Решение № 252 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60225/2016 г.

Решение № 252 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60225/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7464/25.05.2016 година, подадена от С. К. И., срещу решение № 681/08.04.2016 година на Апелативен съд С., гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 5071/2015 година. С подадената от С. К. И. касационна жалба решение № 681/08.04.2016 година на Апелативен съд С., гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 5071/2015 година се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); за сумата от 70 000. 00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 55 000. 00 лева и претендираното такова от 125 000. 00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на съпруга й Й. И. И., настъпила поради реализирано на 06.07.2012 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2012 година до окончателното заплащане. В касационната жалба са изложени доводи за това, че решението на Апелативен съд С. е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до необосноваността му. Прави се искане въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); да бъде уважен за сумата от 125 000. 00 лева. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 11233/01.08.2016 година, с който е изразил становище, че касационната жалба е неоснователна и се иска оставянето й без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено. С. К. И. е била уведомена за обжалваното решение на 20.04.2016 година, а касационната й жалба е с вх. № 7464/25.05.2016 година, като е подадена по пощата на 20.05.2016 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 850/01.08.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос съставът на Четвърто отделение на ВКС приема следното: Съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Както е посочено в раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС. залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие "справедливост" обаче не е абстрактно такова. По своето естество "справедливостта" по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е частично неправилно по следните съображения: За да постанови обжалваното решение съставът на Апелативен съд С. е приел, че предявеният от С. К. И. срещу [фирма] [населено място] иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.);. Съгласно тази разпоредба увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние-действие и/или бездействие; вреди-имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Прието е, че на 06.07.2012 година, при управление на лек автомобил марка "Р. ", модел "*. ", с рег. [рег. номер на МПС], Д. Д. Б. е станала причина за пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е починал пътуващия в автомобила Й. И. И., който е бил съпруг на С. К. И.. В конкретния случай, управляваният от Б. лек автомобил, към момента на настъпване на произшествието е бил застрахова за риска "гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата, на която [фирма] [населено място], в качеството си на застраховател е бил длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Освен това е прието, че наказателното производство по отношение на Б. не е завършило със съдебен акт, имащ последиците на влязла в сила осъдителна присъда, който да е задължителен за съда, разглеждащ последиците от деянието, за това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Независимо от това, доказателствата по делото обосновавали извод за това, че при управлението на автомобила Б. е допуснала нарушение на установените в чл. 20 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП правила, относно избора на скоростта на движение и контрол върху управлявания автомобил, както и за това, че поведението й осъществява фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. С оглед на това съставът на Софийския апелативен съд е приел, че предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); е доказан по основание. По отношение на размера на обезщетението въззивният съд е изложил мотиви за това, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди от С. К. И. възлизал на 100 000. 00 лева., който размер бил съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/23.12.1968 година, както и с конкретните данни по делото, за възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; близките отношения между пострадалия и ищеца и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на пътнотранспортното произшествие. При същата фактическа обстановка първоинстанционният Софийски градски съд, с решение № 2893/30.04.2015 година, постановено по гр. д. № 1522/2013 година, е присъдил на С. К. И. обезщетение в размер на 85 000. 00 лева, след като преди това е приспаднал доброволно заплатеното от [фирма] [населено място] обезщетение в размер на 45 000. 00 лева. От това следва, че първоинстанционният съд е приел, че сумата от 130 000. 00 лева представлява справедливо обезщетение за претърпените от С. К. И., вследствие на смъртта на нейния съпруг Й. И. И., настъпила при реализирано на 06.07.2012 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди. Въззивният съд е намалил така определеното по размер обезщетение със сумата от 45 000. 00 лева, която била заплатена от [фирма] [населено място] по заведената щета, имаща за предмет обезщетяване на неимуществените вреди от същото пътнотранспортно произшествие, поради което предявеният пряк иск е приет за основателен до размер на сумата от 55 000. 00 лева. За разликата над този размер до пълния предявен размер искът бил неоснователен и трябвало да бъде отхвърлен. Съставът на Апелативен съд С. е определил размера на дължимото се от [фирма] [населено място] обезщетение, като е посочил общо, че този размер бил съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС № 4/23.12.1968 година, както и с конкретните данни по делото, за възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; близките отношения между пострадалия и ищеца и с лимита на застрахователното обезщетение към датата на пътнотранспортното произшествие. Това изброяване е банкетно и не дава представа как и въз основа на какви точно обстоятелства и критерии е определен размера на обезщетението, поради което същото не отговаря на изискванията по т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че С. К. И. и съпругът и са били в много близки отношения, като са заживели заедно, когато И. е била на 15 години. Между двамата е имало разбирателство и привързаност, като липсват доказателства за влошени отношения. Смъртта на Й. И. И. е била неочаквана и е заварила С. К. И. неподготвена за събитието и последиците от него. Тя много тежко е преживяла смъртта на съпруга си, като продължително време не е могла да се възстанови от преживените негативни емоции, като те продължават и към настоящия момент. Смъртта на Й. И. И. е била тежък удар върху С. К. И., като е довела до състояние на непрекъсната тревожност, раздразнителност, проблеми с концентрацията и нервно-психическа умора и напрежение. Касаторката все още не може да приеме факта на смъртта на съпруга си. С оглед на тези обстоятелства и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 120 000. 00 лева справедливо ще обезщети С. К. И. за претърпените от нея вследствие на смъртта на съпруга й Й. И. И., настъпила поради реализирано на 06.07.2012 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди. Така определеното обезщетение не следва да бъде намалявано по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като по делото не са установени данни пострадалият Й. И. И. да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. От същото обаче следва да бъде приспаднато доброволно заплатеното от [фирма] [населено място] обезщетение в размер на 45 000. 00 лева, при което искът на С. К. И. се явява основателен за сумата от 75 000. 00 лева. Върху така определеното обезщетение следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата реализиране на пътнотранспортното произшествие - 06.07.2012 година до окончателното заплащане на сумата. Изложеното налага обжалваното решение на Апелативен съд С. да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. К. И. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); за сумата от 20 000. 00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 55 000. 00 лева и дължащото се такова от 75 000. 00 лева), заедно със законната лихва за забава, считано от датата реализиране на пътнотранспортното произшествие- 06.07.2012 година до окончателното заплащане на сумата, като се постанови друго, с клето искът в тази му част бъде уважен. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 75 000. 00 лева до сумата от 125 000. 00 лева решението на Апелативен съд С. трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК [фирма] [населено място] ще трябва да заплати по сметка на ВКС сумата от 830. 00 лева държавна такса, определена върху уважената част от иска. Освен горното [фирма] [населено място] ще трябва, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на адвокат Н. Н. Д. от АК Шумен сумата от 1356. 00 лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение