Решение № 10967 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5232/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт М. Параскова, против Решение 1086/19.02.2024 г., постановено по административно дело 9071/2023 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на министерството срещу Заповед САГ23-РА50-263/25.07.2023 г. на Главния архитект на Столична община, в частта й по т. 1 и т. 2, с които е одобрено изменение на уличната регулация при о.т. 19 за образуване на нова задънена улица от о.т. 19а /нова/ до о.т. 19б /нова/, кв. 20 на м. в.з.Люлин , район Овча купел и план за регулация за урегулиране по имотните граници на поземлен имот с идентификатор 68134.4324.139 и създаване на нов УПИ VII-139 за ЖС . В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда правни изводи относно материалната законосъобразност на заповедта, поради което се иска отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна, Главен архитект на Столична община не се представлява и не взема становище по спора. Ответникът С. Д. С. се явява лично и с адвокат М. Колев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Ответниците М. Т. Г. и Т. М. Г. се явяват на проведеното открито съдебно заседание и изразяват становище в подкрепа на съдебното решение. Останалите ответни страни А. Д. Г., Г. Д. Б., И. М. Г., И. Л. К., И. И. К. и С. И. П., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения, част от които се съдържат и в касационната жалба. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е преценил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му, които се извличат и от документите, съдържащи се в относимата административна преписка. Правилна е и преценката за спазване на правилата, разписани в ЗУТ в хода на проведеното административно производство. Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът е отговорил подробно и аргументирано на възражението, поддържано от жалбоподателя относно съответствие на плана с изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като е приел, че одобреният вариант на проекта е икономично осъществим и да дава възможност за целесъобразно устройство на конкретната територия. В тази връзка се е позовал на заключението на съдебно техническата експертиза, което е ценено като обективно, задълбочено и неоспорено от страните, според което с предвидената задънена улица са спазени изискванията на чл. 81 ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, като нейното прокарване се налага за да се осигури достъп до два имота и е възможно най целесъобразния и икономичен вариант. Правилен е изводът на съда за това, че при наличие на повече от една възможности, всяка от които е законосъобразна, както е в случая, изборът на регулационно решение е в оперативната самостоятелност на административния орган, който в случая е направил преценка за целесъобразност и с предвижданията за новата улица тупик не се засягат правата и интересите на заинтересованите лица в по голяма степен от необходимата за постигане целта на закона. Що се отнася до одобрения план за регулация на поземлен имот с идентификатор 68134.4324.139 е установено, че проектираните регулационни граници напълно съвпадат с неговите кадастрални/имотни граници по одобрената кадастрална карта, а конкретното предназначение на новия УПИ е определено в съответствие с Общия устройствен план. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на материалния закон и е обосновано. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в полза на ответната по касация страна С. Д. С. следва да се присъдят сторените от него разноски в доказан размер от 1250 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,