Решение № 6406 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 527/2019 г.

Решение № 6406 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 527/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу Решение № 2389 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 2922/2018 г. по описа на Административен съд - Варна, 28 състав, с което е отменен по жалба на "Космос Енерджи" ЕООД отказ за възстановяване на акциз, обективиран в писмо рег. № 32-194560/5.07.2018 г. на началника на Митница Русе, потвърден с Решение № Р-477/32-275095/25.09.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано възстановяване на акциз по молби рег. № 32-165848/11.06.2018 г., 32-165847/11.06.2018 г. и 32-165863/11.06.2018 г. и е върната преписката на началника на Митница Русе за произнасяне по същество на отправеното искане за възстановяване на акциз. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че изложените доводи на съда са единствено по отношение на ревизионния акт на Митница Варна, който не е предмет на настоящия спор. Аргументира, че е недопустимо Административен съд – Варна да излага доводи в оспореното решение по отношение на влязъл в сила ревизионен акт, още повече, че по отношение на законосъобразността му има произнасяне на компетентен съд. Излага, че решаващият състав е следвало да изложи доводи и съображения единствено и само по отношение на отказа на началника на Митница Русе, за което е сезиран с жалбата на дружеството. Твърди, че в диспозитива на обжалваното решение е посочено единствено, че се връща преписката на началника Митница Русе за произнасяне по същество на отправеното искане за възстановяване на акциз, без да са посочени конкретни или задължителни указания на съда. Излага, че административният съд не се е произнесъл по възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Моли за отмяна на обжалваното решение и в условията на евентуалност – за връщане за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна. Моли за отмяна, алтернативно за изменение на постановеното съдебно решение в частта на присъдените разноски. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът - "Космос Енерджи" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно. Върховният административен съд - Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Варна е бил отказ за възстановяване на акциз, обективиран в писмо рег. № 32-194560/5.07.2018 г. на началника на Митница Русе, потвърден с Решение № Р-477/32-275095/25.09.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано възстановяване на акциз по молби рег. № 32-165848/11.06.2018 г., 32-165847/11.06.2018 г. и 32-165863/11.06.2018 г. С обжалваното решение съдът е отменил акта като от събраните по делото писмени доказателства, съдът е обосновал извод, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Посочил е, че за да постанови отказа административният орган е приел, че задълженията на дружеството за данък акциз се считат за установени с ревизионен акт (РА) № BG002000-РКЗ-РА1/7.03.2017 г., който е влязъл в сила. Също така е приел, че исканията за възстановяване на акциз, обективирани в молби рег. № 32-165848/11.06.2018 г., 32-165847/11.06.2018 г. и 32-165863/11.06.2018 г. не попадат в хипотезата на чл. 27 от ЗАДС. Административният съд е изложил, че по делото е представен цитираният в отказа РА № BG002000-РКЗ-РА1/7.03.2017 г., издаден от митнически органи. От съдържанието на същия се установява, че в т. 3. 3 от мотивите са описани решенията на началника на Митница Русе, с които на дружеството е определен размера на дължимия акциз. Посочено е също така, че всяко едно от тези решения към датата на издаване на РА е на различен етап от неговото обжалване по съдебен ред. Решенията са цитирани и в ревизионния доклад (РД), като даже изрично е записано, че именно с тези решения са определени задълженията на дружеството за акциз. Както в РД, така и в РА тези решения на началника на Митница Русе просто са цитирани, като е посочено и какво пише в тях т. е. пресъздадено е тяхното съдържание, от което съдът е достигнал до заключение, че това не са самостоятелни мотиви на издателя на РД и РА. В допълнение е посочил, че в решенията по чл. 107ж от ЗАДС изрично е записано в началото, че се издават въз основа на съставен АУАН. От представените с преписката доказателства съдът е установил, че издадените наказателни постановления, въз основа на тези актове за установяване на административно нарушение, посочени в решенията по чл. 107ж от ДОПК също са отменени с влезли в сила решения на съда. Като допълнителен аргумент е изложил, че в установителната част на РА сумата посочена в колона 7 – дължима сума е 0. 00 лв. и е приел, че с РА не са начислени задължения за акциз на дружеството. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно постановено, но при други мотиви: Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Видно от представените по делото молби рег. № 32-165848/11.06.2018 г., 32-165847/11.06.2018 г. и 32-165863/11.06.2018 г. "Космос Енерджи" ЕООД е поискало възстановяване на недължимо платен акциз във връзка с 3 бр. отменени решения по реда на 107ж от ЗАДС на началник Митница Русе. С отказ за възстановяване на акциз, обективиран в писмо рег. № 32-194560/5.07.2018 г. на началника на Митница Русе, потвърден с Решение № Р-477/32-275095/25.09.2018 г. на директора на Агенция "Митници", е отказано възстановяване на акциз по молби рег. № 32-165848/11.06.2018 г., 32-165847/11.06.2018 г. и 32-165863/11.06.2018 г. като е посочено, че същите не попадат в хипотезата на чл. 27 от ЗАДС. Касационната инстанция споделя изложеното в касационната жалба, че решаващият състав на административният съд е следвало да изложи доводи и съображения единствено и само по отношение на отказа на началника на Митница Русе, обективиран в писмо рег. № 32-194560/5.07.2018 г. на началника на Митница Русе, потвърден с Решение № Р-477/32-275095/25.09.2018 г. на директора на Агенция "Митници", за което е сезиран с жалбата на дружеството. Основателно е и изложеното на стр. 3 от жалбата, че производството по чл. 107ж, ал. 2 от ЗАДС и това по чл. 104 от ЗАДС са две напълно самостоятелни производства, поради различния процесуален ред на тези производства. С оглед на това след като с молби рег. № 32-165848/11.06.2018 г., 32-165847/11.06.2018 г. и 32-165863/11.06.2018 г. "Космос Енерджи" ЕООД е поискало възстановяване на недължимо платен акциз във връзка с 3 бр. отменени решения по реда на 107ж от ЗАДС на началник Митница Русе и е безспорно по делото, че акцизът е платен от дружеството на основание на тези решения и посочените решения по реда на 107ж от ЗАДС са отменени с влезли в сила актове на съда, то неоснователно е изложено в оспорения отказ, че същите не попадат в хипотезата на чл. 27 от ЗАДС. Фактът, че е проведено ревизионно производство по реда на чл. 104 от ЗАДС не променя фактът, че акцизът е платен във връзка с производството по чл. 107ж от ЗАДС, с оглед на което след отмяна на решенията по чл. 107ж от ЗАДС платеният акциз се явява недължимо платен по смисъла на чл. 27 от ЗАДС. Тази фактическа обстановка е ясно установена в процеса и по нея не се спори, макар касаторът подробно да я преповтаря в жалбата си. Не са налице бланкетно посочените основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Спорът касае единствено приложението на закона. Макар и при други мотиви административният съд е достигнал до законосъобразен извод, че производството по чл. 107ж, ал. 2 от ЗАДС, по чл. 104 от ЗАДС и по чл. 27 от ЗАДС са напълно самостоятелни производства, с оглед на което не следва да бъде отказано възстановяване на недължимо платен акциз във връзка с отменените решения по чл. 107ж от ЗАДС по реда на чл. 27 от ЗАДС. По така изложените съображения не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 6480 лв., съобразно представените разходооправдателни документи. Възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като минимумът, изчислен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 във връзка с § 2а ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 4849, 72 лв. Договореното и заплатено възнаграждение в случая не е прекомерно, предвид правната сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение