Решение № 8812 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2012 г.
ВАСVI отделение19.06.2012 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 37 от 27.02.2012 г. по адм. дело № 696/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № Ж-104-1 от 09.09.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4711288524 (ПР 1207) от 26.07.2011 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. ИЗПРАЩА делото като преписка на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково за решаване по същество на въпроса за размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Андон Стефанов Бакъров от Димитровград, като бъдат съобразени указанията в мотивите на това решение по тълкуването и прилагането на закона (т. 31 ПКТП - отм.) по отношение на трудовия (сега осигурителен) стаж на длъжността "секционен майстор" в Комбината за преработка на полиестерна коприна за времето от 18.07.1977 г. до 01.10.1978 г. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Андон Стефанов Бакъров от Димитровград за присъждане на разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8812 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4910/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Андон Стефанов Бакъров от Димитровград, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Венелин Карев Челебиев от гр. Хасково, срещу решение № 37 от 27.02.2012 г. по адм. дело № 696/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Между страните няма спор по фактите. Спорът между страните е по въпроса от коя категория е трудовият (сега осигурителен) стаж, положен от жалбоподателя за времето от 18.07.1977 г. до 30.09.1995 г. на различни длъжности в цех "Климатична и хладилна инсталации" в Комбината за преработка на полиестерна коприна в Димитровград (впоследствие с правоприемник "Трикон" ЕАД). С решение № Ж-104-1 от 09.09.2011 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково е приел, че за времето от 09.09.1994 г. до 01.04.1995 г. жалбоподателят е работил в цех "Багрилно-апретурен", който според структурата на предприятието е част от първичната преработка на суровините и за този период от време трудовият му стаж е от втора категория по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен). Целият останал стаж (т. е. за времето от 18.07.1977 г. до 09.09.1994 г. и от 01.04.1995 г. до 01.09.1995 г.) е положен в цех "Климатична и хладилна инсталации", който не е цех от първичната преработка на суровините, нито е от подготвителните и основните цехове (участъци) в преработката на полиестерна коприна по смисъла на т. 31 или на т. 66и ПКТП (отм.), поради което е от трета категория. Трудът в такъв цех - цех "Хладилен и компресия" - но на фирма "Антибиотик", гр. Разград е от втора категория по т. 66з ПКТП (отм.), но тъй като това предприятие е от химическата промишленост не може да се направи извод, че следва трудът, полаган там, да се приравни като тежест и вредност с този в цех "Климатична и хладилна инсталации" на "Трикон" ЕАД, Димитровград. С посоченото по-горе решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на Андон Стефанов Бакъров срещу това решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че цех "Климатична и хладилна инсталации" е спомагателен, а не основен цех и трудът на работещите в него не е за първична преработка на суровините, а за поддръжка, профилактика, ремонти и контрол на съоръженията от климатичната инсталация в предприятието. Условията на труд при ремонта и поддържането на климатичната инсталация не са равностойни на тези в първичната преработка на суровините, независимо от извършваната работа по поддържане експлоатацията на въздуховодите, достигащи до машините в основните цехове, още повече че по делото нямало убедителни данни, въз основа на които да се направи извод, че жалбоподателят е извършвал работата си и е бил зает изцяло на територията на основните цехове. Решението е неправилно за осигурителния стаж, положен от жалбоподателя Андон Стефанов Бакъров на длъжност "секционен майстор" за времето от 18.07.1977 г. до 01.10.1978 г., а за останалата част от спорния осигурителен стаж изложените мотиви към решението на Хасковския административен съд са правилни, но въпреки това цялото решение следва да бъде отменено поради следните съображения: От данните по делото е видно, че с разпореждане № 4711288524 (ПР 771) от 20.05.2011 г. на жалбоподателя е била отпусната лична пенсия за възраст и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 38 години 9 месеца и 23 дни, от които 3 години и 12 дни осигурителен стаж от втора категория. От справката за осигурителен стаж в пенсионната преписка се вижда, че тези 3 години и 12 дни осигурителен стаж от втора категория обхващат времето от 10.06.1981 г. до 24.10.1982 г. (1 г. 4 месеца и 14 дни) и времето от 13.12.1987 г. до 14.08.1989 г. (1 г. 7 месеца и 28 дни). С решение № Ж-87-1 от 19.07.2011 г. директорът на РУСО е отменил това разпореждане и е дал указание длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) да зачете за втора категория и осигурителния стаж на жалбоподателя, положен от него за времето от 09.09.1994 г. до 01.04.1995 г. - 6 месеца и 22 дни. С ново разпореждане № 4711288524 (ПР 1207) от 26.07.2011 г. на жалбоподателя е била отпусната лична пенсия за възраст и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 38 години 10 месеца и 19 дни, от които 3 години 7 месеца и 4 дни осигурителен стаж от втора категория. Към така зачетения осигурителен стаж от втора категория следва да бъде зачетен и трудовият стаж положен от жалбоподателя Андон Стефанов Бакъров на длъжност "секционен майстор" за времето от 18.07.1977 г. до 01.10.1978 г. От данните в констативния протокол от 05.07.2011 г. се вижда, че за този период от време не са намерени разплащателните ведомости на бившия Комбинат за преработка на полиестерна коприна в Димитровград, а от удостоверение (обр. УП-3) изх. № 152 от 20.04.2006 г. на Община - Димитровград се вижда, че ведомостите на този комбинат (впоследствие преобразуван в "Трикон" ЕАД) първоначално са били предадени на съхранение в общината и едва след това в архива на НОИ. Очевидна е неяснотата по въпроса дали ведомостите са били добре съхранявани. Поради това липсата на изплащателните ведомости за посочения период от време не може да бъде отнесена в тежест на жалбоподателя и при наличните в пенсионната преписка заповеди № 61 от 26.07.1977 г. и № 252 от 23.01.1978 г., с които той е бил назначен на длъжността "секционен майстор" в Комбината за преработка на полиестерна коприна в Димитровград, този трудов стаж (за времето от 18.07.1977 г. до 01.10.1978 г.) следва да бъде зачетен от втора категория, защото според т. 31 ПКТП (отм.) от втора категория е бил трудът на работниците и секционните майстори в преработката на полиестерна коприна. Останалият трудов стаж от посочения по-горе спорен период жалбоподателят е положил на длъжност началник на цех "Климатична и хладилна инсталации", която не се включва в т. 31 ПКТП (отм.) и не попада в длъжностите по т. 66и ПКТП (отм.), които са определени така: "Работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и основните цехове (участъци) в... копринената промишленост... без включените в т. 31". От писменото заключение на вещото лице Красимира Тенева Тонева е видно, че цех "Климатична и хладилна инсталации" не е основен, а спомагателен цех, поради което правилно Хасковският административен съд е възприел становището, изразено с цитираното от него реш. № 16808 от 19.12.2011 г. по адм. дело № 7836/2011 г. на ВАС - VI отд., според което "дейност (в спомагателен цех, макар и) свързана с производство на полиестерна коприна, не може да се приеме за част от първичната преработка на суровините, осъществявана в подготвителен или основен цех". Доводът, че с разпореждането на пенсионния орган и с решението на директора на РУСО е допуснато нарушение на принципа по чл. 8, ал. 2 АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво, е неоснователен - по делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да се направи проверка дали при отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на други лица, положеният от тях трудов стаж в цех "Климатична и хладилна инсталации" е бил зачетен като осигурителен стаж от втора категория. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Хасковския административен съд следва да бъде отменено изцяло (въпреки правилността на изложените мотиви в значително по-голямата част от спорния трудов стаж) и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъдат отменени решение № Ж-104-1 от 09.09.2011 г. на директора на РУСО - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4711288524 (ПР 1207) от 26.07.2011 г., и на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на РУСО за решаване на въпроса по същество като се съобразят указанията по тълкуването и прилагането на закона (т. 31 ПКТП) по отношение на трудовия (сега осигурителен) стаж на длъжността "секционен майстор" в Комбината за преработка на полиестерна коприна за времето от 18.07.1977 г. до 01.10.1978 г. Въпреки че решението на Хасковския административен съд, решението на директора на РУСО и разпореждане № 4711288524 (ПР 1207) от 26.07.2011 г. се отменят изцяло и делото се връща като преписка на РУСО, обстоятелството, че касационната жалба се явява основателна само за трудовия стаж от 18.07.1977 г. до 01.10.1978 г. (която е значително по-малката част от спорния период 18.07.1977 г. - 01.09.1995 г.) обуславя извода, че в случая са приложими правилата както на чл. 143, ал. 1 АПК, така и на чл. 143, ал. 4 АПК, поради което разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така, както са направени от всяка от тях. Поради това искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,