. Правилни са изводите на съда и относно законосъобразността на РА, в частта, в която не са признати на ревизираното лице начислените разходи и за втората група работници-секачи, секачи-мотористи и горски работници. Въз основа на представените по делото трудови договори и длъжностни характеристики за тези длъжности обоснован и верен е формираният извод, че с оглед характера и естеството на работата им, мястото на работа не съвпада със седалището на търговеца, поради което е налице втората хипотеза на чл. 66, ал. 3 от КТ, която гласи "За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В конкретния случай следва, че мястото на работата на лицата, заемащи длъжностите работници-секачи, секачи-мотористи и горски работници е там, където са сечищата и временните складове, експлоатирани от работодателя. Основателен е изводът на съда, че дневните командировъчни пари, изплатени на тези лица имат характер на допълнителни възнаграждения, но не са осчетоводени като такива, а неправилно ас осчетоводени, като разходи за командировки. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като обоснован и верен решаващият извод на съда, че неправилно осчетоводените разходи за командировъчни на лицата, заемащи посочените длъжности, не следва да бъдат признати за данъчни цели за ревизираните периоди и с тях следва да се увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството за посочените отчетни периоди. Решението като правилно, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд